Не ми достигат няколко вселени,
два сантиметра ръст и северняка,
за да поскачам на въже. А после
да спре да се върти под мен земята.
Не ми достигат шапка, ръкавици ...

Аз съм свят от пепел
и разцъфнали лютичета,
късче лед сред покоя на вълните.
Аз безсрамно се усмихвам в мрака,
ала избледнява ...

Тръгни със мен и вдишвай красота,
последвай свойта плаха самодива...
Ще пием от кошутена следа.
Над кладенци дъхът ни ще замира.
Ще ни омайва тръпният букак. ...

Отново съм самотна, седя в тъмната стая и плача безутешно. Отново онази същата болка, която ме задушава, боли ме сърцето, душата, искам просто да заплача и да не спра, докато не мине всичката болка. Тази нощ изглежда още по-тъмна и зловеща, а в мен нахлува страх, който пронизва душата ми и обърква ж ...

***
До голо ограби ме, взе всички мечти –
уж съвсем за малко, за да се съвземеш.
Протегна ревниво към мен Косата,
разстла милостиво красиви лъжи ...

Онази вечер изпих две чашки мастика. Обикновено пия една, но онази вечер изпих две. По изключение. Сигурно затова ми се присъни странен сън. А може и причината да е била в зелената салата, с която се натъпках. Ако е така, то нитратите определено правят чудеса.
Спях си аз кротко и непробудно, когато ...

Облече ли раздраната
кървава риза от свила,
ледена след
копията,
впиващи се в нея? ...

Щом кръгът завърти се и краде от прибоя,
стихват пясъчни писти, чуваш стъпки на хора.
Някой смее се тихо, друг разлиства утеха,
трети слага си нова, непохвалена дреха.
Някой пита за някой, друг живее за думи, ...

Бе нощ, от онези, дето плаче душата,
търси любов и прегръща луната...
С надежда за сладки и нежни слова,
отронвайки тихо кристална сълза.
Летейки със вятъра пролетен, топъл, ...

Тригодишен семинар по антропософска лечебна педагогика и социална терапия
XII - та седмица
Варна – Международен дом на учените
„Жолио Кюри”- „Св.Константин и Елена”
Съвременното дете не трябва да бъде пасивно ...

Защо и как?
Страдаш ти, човек.
Страдаш.
Какво е скрил
векът ...

В мойто утро те намерих -
на зора разцъфналия цвят.
В душата си те заобичах
като топъл полъх и вихрушка,
прегърнали са новия ми свят. ...

Времето е като опъната стрела,
целта е рана в нечия душа.
Няма вечност, замисъл и път,
съществува само този малък кът.
В него има здравец - стрък надежда, ...

Тълпа, живот
и моето мълчание...
Пропускам своя ход
с угаснало желание.
Спомени за смях, ...

Исках да избягам от нея. Излязох от вкъщи и хванах първия автобус, и я чух по любимото радио на всички шофьори. Слязох на следващата спирка, а тя вече ме гледаше от билборда! Тръгнах към парка и докато си купувах вестник - пак я зърнах, сгушена в корици на списанията. Беше навсякъде и влияеше дори н ...

Раздяла
Една раздяла.
Сърце едно,
една мечта угасва.
Една съдба умира. ...

ЦВЕТЕТО НА КОЛРИДЖ
Тази песен на птица, идваща от тъмнеещите борове, точно под нежното зарево на припадащия зад хълмовете пролетен ден, тези разговори за голямото платно на съществуванието и нашия мъничък живот, не са ли водени вече от някои други хора? Не е ли имало някога тук други двама души, кои ...

Вървя в тъмна улица през зимата,
а в тялото ми прокрадва се омразата.
Тя, устремена в мрака да обземе онова
ценно и неоспоримо право свобода
в полулунната фаза на нощта. ...

Ти си лудостта в сърцето
и благородство проявяваш,
пък как да кажа колко
силно греят очите ти
и как се проявяваш... ...

Надежда
Когато всичко се срива пред теб,
когато страданието е повече от волята за живот,
тогава остава надеждата.
Надеждата, ...

Уморих се...
Уморих се да бъда това тромаво тяло,
уморих се да виждам сиво-черно
и съвсем мъничко бяло,
уморих се да чувам ...

Ако още веднъж
прекосиш града
под ръка с вечерния вятър
и спреш на моста -
срещу виенското колело, ...

Миг топъл. Нежност. Красота.
Тела в любовен танц преплетени.
Мелодия. Китара. Светлина.
Полет на душите, с нишка вплетени.
Докосване. Припламваща искра, ...

Тя притичва в сънищата ми,
както сърната бяга из гората,
уплашена от призрачните облаци,
тъй мрачни, тъй лоши паравани
на лунната загадъчност… ...

Вече изтрезнял гледам че съм цял
снощи всичко съм изял
Марулята в корема се обръща
до дюлята иска да се връща
Леле главата ми е пълна с тенекия ...

Крадци на чувства има много,
краде светът от нас мечти,
но ти не си от тях, нали?
Убийци на сърца живеят много,
убиват нашите души, ...

Поезията ли? Тя е хоби, не е работа, която се извършва с пот на чело или
за която се заплаща. По-лесно е да целунеш Анджелина Джоли, да пренесеш тленните останки на несъществуващия си брат от Египет или да превърнеш Али Агджа в болногледачка. Защо с реклама на сапун не се заемеш? Хем не е трудно, хе ...

Границата с Албания беше на някакви си 50 километра от Улцин. Пътят, който се виеше в планината, изведнъж спря пред дървена барака, представляваща Гранична полиция. Не ни провериха паспортите, а само поискаха списък на пътниците от Николай.
- Адаш, твоят списък се оказа по-могъщ от паспортите, бе! - ...

ТОЛКОВА МНОГО ВЪПРОСИ
Пътник и една вяра - достатъчно описателно, за да стане легенда.
Гласове, просмукани във влажните стени на изба - достатъчно за една романтична революция.
Сълзи изпяти - достатъчни, за да откриеш мъртвородените около себе си..
Мечти, закачени по стените - достатъчни за реквиема ...

РЕКАТА ВСЕ ТЕЧЕ И НЕ ИЗТИЧА
Старият учител е седнал на припек на пейката под черницата. Есенното слънце, провряло закачливи лъчи през пожълтялата шума, е озарило лицето му. Краката са потънали в мекия килим на окапалите вече листа. В ниското, реката тихичко шуми с разпенените си води. В нея блести у ...

С. П. : Господин Г. П., защо тази врата е толкова пазена? Какво чудовище има вътре?
Г. П. : Забранено ни е да знаем – само мисълта за това чудо вътре те прави луд!
Вътре:
Мечта vs. Реалност
Добър ден, уважаеми читатели, и добре дошли на дербито между Мечта и Реалност пряко от нашата психиатрия. За В ...

Празно е без теб.
Преди да слезна...
Обичам те.
Но пътят се дели.
Дали за теб е стълба? ...

Нощта е моят ден. Тогава оживяват
стиховете в мен и мрака озаряват.
Под ярките звезди и тишина звънлива
в душата ми кипи мелодия игрива.
За грижи е денят, за труд и задължения. ...

НА ЕДИН ПОЕТ
От детските си дни сънувам звънтящи саби, стремена
и все към Слънцето пътувам, към Слънчевата долина.
Сънувам "юношата бледен" и "братчетата на Гаврош",
въздишките на вихър леден в студена, мрачна зимна нощ. ...

За ръцете ти копнея…
изпълнени с дълбока нежност.
В едно със мойте да ги слея
и по тялото ми да рисуваш вечност.
За очите ти мечтая... ...

Смъртен съм –
разбрах го в този ден,
в който ти от мене си замина!
Свърши се! –
помислих си и в мен ...