Облаци, като брада на луднал старчок,
като форми на полярен мечок,
като прилив от семенна течност,
като мъглата на политкоректност,
като дупето на разюздена блудница, ...

Елизабет излезе от храма на Ну‘Ахра и намести внимателно голямата раница, която Бахрам й бе заел. От вътрешността й се чу приглушено изтракване на стъкло. Девойката отправи една безмълвна молба към Боговете да не счупи нищо и заслиза по стълбите.
По пътя към апартамента първоначално лавираше между х ...

Само Господ може да ме съди
и само Той знае за моментите ми трудни
когато и да погледна нагоре към небето
Го усещам не с мозъка, а със сърцето.
А тук долу нищо ново, не мога да опиша ...

На сто процента нищо не е ясно,
на сто процента нищо не върви.
Пространството накрая става тясно
и губим се сред пясък и треви.
На сто процента нищо не е вярно, ...

Числото две
Числата всички интересни са.
Числата четни хармония съдържат.
Тях обича Лесничея.
Числата пък нечетни динамика съдържат. ...

Устни като кадифе,
свенливо сплетени ръце,
по кожата, по-нежна от роса,
едва прикрила своята снага.
Свенливия си поглед скри. ...

Два гълъба заедно стоят
от зората до последния вечерен шум.
В тишината се борят със съдбата,
съдбата да трябва да летят с крилата.
Те сами са в този свят, без ничия помощ и топла ръка. ...

Мокър сняг ме наваля
Цялата съм във вода
Шапката, палтото,
Ръкавичките и
шала... ...

Посегнах да го взема,
но не за дълго време.
Нощта е само дълга.
Дали това е пролет
или е тайна нова. ...

Спаси ме от страха в мен,
не искам отново да се губя...
Страх ме е да не попадна в плен,
след като в теб се влюбя...
Спаси ме от съмнението, ...

КАРТИЧКА ОТ ЗИМНА ВАРНА
Цял ден на Петте кьошета дълъг зимен вятър шета,
три оранжеви Айшета суркат дрипави метли.
Листопадът – без насита! – вихри бясна компарсита,
настървено псе връхлита – лае бързите коли. ...

Скитникът арменец 48
Когато ви разказвах за Вакарелската махала Пановци, споменах за родна земя, за бащина къща и т.н. Това ми напомни за едно друго пътуване, за което ще ви разкажа днес.
“Вълшебният свят на Ориента”, туристическо направление на туристическата компания “Бохемия”, една фантастична пе ...

На младини се сблъскваме с неща, които никога не са ни се случвали. На попрището жизнено в средата* заравяме в пясъка главата, на старини избягваме да се сблъскваме с неща, които вече са ни се случвали.
Бягаш, препускаш, бягаш... и като се огледаш – май от себе си си бягал!
От къщата на илюзиите до ...

Да зашиеш копче не било никак лесна работа. Първо трябва да имаш скъсано копче. Или по-скоро да ти липсва копче от ризата да речем. Мислите, че това е нещо безобидно? Представете си, че вие сте депутат със завидно положение в обществото и отивате на решителна среща със заможни хора, които се нуждаят ...

Когато и поставиха диагнозата, Лара не трепна. Знаеше, че от известно време я боли, но не желаеше да отиде на лекар.
Инатеше се като малко дете, предпочиташе да обгрижва семейството, отколкото да мисли за себе си. Винаги сериозна, отговорна, отзивчива, тя не обръщаше внимание на здравето си.
До оназ ...

ПЕПЕЛ ОТ ЕСЕНТА
... есента кладе огньове по отсрещните била,
вятърът при всеки повей стърже като с рашпила,
рой пресипнали щурчета скърцат в жълтата трева,
грохна слънцето да крета – в залеза склони глава, ...

Като вода оставена да заври,
гневът ми бавно превръща се в пара.
Затворена в малко пространство, кипи,
като зловеща отвара.
Тялото ми по цели нощи не спи. ...

Разбирам, че при твоето отсъствие,
във мене самотата се завръща.
Заканва ми се и размахва пръсти.
Нахално, похотливо ме прегръща.
И вместо да прогоня тази мисъл, ...

в памет на Арх. Александър Померанцев,
автор на проекта на Храм-Паметник "Свети
Александър Невски" в столицата София
"По воля Божия" Поетът е сам.
Застава пред белия лист на мълчанието ...

да
се спасява -
нека се унаследява -
тъй се свѝше повелява

Аз съм Мишато супер герой
имам хиляди идеи безброй.
Слагам маската на Трикси
мога да помогна на всички.
Ще занеса в градината на всички деца ...

Сребристи и млечни, безплътни мъгли
се стелят в далечни и близки земи,
обвиват земята в напразен копнеж,
сестри на снега и елмазния скреж.
Безшумно прокрадват се в мойта душа, ...

През 1932 година излиза романът на Олдъс Хъксли „Прекрасният нов свят”, чието действие се развива в далечното бъдеще. Сюжетът описва човечеството през 26-ти век като силно развил се колектив от безчувствени хора, които през годините на своето историческо развитие са овладели технологията за изкустве ...

Чудя се на наш'та карма,
преследваща ни през годините,
дали любовта ни е реална,
или дава ни се за да работим със бодилите?!
Защото знаеш, двамата сме си чешити, ...

Едно и също каканиже глухо,
вгорчава ми кафето всеки ден,
дали пък ми е диоптърът сгрешен?
Та виждам вълк навлякъл овче рухо.
От думичките капе медовина, ...

Надеждата отколе си е наша спътница,
не изисква нищо и търпи, търпи,
в плодородни дни или на хаос и безпътица,
тя недалеч от нас и тихо - подобно страж стои.
И като име второ на живота е, ...

Облаци, като препълнени памперси,
като торби на доволен клошар,
като гащи от прането на ангели,
като гърди на богиня и топки на звяр,
се търкалят по небесни пъртини ...

Глава втора – за мечтите ми
Когато бях малък, мечтаех да попадна на самотен остров. Ах, колко хубаво щеше да бъде там! Великолепните пясъчни плажове ще ми дадат заслужения отдих и тишина. За храна няма да мисля – каквото има наоколо, за мен ще е. А и храната ще е лека, вкусна, полезна – банани, порт ...

Black Friday…
Появи се заедно с демокрацията. Пазарна демокрация – рекламират ви, предлагат ви евтино, купувате… И се оказва, че било скъпо.
Дали стока някаква, партия или политикан…
Каквото се подведеш…
Познат ми се хвали – купил си нещо евтинко. С 30% свалена цена. ...

Джей
Ти ме откри
изгубена във времето,
но не ти пукаше достатъчно,
за да ме изцериш. ...

Помощник имам аз чевръст,
за по-добър и не мечтая.
Обувките си, пълни с пръст
по двора сбирам най накрая.
Подхлъзвам се почти с подскок ...

Само аз ли… забелязвам,
че живеем в кофти сън.
Шест години ви приказвам,
колко страшно е навън:
Онзи ден - с една съседка ...

ДАЛ ВИ БОГ ДОБРО!
… не знам с какъв аршин светът ще мери? – написаното някога от мен,
дали ще ми рече: – Здравей, Валери! – или ще ме застреля със: – Кретен!
Дали ще ме почерпи с халба бира? – и с пържени картофки за мезе?
Със всички светли хора във Всемира до днес живях си братски! – биз-бизе. ...

Дриблирах докато вечерям
с вилиците и лъжиците.
Забивах хапките в устата си
без дори да дъвча.
Трипъл дабъл - първо второ трето ...

Аз съм балкански рецидив.
Дори не знам защо съм жив
и си нямам хич идея
да плача или да се смея.
На никой егото не бръсна. ...

Изпукването на кост беше последвано от писък, който отекна в каменните стени на подземието. Сам пусна тънката ръка да падне безжизнено, оставяйки малкият й пръст да стои под неестествен ъгъл. Бавно заобиколи каменния олтар под съпровода на хлипане и викове, след което хвана другата ръка. Последва но ...

На Д.
Когато летните момичета заплачат
със сълзите на есенни жени,
тогава напълни за мене чаша.
Тогава ти за мене си спомни! ...