Струи от кичурите шоколад
и фина прелест в лед гори,
разстила ангелът крила над ад,
во веки твойта хубост да цъфти!
И вече дяволът сломил, ...

АВТОГРАФ ВЪРХУ ЛЕДА
В казана бърка циганинът Рафи.
Върти Луната тънък ятаган.
На топло под юргани и чаршафи
градът отдавна спи като заклан. ...

Нестабилна обстановка,
както вън, така и вътре в мене.
Сняг натрупва като в постановка,
а дали остава сухо в тебе?
Пътят е непроходим, ...

Загадъчно промъкваш се в тъмнината.
Звезди блещукат покрай теб.
И бледо-жълта ти е светлината…
Обожавам твоя силует!
Отново поглеждам те на 28-мата нощ. ...

Смисъл с мисъл за какво и защо
губя те, а медицината е напреднала,
кой век сме, мисля, че сме по-зле.
Вярвам, забравям, уповавам се на Тебе,
боря се да не мразя, не наранявам, не завиждам, НЕ лъжа ...

Често излизах навън
Предпочитах дъждовно време... с лек примес на сняг...
Някак е... романтично.
Често излизах боса, но задължително слагах на ръцете си ръкавици. Мама казваше, че ще настина, но аз... обичах да чувствам дъжда с нозете си.
Вървях две преки натам... после сядах на пейката, слагах ръце ...

На туй безхаберие вече стига,
не е виновна майката природа!
Ново бедствие тука пристига,
че много неща са ни гола вода!
Прост народ – слаба държава*, ...

Колчем прелест
И любов съединят се,
Чудо е денят!...

Дъждът от дни с игличките си остри
плющи върху чадърите на минувачите.
Върлува вятърът по хлъзгавите покриви
и от оранжевата шума скърпва пачуърк.
Настръхнали врабци и шумни врани ...

НАУЧИШ ЛИ, ЧЕ КРАЙ НЕ СЪЩЕСТВУВА
Когато проумях, че няма смърт,
че всички ние сме фотони
и минем ли пространствата отвъд,
ще грейнем с лумени – милиони, ...

ЧОВЕКЪТ СЪС ЗЛАТНОТО КЛЮЧЕ
... понеже му се вижда вече краят на тъпия – отвсякъде! – живот,
дошло е ред и аз да осъзная, че се разминах с тлъстия джакпот,
до днес не спастрих пукната стотинка – за евро не говоря въобще,
в любимата ми Шишкова градинка ви чакам вечер с трепет на дете, ...

Глава шеста – за мен в телевизора
Седя си в телевизора и живот си живея. Спокойствие, тишина, всичко е като на кино... Е, от време на време попадам на някой екшън, а там трябва да се заляга, да внимаваш да не те вземат за второстепен герой. Защото сто на сто ще те опукат, та главният после да отмъст ...

И тази нощ сънят ме надхитрѝ. Омръзна ми! Денят е тъй далече.
Лъжите си събра надве-натри и се изниза. Нищичко не рече.
Стрелките на часовника болят и скърцат тихо. Спомени предишни
са в малък двор и пролет е, и в цвят – изсъхналите преди вечност вишни.
И дюлята ни, старата, дори накичена е с розови ...

една страна е
на просѝя - с властващи -
на прехранѝя

босоного лято
калта под ноктите
помни пътя

(на ангелчето, което реши да стане звездичка, преди да се роди)
Тишината ме разкъсва.
Звуците се впиват във плътта ми
и дълбаят кратерно във вените.
В етера на нямото пространство ...

Небето разлиства своята нотна тетрадка
над градове и села. По струните на зимата
две хризантеми са танцували през нощта.
Магнетичен танц. Как да го наречеш, освен -
красота. Белота. Или пък две ноти, с имена. ...

Слънчев лъч
в тъмата блесна.
На мрака робата
от раз свали.
В този миг ...

Какво да кажа пак за мен -
ни имидж имам, нито тен.
От някой май подучен бях,
ще пиша, но ме хваща страх.
Мекичък съм, па и благ. ...

Моята надежда,
моята светла и добра надежда
вече почти догаря.
Само една малка локвичка
още пази пламъка и, ...

На проф. Любомир Котев
...И се ровя
в словесни камари:
търся Истина,
Любов, ...

Картината в моята стая
Картината в моята стая
усмивка е, лъч, светлина!
Разказва ми приказка стара
за много любов, красота. ...

Фантомът спря пред боядисан в избеляло жълто четириетажен блок. От двете му страни имаше два еднакви с единствената разлика, че единият бе лилав, а другия – убито оранжев.
– Тук е. – каза съществото.
– Тук? – повтори Чарли замислено и огледа отново олющената сграда. – Да, трябваше да се досетя, че е ...

Митологията е врата душевна.
Спомените са основа.
Където бил човек щастлив е.
Митологията е гнездо и дом.
Дом на щастието на душата. ...

Напук, че имам повод за депресия
реших и й показах среден пръст!
Полях си раните със шантава поезия
и ритнах я по кльощавия гъз...
Изпратих я в посока Майна ...

МЪРТВИЯТ ГРАД
Там някъде в безкрая
между началото и края
град от пясъчни кули стърчи:
бездиханен, без прозорци и врати, ...

Може би...
не съм каквато бях...
Може би...
съм съвършено друга
Може би, годините, ...

Кети чу как майка й дръпва завесите и в стаята се процеди светлина. Беше сутрин, време за ставане. Отвори очи и се загледа в палмичката на масата. Един слънчев лъч я беше огрял. Прозорецът беше отворен за проветрение и се чуваха птичите трели отвън. Въздухът миришеше на липата пред къщата. Всичко то ...

Дърветата бяха загубили одеждите си. Сега клоните им се протягаха като черни пипала към небето. Над селото се спусна мрак. Небето побеля. Светът притихна. Скоро затанцуваха първите снежинки. Тъмните покриви бавно се покриваха с бяла пелена.
В селото пушеха само няколко комина. Останалите къщи бяха м ...

Мечтая си за чудното море,
за белите вълни и топъл пясък,
кръжащи чайки в синьото небе
и изгревът със златния му блясък.
До мен е утрото със сънени очи. ...

Тихо прелитащи бели оси.
Нищо не питаш ти – студ изкласи!
Сняг между веждите – сякаш куршум.
Жално поглеждам те – имаш ли ум?
Слагай апреските, топлия шал – ...

да
се пише -
Боже - по поръчка -
е от Словото самоотлъчка

Аз мислех си, че сте щастлива,
когато в гаснещия ден
вървяхте толкоз горделива
и не погледнахте към мен.
Аз мислех си, че сте щастлива ...

Дори да върже няма да е лют,
а ще сладни, или пък ще нагарча.
Човекът на Луната като луд
ще киха, знам го, че съм му другарче.
По цяла нощ снова от там до тук, ...

ЧОВЕК Е МНОГОТОЧИЕ В БЕЗКРАЯ
... едва ли някой ден ще осъзная по колко празни пътища вървях,
как не успях да свържа двата края в тонажи суета и пътна прах.
Как се пилеех в светлите Надежди с надеждата за по-добър живот
и гледах се с живота изпод вежди! – и аз му вярвах, пълен идиот! – ...