Във старите стъпки се чу топлина.
Звук споменен, парещ… изстинал,
прилепващ познато с едни ходила
на някой, от мене отдавна заминал.
Пропука кора от изсъхнали листи ...
Претупах много мигове на радост.
Не ги усетих, както подобава,
а дар ми бяха, повече от злато,
което Бог от обич ми дарява.
Пропусках да се вглеждам в синевата, ...
Гласуваш ми доверие, така ли?
Приписваш ми възвишеност и чувства?
Уби ги още в онзи миг, когато
с поредното си тръгване пропусна
да ме попиташ как съм и какво ли ...
При най-лекия вятър листата на дървото зашумяваха. Започваха да си говорят. За различни неща си говореха, но най-често всички говореха на едно листо.
- Дръж се здраво за клона - му викаха те - не се пускай, ще загинеш. Нали знаеш, че ако се откъснем и паднем, трябва на земята да паднем, защото после ...
Много от нещата, които ми бяха казани напоследък, просто останаха в главата ми. Запознах се с много хора и всеки беше различен със своя филм. Всеки беше донякъде весел и донякъде тъжен. Понякога виждам надежда да продължавам да пиша, а понякога сякаш самият аз не желая да бъде чуто всичко това. Но е ...
Като ученици всички сме учили за Декартовата координатна система с нейните две и три измерения. По-късно разбрахме, че съществуват и системи с много повече измерения — трудни за представяне, но реални.
С времето започнах да си мисля, че има и друга координатна система — тази на човешките отношения. ...
Изходът или възхвала на Златния храм - XIII. (роман)
🇧🇬
Тази седмица мина вяло и безинтересно, ако изключим едно–две напивания с Вълевски, останалото нищо особено. В събота обаче, когато мислех да изляза и да се шляя из града без цел, ми позвъни майка ми (потърси ме по телефона в портиерната, понеже в стаята нямам телефон), за да ми съобщи, че е починал ...
Сякаш беше прашец от пролетен цвят -
толкоз нежна, ранима душа...
като малко бижу в ръце на примат -
виждам те аз... и виждам света.
Светът е такъв, какъвто си е... ...
Очарованието на нощта ни завладява...
Буря от страст ни връхлетява...
Изпълнени, отдадени и потни...
Чувствено тръпнат телата ни мокри...
Аз и ти, в прегръдка вплетени гореща... ...
Върви по лунната пътека малката русалка в нощта,
тръгнала да дири щастието в любовта.
Дълъг път я чака, а тъй кратка е нощта.
Бърза устремена към непознати брегове
и нито буря или вятър ще я спре. ...
След тежка тренировка в школата по Бойно изкуство на Скиталецa дойде време за теоретична подготовка.
- Какво можете да ми кажете за невъоръжения бой? - попита учениците си Скитaлецът.
- Най-важното нещо е да накараш другия максимално бързо да престане да те удря - веднага реагира Сянка.
- А по-конкр ...
Меланхолия
И сутрин, и вечер, и късно, и рано
звучи над главата ми старо пиано.
Ту плаче, ту пее, бушува и стене,
тъжа аз със него, ликува то с мене... ...