От толкова неща се аз страхувам,
но най-силно боя се от смъртта,
мечтая и желая да не идва,
да не чука тя на моята врата.
Страхувам се от нея, ...

Когато в дланта си уловиш Зората,
а след буря се разходиш под Дъгата,
тогава като гълъб бял от рамото ти ще отлитна,
да не видиш как от тежкия кинжал кръвта ми бликва.
Кръвта от обич в Земята ще попие ...

Всичко в теб ме кара
за момент да трепна.
Страх, изпитвам страх
на истинска любов
болезнено позната. ...

(из цикъл "Вицове в рими")
Чу баба Пена, че в града голям
внимателни към възрастните хора
са в градския транспорт. Че всеки там
си мястото отстъпва, без да спори. ...

Стаила в гърдите
любов, топлина,
ласка и нежност,
сила, светлина
вървиш през живота ...

Напоследък се сещам за онази моя приятелка Ники, вече бивша, която работеше с мен на секс телефон. Така се запозна с мъжа си - 10-тина години по-млад от нея. Всичко е възможно на този свят!
Та въпросната откри мъжа на живота си и напусна бизнеса. От време на време прослушвам телефона й. Функцията ми ...

Спомените късаше на атоми,
опитвайки се всякак да ме имаш,
целуваше безсрамно... по устата ми,
оставяйки във мене свойта стигма.
А раните ни, тежките, зараснаха, ...

Триста грама не са много,
но не са и малко хич,
за бозайник, клас двуного,
подраздела - готин пич!
Маам гащите по пътя, ...

Свърши циганското лято –
есен е...
Вятър короните мята –
бесен е...
Украси по дърветата – ...

Безумни брътвежи,
страсти, копнежи.
Неканени мисли,
забравен живот.
Някакви къщи, ...

Вече петък е.
Поредният, не тринайсти.
Утрото недоспало,
се надига връз мен.
Черна котка придрямва ...

Животът ни трие от себе си
с гума от
хляба направена.
Беснее от радост,
танцува в несвяст. ...

Ако бях сцена в твоя глупав спектакъл,
зле направен герой,
хайде, давай нататък,
реплики груби, ненамерени строфи,
загубен безмълвно, той ...

Безбройни спомени изпълват моя ден -
сурови, празни, тъмни и дълбоки.
Безбройни спомени улавят ме във своя плен.
Безбройни спомени - красиви и жестоки.
Безбройни спомени за цветното ...

Позволи ми да те обичам
Но имам една молба...
И ако не мислиш, че е безсмислена,
позволи ми да ти дам нещо друго...
Позволи ми да те обичам... ...

Виждам края на кривата пътека,
ходя, спъвам се полека..
въобще не гледам си в краката,
сляпо, в тъмното ме води самотата.
Замислена сама си скитам ...

Пиеса в четири действия
Неповикан нахлува при мене
спомен топъл, далечен, но свеж
и прогонил съня ми, смутено
с дъх топи насъбраната скреж. ...

Тъмно е, няма и звездичка, луната крие се и тя.
Останал само с моите мисли, стоя на ръба на пропастта.
Дочувам шум от вълнички, разбиващи се в стените
на безкрайната земя.
Обичам те аз, но обичаш ли ме ти. ...

Назад да поглеждам - не искам!
Какво ще спечеля от това?
Отдавна забравила всичко,
простила съм всяка сълза.
Ние грешахме за трима, ...

Мишо и Огнян седяха в кафенето и смъркаха сутрешното си кафе. Разговаряха дълго за своите проблеми, когато Мишо насочи разговора в друга посока.
- Утре ще дойде твоята любов. Сигурен съм, че ще я намериш - започна той.
- Няма свестни момичета, братле. Светът се е извратил. Виж Пепито! Израснахме зае ...

Моя Невъзможна любов...
Преминах без теб през живота!
Залъгвах се с моя живот....
Твоето място остана запазено
(като в луксозен вагон...). ...

Устните сладки са малини.
Усмивка като слънчев лъч.
Очи като бисери блестящи.
Кожа нежна като коприна.
Тяло стройно като топола. ...

Изви се последният вятър -
от север.
Човеците до дъно изпълни,
туфи пепел и тъма понесъл -
да зида праг ...

Мигът бе от нас най-желаният гост.
Думите чезнеха. Вече бяха излишни.
Пленени в телата, бяха станали мощ.
Край нас свещи сломени догаряха
заклевайки всяка наша ласка в любов. ...

ХІ
– Отвели Надежда далече
от малкото китно селце.
Тук станало пусто и вечер
залоствали порти с резе. ...

в онзи дъжд...
… съм дъга
и усмихнато галя
всеки порив
в тревите ...

"Повикът на самотата"
Кога самотата идва и се настанява в душата ти, без дори да попита? В кой точно момент се оглеждаш и разбираш, че няма никой около теб, че си сам – съвсем сам, изоставен в безлюдната зловеща пустиня на живота си?
Трудно е да осъзнаеш, че нямаш никого до себе си, че сам трябва да ...

ГРЕША
Греша… И то по много…
Осъзнавам го по-късно!
Греша… не… бъркам строго!
Петно поредно мръсно… ...

Онази вечер, като слезе на бензиностанцията, за да купиш студен чай… Гледах те и си мислех, питах се, къде съм, с кого съм, кой си ти… звучеше страшно, макар да го казвах само на себе си, обаче се смеех, мислено се смеех или поне се усмихвах, ама много широко…
Ти изобщо не приличаш на някой, който м ...

Живях във чужд и странен свят,
във който чувствата с лъжата се прегръщаха,
денят бе в лицемерен зодиак,
фалшиво даже слънцето се тръшкаше.
Бях омагьосана от непознат, ...

Във вените ми чувствам аз поточе,
поточето на мойта кръв.
А на тялото ми нужно е да лочи,
да лочи от бутилката със стръв.
Ръцете ми наливат спиртна течност, ...

ЗАЩО ЛИ?
Защото ми липсваш.
Защото не си същата.
Със Зорницата сутрин изникваш,
а с Вечерника вечер се връщаш. ...

Завист съсипва душата ми.
Коментирам,
дано извлека дивиденти.
Готова съм
да си смъкна полата, ...

Думите горчиви пробиват дупки в моята душа,
писания и различни блянове - забравени слова.
Седя аз легнала на пода и стене моето сърце,
към теб с удар протягам кървави ръце.
"Мълчи!" - ти знаеш думите, в мен стаени, ...

Заби се в плътта ми,
разголи сърцето ми,
роди ме от нищото,
направи ме уязвима,
взе ми разсъдъка, ...