Загубих се във времето.
Не знам кое е ден и кое е нощ.
Смесвам минало и бъдеще в едно.
Преди 2 години е равно на преди 2 седмици.
“Когато” вече е без значение. ...

По-силна от дрога
Когато думите изчезват,
остава само красота
и чувствата във мен пулсират,
сърцето търси любовта. ...

Кога... кога ще се науча,
че в стиховете трябва
единствено да пиша за любов –
несподелена, разтърсваща!?
Тогава може би ще ме четат! ...

Здравейте! Аз съм Добромира -
мечтателка на сто неща поне!
За тате - под въпрос дали съм мирна,
а според мама, съм най-добро дете!
Обичам приказки да ми разказва баба, ...

Краят
Дали ще има хора аз не зная!
Ще плачат ли за мен и ще тъжат?
Но май за мен това ще бъде краят!
Ще ме изпратят във последния ми път! ...

РАП ЗА ХХ ВЕК
... след милиони лунни нощи някой австралопитек
може – докато се пощи, да си спомни ХХ-и век –
Сталин, Хитлер, Хирошима, Мао, Че и Кастро Рус,
как от ядрения климат хлябът кисели на вкус, ...

Душата ми е блудница, несретна,
без право на свободна воля.
Посрещам тишината, а идва тя - негата.
Галят по косите вълните на празния сезон,
а после кротко взимам в пазви, ...

В ефира на памуковите облаци
цветът е златно-розов, фин и млечен,
обаче под небето дишат бродници,
чиито глад пословично е вечен.
И нейде помежду им зрее въздух, ...

Петък вечер е. В опушената кръчма на бай Станю пак е навалица. Край една от масите са събрани повечето столове, защото Киро Паламарката се беше върнал от гурбет по морето и трябваше да разказва, туй-онуй.
... И тъкмо да започне, вратата се отвори. Кълбета дим се втурнаха навън, а вътре влезе Гочо Пи ...

Киър
Обаждане по телефона в 4 сутринта ме събуди от дълбок сън. Бях в Берлин; исках да посетя една своя приятелка, която след гимназията беше решила да продължи образованието си тук. От обаждането тя изсумтя в леглото до мен (поради липсата на други легла), но все още не беше напълно будна. Усмихнах ...

Денем слушам морските вълни,
говорят ми за теб,
за съвместните вълшебни дни,
които чакат занапред!...
Нощем пък, ...

Хайдушкият Балкан му свойте песни пее,
Разлистените буки приспивно му шептят,
И щом настане нощ, Луната щом изгрее,
Светулки – самодиви, във огнен танц летят...
Трева не никне там, де стъпил е Войвода, ...

Отмъщението
Джак Ричър се регистрира в българския мотел като Джак Улфскин.
Внимателно приближи сламената колиба, в която се криеше най-големият от тримата братя Свински – Гошо. Последва светкавичен удар с крак в средата на дъска, която държеше вратата. Леката конструкция от пръчки се срина. Проста ф ...

с ядрени бойни
глави състезават се
заупокойни
ядрени бойни
глави побеждават ги ...

СЛУХ
... а някой пусна слух, че съм умрял –
и полудя ми снощи джиесемът,
потъна Варна в скърби и печал,
и траурно зави над мен мелтемът, ...

Глава първа – за мен, естествено
Разбира се, че ще започнем с мен. Все пак – трябва да знаят хората кой е този, дето се опитва из живота да ги развежда. Че и да им обръща внимание върху туй-онуй и подчертава онуй-туй.
Да започнем с големия майтап.
Демокрацията е вродена в кръвта ми. Защото аз и прет ...

Вече тъмно е вън, а следобед е, няма и пет,
леден вятър тъга безнадеждна в душата навява,
всуе хвърля искри по тавана и тлее жарава.
Нито есен, ни зима. Междинен сезон е проклет.
С тихи стъпки по двора прокрадва се мършав котак, ...

Обичам света, в който си ти
и изгубвам се в него обречена.
И светът ми побрал се в шепа
някога разтворя се в безкрая ти.
И като канон отекнал в душата ми ...

Пиша римите проклети
за балади и сонети.
И да се не получава
бай Гецан назад не дава!
На бай Гецан се носи славата, ...

Само стъпка
Само стъпка ме дели от тебе,
само стъпка – любовта.
Вън е есенно студено време,
вее вятър в жълтите листа. ...

Мазето, което Чарли беше приспособил за свой склад, беше точно толкова разхвърляно, колкото го помнеше Сам. Няколкото атеша по стените хвърляха сенки, които създаваха впечатление, че стаята е по-голяма и претрупана, а за улеснение – нищо не беше надписано и повечето му прахове бяха в еднакви стъклен ...

В друг живот ще си бъдем опора,
този нека сладни и люти.
Уповавай на точните хора
сред цафари и звънки лютнѝ.
Запечатай дюкяна с преструвки, ...

"Аз съм личност смела, велика,
борих се с кураж с тази жена!
От нея пазих махмурлията Перука,
трябваше да я спра на всяка цена!
Аз съм си един великолепен кавалер, ...

Аскетизъм и песен
Песента от свежестта се ражда.
Свежестта от аскетизма.
Аскетизмът е обаче полюс един само на
Реалността, ...

Урок
Да лъжа не можах да се науча!
И лицемер да стана не успях!
Със далавера пак не се получи!
Но много лицемерие видях! ...

ФЕРМАТА
Настана време за ново пътуване до Храма. Уогитата видимо отпадаха, а и наближаваше денят, в който Зоя навършва пълнолетие и трябваше да получи своя дар от боговете.
Естел носеше дете в утробата си и щеше да остане в селището, заедно с Исмаил. Вече имаха добри условия за живот, отделни къщичк ...

Всеки човек е... Светец!
Бори се с нещата в който вярва.
Раздава мъка, вяра, обич, тъга
За верую свое и даже се жертва.
Но верници ли сме ние!? ...

В България няма общество. Има индивиди.
Личности липсват.
В България няма политика. Но политици – колкото щеш. Колкото повече политици, толкова по-малко политика. Пълно е с визионери. А визия липсва. Пред тях: кюмбе пернишко чудо с мешана скара, зад тях – психоевроатлантизъм с репички и скучно брюле ...

Странно е да се мълчи,
но когато се обича,
взряна в твоите очи,
шепнеш ми: Към мене тичай!
Тичам, тичаш. Пръв е кой? ...

Ах, колко обичам да те гледам,
как бавно провираш пръсти в косите ми,
как бавно докосваш ръцете ми,
как нежно говориш с гласа си.
Ала колко трудно е, аз да те задържа, ...

Дете орисано на самота от свят,
откъснал го като цветче от клонка.
Разлистени дървета се редят
да стелят в унес те въпроси с болка.
Кого зазижда тази самота? ...