Под дъждовните ръмежи
Аз изоставих те... на твоите копнежи,
да живееш с мисълта за избавление!
Сега навярно, под дъждовните ръмежи,
ти бленуваш плахо мойто откровение. ...

Зазидана съм в себе си. Константно,
като ампутирана всевечност.
Дотолкова ми стиска - да съм сянка
на възпитаната в мен човечност.
Така си превъзмогвам самотата, ...

На жена ми
Аз нямам право
да живея
с тази
жена ...

Четвърта част дойде преди трета!
Сори, колеги, сори и на теб, Фолти, прадядо!
Така ми го говорят Боговете :::)))
Бляскави ята, огряни
oт полярна светлина, ...

Въпреки
(По К. Кондова)
Отдавна нищо лошо не е имало
и затова сега ще ти призная -
ще те обичам въпреки причините ...

Лятото, тъжно склонило глава,
напуска нещастно тази земя.
Спира внезапно,
поглед премрежва…
Есента - ето я, ...

- Страх те е да бъда зависима от теб - промълви тя, докато лежаха в пясъците в хладината на нощта.
Той я погледна почти възмутено и тръгна да роптае.
- Знам, знам какво ще кажеш... Всичко, което правиш за мен, това че си с мен, това че заедно се справяме с препятствията....
- Тогава какво... - едва ...

На гости ни е вуйчо Слава, най-малкият брат на майка. Две години подред той ни гостува по два месеца.
Седим на масата с по чаша «Столичная» в ръка и пеем «Душа болит, а сердце плачет», «Зачем вы девушки красивых любите». Любимата песен на баба «Что стоиш качаясь, тонкая рябина» и любимата на вуйчо « ...

Кога ли ще открия себе си?
Какво за мене е успехът
и накъде вървя?
Защо и как го правя,
и ще достигна ли ...

Двупосочен билет
Дрипав скитник, залъгал глада,
стръкче нежност с надежда прегърнал,
куц, самотен, в неволя обръгнал,
броди тъжен, премръзнал в дъжда. ...

В забързаното наше време
минавам в дебрите, нелек,
на плещите понесъл бреме
от възлите на своя век.
В една и същата пътека, ...

Ти беше светлина...
Зарадва моята душа.
И беше светлина.
Иззад мрака ме изведе и показа ми света.
Ти беше Светлина. ...

Събуди ме, когато завали,
не чакай Слънцето печално.
Една илюзия ще съградим
и времето ще спрем печално.
Помни, че преди пет години ...

Пропадам по пътя на мечтите и
сам се питам нощем – има ли
и за мен местенце под небето?
А тишината в сивата ми стая,
моят палач и моята присъда.

Те са до нас, когато ни трябват
със нас да поплачат във дни на тъга.
Душù да се късат, сърца да догарят -
те са до нас - желязна ръка.
Когато се свиваме в тихите Ъгли ...

Отразявам се в мокрото на очите си. Понякога там е валяло. Вали.
И бури е имало. Прости ми.
Сълзите ми се подписват с моето име. Усмивките с чуждо. Твоето.
Капките в синьото ми търсеха докосване. Ръце, по които да се спуснат. Така ми ги отне. Благодаря ти.
И спира да вали. Остава отражение(то). Наше ...

... Лъч светлина, промъкващ се в тъмнината, гали нежно моето лице. Пълна тишина. Единственият шум е биенето на моето сърце. Красива тишина, плашещо спокойствие и някаква топлина се усеща в тази нощ. Нощните картини те омайват, звездите греят в тъмното небе и сякаш ти политаш в безкрая да откриеш нов ...

Вярвай, никога не бях те виждал
в толкова чаровна светлина,
сякаш буйният вулкан изригнал
праща поздрави на всеки по света!
Очите ти блестяха с онзи пламък, ...

– Не разбирам! Трябваше да съм бесен, да крещя, да чупя всичко, което ми се изпречи. Искам да съм ядосан, по дяволите.
– Хм, може би порасваш.
– Виждаш ли, говоря ти сериозно, а ти ми се подиграваш.
– Не, не. Сериозно. Слушам те.
– Не знам какво ми е! И преди са ме уволнявали. И преди се е случвало ...

И пак съм тук с тази рима,
за мен, за теб, за двама, трима.
Любовта я няма, скапан е живота,
трудно слушам нота след нота..
Цялата болка, излята в редове, ...

Да имах право аз на предложения,
такова предложение бих дал:
септември да е месец “Светланал”!
За всички ползата ще е голяма!
Щом буква “р” във името му няма, ...

Мила моя, не разбра ли
съкровената мечта,
че по родните балкани
искам с тебе да вървя.
По пътеката да зърнем ...

До България и назад
***
Първи впечатления:
край таксиметровата стоянка
заведение до заведение ...