Трудна за достигане
Щом разтопят се нишките
На живота,
От измамната топлина на
Превъзходството човешко, ...

Снощи като заспах, дойде в съня ми. Беше
такъв, какъвто те бях запомнил приживе. За миг помислих че е истина, беше много
хубаво и истинско. Почти не минаваше вечер, без да не те сънувам, все пак така бих
те помнил винаги. Но дойде време да се събудя и сънят ми се развали. Казах
си: ...

Какво мога да дам на България
есе
Ние, българите, сме древен народ. Миналото ни е пропито с дъх на вино от Тракия, славянски мед, свободата на степни коне и мириса на жито и цветя.
Там някъде в древността Бог е оформил характера на българите. В него има много устойчивост, красота, музика и любов.
Аз ...

О, любов, неземна радост,
една едничка на света.
Защо те има? Нима не носиш
на човека бледа самота?
За чувства клети се изпиваме, ...

Знаете ли какво значи да има човек една майка? Знаете ли какво значи човек да бъде дете? Клето детенце, слабо, голо, нещастно, гладно, самичко на света, и да усещате, че има до вас, около вас, над вас, вървейки, когато вървите, спирайки се, когато спрете, подсмивайте се, когато плачете - една жена. ...

Да минем под дъгата
Да започнем с теб отначало!
Хайде, мила, подай ми ръка!
Промених си живота изцяло
и не мисля, че с теб ще сгреша. ...

Някъде там, на хиляди километри от моя дом, е моето сърце. Някъде там далеч под едно звездно небе един човек дава смисъл на живота ми. Там, където подарих две думи на две мили очи! Очи, пазещи спомена за една красива целувка, устни, докосвали моите със страст, длани, галили косите ми цяла нощ.
Един ...

И всичко свърши бързо,
отминаха бленуваните дни
и само споменът стои
и топли в нас завинаги.
И чакаш лятото горещо ...

Не ти ли омръзна, Господи,
все за ръка да ни водиш?
Ние изчадия прости сме,
мъдрост не ще ни споходи.
От пръст и вода кал сторихме, ...

Открехната беше вратата
и вятър се втурна отвън.
Разхвърля,
обърка листата,
отнесе ми сладкия сън. ...

"Който не умее да целува
ръка с достойнство,
ще целува дупе на колене"
Рискът е платен от онзи,
който го поеме. ...

Не си отивай, Любов,
остани
в отредените утрини сетни,
да посрещаме с тебе зората,
да откриваме живи надежди ...

След отказа на гръб да понеса
къс самота, ятата от любови,
кристален звън на бляскави окови
люля ме и наяве, и насън.
А после и в печалния акорд ...

Въздух не стига да кажа
Жаден, усещам паважа
Солени са на хората сълзите
а другите са част от мечтите
Не искай от мен да желая ...

Когато един ден я срещна и погледна дълбоко в очите ù, ще ù задам въпроса: Какво вземаха на тебе... какво загуби ти? Вземаш най-скъпото ни много рано, а нас оставяш ни да страдаме в самота! Кого изгуби рано, кой прокле те с таз съдба, да бягаш след живота... докато той върви едва-едва? Защо най-силн ...

Моята есен
Все ме моли да ù давам
слънце. Щъркове. Години.
Гроздов сок я извинява.
Чувствата ни са взаимни. ...

Една жена...
Безпътна скитница...
прегърната от самотата,
скрила в раните си пепел от мечти,
eдна несбъдната страница на съдбата! ...

Каква съдба, какви надежди.
След като чувам как плачеш
със сълзите си нежни.
Обичам те и едно си зная,
ще бъда с теб до края. ...

Седя на бара и гледам как танцуват светлините. Пия вече трето уиски. Кръвта ми бушува. Може би съм пиян. Умората от дългия път също си казва своето. Тази вечер реших да остана сам. ТЯ, моята любов, ме изостави. Сега съм излишен. Тя ме отбягва напоследък и аз си мисля, че това е някаква авантюра от н ...

Господи, не ми посочвай храма!...
Дрипава е моята душа...
Пътят ми от виното до хляба
е осеян с грях и със вина.
Мога само мълком да те моля, ...

Моето изсвирено пияно
и душата ми разпиляна.
Обичам те, дори да зейне
във мен дълбока рана.
Ти, ти - скъсаната струна ...

Безсрамен сън
в безкрайна нощ.
Мрак отвън,
в ръката нож.
Тя гледа мен – ...

- Кои са пък тия?! - възкликна Но Щен Вълк. Ко Та Рак и Сянка играеха на шах, а вълкът и Фи Тил наблюдаваха сблъсъка с интерес.
- Хъм - изсумтя Фи Тил. - Тези са от представителния отбор на Легиона. Какво ли правят тук?!
- Да изтичаме да доведем Сержант - скочи котакът, който явно губеше играта.
ТРЯ ...

Колко неща си спомням, докато стоя тук и гледам моето небе…
Небето с толкова чисти и мои мечти,
Небе без помен от фалш и чужди лъжи.
Небе чисто, наивно, добро,
Вярващо в думи за обич, но не и за зло. ...

ДВОЙНО ОТМЪЩЕНИЕ
Този разказ е много странен и то не със съдържанието си, а по начина, по който се появи. Доста мислих преди да го публикувам, защото има неща, които надхвърлят обикновеното „необикновено“.
Понякога през нощта, след като вече съм си легнал, ми се случват странни неща. Например да “че ...

Всяка сутрин, щом събудя се,
пред мен изправя се
портрет незнаен
и подсъзнателно зачудих се
чий облик там е изправен... ...

Бързах да се прибера след поредния ми изтощителен работен ден. Едва свързвахме двата края, но бях щастлив с любящата си съпруга и двете ми дечица. Синът ми - четиригодишен и малката ми принцеса, която днес я очакваше голяма изненада. Навършваше годинка от появяването ù в живота ни. Никога не съм си ...

ПРАСЕТО
Един Човек
се прибираше смазан
след дванадесетчасова смяна.
Видя изгладняло прасе ...

Пазете ми я, мили парапети,
пазете я от дивия трамвай,
че може някак, без да се усети,
да скочи върху нея – ужас – край!
На вас разчитам, парапети мои. ...

- Даваш ли, даваш, хубава моме,
нощ да ми палят ясни звездици -
дор до небето жар да се рони
в очи-вечерници, още зорници?
- Бачо, не мога, друг съм ги дала, ...

Срои звездици Златeн дъжд.
После Джанката зажужа...
Пепрудено пърхат
иглики с теменужни криле
и Праскова в розово прижумя. ...

Кожуха зимен си съблича Планината,
на Слънцето се радва и мълчи.
А Пролетта косите си размятала,
люлее се във люлка от лъчи.
Небето спуска се опасно ниско, ...

ПАРИ ОТ ДУНАВ
Реката прибра свойте води.
Прибра се навътре със метри.
Вече месец дъжд не вали...
Всичко наоколо вехне. ...

Беше тя една,
несравнима,
непоколебима,
изгубена между двата свята,
душа блуждаеща и преходна, ...

Очакване
аз все се взирам в пелената на студа
(не идва пролетта в изтръпналите клони)
прииждат птиците, строят гнезда
(а дъждовете няма кой да ги прогони) ...

Нежност, закътана в нишките,
задъхано свързващи дните ни,
нежност, напираща в дланите,
заместваща думите липсващи.
Нежност, събрана във погледи, ...

Родих се в този свят
сред любов и ласки,
страдания и болка.
И в този път човешки -
неравен, пълен с трепети ...

Кажи ми, че ме искаш.
Кажи ми, че се нуждаеш от мен.
Кажи ми зa страховете си.
И аз ще ти помогна да ги преодолеем заедно.
Кажи ми зa надеждите си. ...

И пак
ще се усмихнеш ти.
И ще забрави всичко
своята тъга.
Светът ...