на сестра ми
(която, слава богу, все още е до мен)
В душата пусто и зловещо,
в очите болка, самота,
Напред погледнеш - само нищо, ...

Не мога да мисля за цветята
как ухаят рано в утринта.
Не мога да мисля за зората,
за птиците и техните слова.
Не мога да мисля за реката - ...

Огромното кълбо се преполовява, като половината му част потъва в бездънния океан, а другата остава, макар и за кратко, да хвърли последните си приветливи лъчи над света. Вълните блестят от златистия залез. И сякаш от брега до слънцето има златна пътека и ти се иска да я изминеш, колкото и дълга да т ...

Бе следобед и събота беше...
По неволя - с горчиво кафе...
Притъмняло бе, с грохот валеше...
Беше слънчево в мойто сърце...
Стряха сушава бе кафенето... ...

на Хамлет
Човек да си, или негодник?
Това въпросът е без време.
Добро и зло - двуостра пика
пронизва вечната дилема, ...

Синко,
аз можех още хляб да дам
на теб – но взеха ми го други!
Не ме е срам, не ме е срам –
аз честен съм... но го загубих! ...

Не искам никого, до мене да остава.
Не искам никому, да му дотягам.
Не бягам, търся самота, и тя пристига,
а аз в прегръдката ù тиха лягам.
След никой слънцето не ще угасне. ...

Един земеделец усърдно сеел жито, но земята, която обработвал, не била плодородна. Той едва се изхранвал и в душата му се трупала горест, като си помислял, че с тази оскъдна прехрана не би могъл да изхранва семейство.
Един ден самотата му натежала толкова, че решил да се оплаче на Господ, тъй като х ...

Поплачи вместо мен. Аз, след всички разумни компромиси,
и не помня дори как за сбогом се плаче.
Все едно ми е - сбъднах ли правилно Божия промисъл
или в грешни сокачета се забатачих.
Поплачи вместо мен - аз съм вече роднина на птиците. ...

Избирам теб сред този хорски крясък,
да се превърнеш в моя тишина.
Избирам теб да станеш онзи пясък,
убиващ всяка яростна вълна.
Избирам теб за остров - да отдъхна ...

Опустях като спирка крайпътна по мръкнало,
оголях безпощадно и тъжно като дрипав ноември,
като стар опразнен хамбар тричаво ехо преглъщам
и се уча да дишам отново през мъгла от безвремие.
Ожаднях като бяла, самотна пустиня, ...

(провокирано от "Истинската самота" на Ал. Белчев)
абсолютната самота
тя е дама наближила четиридесет
още няма деца
и по този въпрос като че ли ...

Не се сърди, приятелю,
че не ти говоря
както преди
за пчеличките
и птичките – ...

За истината, за лъжата
Двуостър нож в десницата -
това е истината свята,
ако замахна - ще раня душата ти,
ако го стисна - срязвам си ръката. ...

Безличната усмивка на едно
отминало страдание
и крехката съблазън на една потръпваща апатия
в очите ми разчиташ всеки ден.
И няма го това разтърсващо ухание ...

Слабостта (ми)
Библията гледа на изток.
Икона.
Ти пред Нея ме разлистваш.
Спомен. ...

Глей к'во, малкият, давай парите!
Ще свършваш ли, че времето ти изтече...
Ще се видим ли някога пак, не ме питай -
тръгвай, че следващият клиент чака вече.
Глупости бръщолевиш: била съм красива.... ...

Погалвам лицето ти с поглед,
но не мога да те погаля с ръка.
Ако бях птица със полет,
щях до тебе да полетя.
На рамото ти ще бъда, ...

Сгуши се в мен, аз искам да те стопля,
премръзнала си малко, може би.
Пъхни ръце във моите и после
сложи глава на моите гърди.
Послушай как сърцето ми трепти ...

Пред тебе е нощта
Пред тебе е нощта и ти си много тъжна.
Аз тръгвам, ти объркано ме гледаш,
оставайки сама за кой ли вече път.
Аз знам защо мълчиш, защо си бледа. ...

САМОТНИ, ХОРИЗОНТИТЕ МЪЛЧАТ
"Да вървиш с приятел в тъмно
е по-добре, от това да ходиш сам в светло."
Хелън Келър
Сами по светло можем да вървим, ...

РАЗГОВОР
Със тебе смърт - жестока, зла съдба,
не сме се срещали лице в лице,
но ти докосна ме веднъж ли, два,
със костеливите си, зли ръце. ...

Застанал беше на скалата
вълк самотен - единак -
и пееше в мъглата
бездомна песен в надвисналия мрак.
Песента зовеше мен - ...

Той беше с Нея!
Той беше
срамежлив...
А тя –
красива! ...

По фолклорен мотив "САМОДИВА" на chergligan (Костадин Радев)
Виж ме, либе, в небето,
птица съм светла, огнена -
сърце да те присвие, запее,
усмивка да ти светне, изгрее! ...

Глупакът говори.
Умникът мълчи.
Глупакът говори.
Умникът мълчи.
Глупакът... ...

И така се върнахме в дома на Емчо носейки каймата и имайки много неща за размисъл. Баща му се беше върнал, което беше добра новина. Отвори ни се възможност за обяд, каквато не бяхме имали навън. Разказахме всичко. Баща му одобри, майка му – не чак толкова. След като свършихме с яденето, разчистихме ...

Къде отиде обичта ми,
люляла ме в море-мечти?
Днес цяла съм с открити рани,
това по всичко ми личи.
Но стига толкоз да се вайкам - ...

Помниш ли
първия миг,
когато се видяхме
и магията на любовта завладя ни?
Помнишли ...

Паля последна цигара, пия последно кафе... Изживявайки всеки един миг пълноценно и докрай, се връщам в спомените, покрити с прах.
Пепел, пръст, паяжини, прах...
Тъга - огромна, водопад от сълзи. "Здравей Тъга! Пак ли си дошла? За кой ли път? Влез! Седни!... "
***
И аз лежа във гроб студен, ...

Винаги съм се питала какво е щастието и защо аз не мога да го усетя...?! Може би, защото цял живот го търся. Ами ако спра? Дали то само ще дойде при мен и ще ме накара да притъпя всичката тази болка в мен, която се е насъбрала с годините?! Едва ли...! От някого бях чувала, че, за да намериш щастието ...

Той е толкова празен от удари
че побира в сърцето си Всичко
сее навред снежни преспи
и понякога даже е пристан…
с вледенени ръце ме обгръща ...

За теб, Любов
Заради теб изкачих планини,
търсих те високо в орлови гнезда,
взирах се в сини облаци и треви,
виках те с шепот на морска вълна. ...

Ще се срещнем ли някога пак?
Едва ли...
А така ми се иска...
Както дръзка светулка - непрогледния мрак,
те мечтая ...