За вас съм Никой,
може би от Някъде,
там вероятно няма Нищо,
но пък плътта ми тя е Някой,
поела смело пътя си за Никъде ...

На два остри кола
е вързан животът.
Висят по него
красиви възможности
захапани ...

В душите наши се стаява ледна зима,
снегът остава си несбъднат бял копнеж,
понечиш някому ръка да подадеш,
а той с насмешка хладна, ясно различима
глава извръща рязко. Безразлично кима, ...

Порнографско потребление
е малко добро,
ала нейно измишление
голямо е зло.
Силикон-грозота ...

Любов тъй страстна и гореща,
любов тъй омайна, наслада носеща.
В две сърца тя се породи,
когато се открихме аз и ти.
Две съдби преплетени, ...

През тръни към звездите аз вървя.
Вървя...?! Не - пълзя!
Длани окървавени и нозе - олово
молят за покой. И тежко слово
на език ми тегне... Но мълчи уста! ...

Разнообразяване – свеж въздух от кенефа…
хххх
Трагедия – постигането на целта е край на приключението…
хххх
Законът – опит със сенокосачка да естетизираш гората… ...

Влакът тръгна. А такааа...
Познайте... Кой ли се успа?
Все го гоня и не стигам.
Що така не се побирам?!
Май ми пречи потеклото. ...

Накрая се отдръпваше и лятото,
като вълна прибра се към морето.
Машините прибираха посятото.
Децата тичаха след него: Ехооо! Ехо…
Застинали на кея те го викаха, ...

Частица от света
Вървя по стъпките на красотата,
картината е бяла от снега,
цигулка само плаче в тишината,
откраднала частица от света. ...

Подари ми небе, щом морето е само през лятото.
Подари ми сърце, ако има надежда и вяра.
Подари ми и себе си, ако може и без отмятане.
Подари ми всичко, което не става на пара.
Нарисувай ми утро, което усмихва душата. ...

КАМАСУТРА ВЪВ ФЕЙСБУК
Понеже друго нищичко не мога,
вместо за фитнес да троша пари,
реших да се захвана с хата-йога! –
и почнах още днеска – нейде в три. ...

Сънувах, че пониква ми брада.
Жена суетна съм и що да сторя?
Kак с мъжки атрибути из града?
Pеших със всички сили да се боря.
С пинceтa се въоръжих ...

Безпосочно се носите,
а уж имате планове.
Гоните блянове,
а ви бягат посоките...
Вечно нямате време, ...

Бездуховни в земната плътност,
забравили основното си сетиво...
криволичим към своята същност
отново с въпросът:"Що е любов?"
И не е чудно, че в сенки кръжим... ...

По стъклата сянка полунощна
се прокрадна в бързия ми стих.
Тайния си сън ѝ посветих –
заблестя пленително разкошна.
Възцари се помежду ни странна ...

– Точно така – достатъчно! – извика звънък момичешки глас, от който сърцето на Джъд трепна. Беше го чувал някъде. Да, пред полянката с разковничето! Като че ли цяла вечност беше минала оттогава!
Синигерчето, излетяло от гнездото на Дървото, кацна на пода пред кораба и се превърна в десетинагодишно м ...

Език на огън побеснял от мъка
и демонският дъх на суховей
ме близват с ярост и перфидна тръпка
без глас пълзи… плътта ми е трофей.
И в този ад, разливащ се горещо ...

Вървях като смазан към къщи. Пихме с наборите кафе и зачепахме две от любимите ни теми, жени и здраве.
Заразправяха случки от санаториумите където са били, жени, жени, колкото искаш, всяка дошла болка да лекува, а и медицинския персонал бил на висота и винаги готов да помогне при нужда. Слушах ги съ ...

Боли ме за хората без зрение,
отнасяйте се по-човешки с тях,
не се дръжте към тях с презрение,
защото слепотата на духа е грях!
Защото тези хора нямат вина ...

За съвет при златната рибка се явили Денков, Хининова и магаре.
- Питай каквото ще питаш - казала златната рибка на Денков.
- Златна рибке, кога ще ни приемат в сухопътния Шенген? - запитал рибката Денков.
- Когато стигнеш пеш от София до Амстердам! - отговорила рибката.
- Лошо! - отговорил Денков. ...

5. Полет над Плътта
Поканили най-мъдрия от всички мъдреци в палата на прочут владетел. Влязъл той тихо в залата и седнал незабележимо в ъгъла.
Масите били отрупани с най-изискани ястия, но красивата съпруга на домакина не хапвала. Устните ѝ били напукани и сухи, ала не отпивала дори глътка вода. Дре ...

МЪЖКИ СЪНИЩА
… сънувах, че вратата се отвори – и в стаята на пръсти влезе ти –
и тихичко ми каза: – I 'm sorry! Добави сетне: – Моля те, простѝ!
Застана покрай моя бял прозорец – и дръпна овехтялото перде.
А аз мълчах – и черни бездни горест се свличаха незнайно откъде. ...

Катранена нощ е и вихрите вият
Виелица мощна сковава света
В треперещи шепи лицето си крия
крещя и без сили ридая в снега.
Човекът е смъртен, за кратко изгаря ...

Ню Йорк
Имение Роуз гарден
16,00 ч.
Една черна лимузина приближи желязната масивна врата на имението и спря. Шофьорът Били подаде звуков сигнал с клаксона. Автоматичната врата постепенно започна да се отваря. Колата потегли бавно и след един десен завой спря пред входа на къщата на Ричард Стоктъм.
О ...

Не кръст, подарък е споделеният пламък.
Да можеш да се усмихнеш. Да трепнеш. Да стоплиш.
Да чуеш, че усмивката ти стопля.
Не огън, живец е съзвучието на мисли.
Да можеш да прегърнеш. Да затаиш дъх. Да притихнеш. ...

нека душата -
сърцата и свята -
и любвебогата

Не знаех, че съм изгубена, докато не ме намери.
Преди Теб имах такава болка в сърцето от раните, които светът ми причиняваше всеки ден, бях се обградила с каменни стени, които Ти със Своята любов строши. Спря кръвта и ме изцели. Преди Ти да дойдеш в живота ми, нямах цел и се лутах без посока, но Бож ...

Ръката на мама държеше моята малка ръчичка.
Тя правеше крачка, аз - две.
И тъй стъпка по стъпка мама ме учеше
да не падам в калта и да вървя напред.
Тя пееше песни с глас ангелски, меден, ...

Която те създадох или ти мен
чуваш ли ме драга, кой те замъгли
и кои ветровете те носят понякога далече от мене
И къде ме чакаш на безлюден остров
Мили мой, съвестта си ти ...

Не искам никога да се събудя.
Щастлив съм в тази белота.
Танцува снежна пеперуда.
Сънят на приказна мечта.
Видях те, толкова красива. ...

Караулът на зимата вече е тъй уморен,
че му иде да легне връз чергата току до прага.
Аз му хвърлям трошици, макар да се чувствам във плен
и дъхът му безизразен често за гърлото стяга.
За неспирния грохот в ума си кого да виниш? ...

Исках да стана аз голяма!
Слагах роклята на мама
и от нейното червило,
ах, бях дете наивнно.
Толкоз много бързах, ...

Дали щом сложа на чудовищата брекети,
зелени лещи на очищата им сини,
животе мой, ще станеш мъничко по-лек и ти
или така ще минат земните години,
които са ми отредени? Все по-скромните ...

Пак ни лъжат мужици червени.
Заразени с червена боя!
Под - червеното знаме родени!
Със червена звезда на тила.
Те ни хвалят - червивото време ...

ГРАДЧЕТО, ВЪВ КОЕТО АЗ ЖИВЕЯ
Жените вече тръгнаха с ботуши.
Морето почна черги да тъче.
И тук-таме коминче взе да пуши
в мъглата над заспалото градче. ...