Защо се страхуваш да бъдеш щастлива,
нима ти е сладка съдбата горчива,
шиеш на гоблен все самотата,
кафето си пиеш после с тъгата.
Принцът, напразно, отнякъде чакаш, ...

Мина време, минаха година-две, а любовта ти още ме тресе! Не мога да те забравя, не мога да залича приятните мигове с теб. Времето, когато бяхме заедно, когато ме държеше за ръка или когато ме защитаваше пред твоите приятели. Не мога да забравя сините ти като океан очи, в които имах щастието да се д ...

Разделихте ли вече България.
Колко парченца още ви трябват
да достроите своите сараи
и в тях да оградите позора си.
Разделихте я. По тъкан свещена земя. ...

Насън и наяве
Пеперудке моя,
пеперудке синя,
пак след теб покоят
някъде замина. ...

Чувствата ми са пияни,
клатушкат се в посоки.
Ту са сиви, черни,
ту пък – синеоки.
Като цветя нежни ...

Хей, момче, аз обичах те!
Спомняш ли си ти това?
Сещаш ли се в самотните си нощи
как вървяхмe ръка за ръка?
Как говореше ми нежно ...

Абе, художник съм!
С тапия, без тапия, както искаш, така ме минавай.
Цапам, мацам, драскам.
Вече няма къде да събирам шедьоврите си. Само по таваните не съм накачил картини. Трупам, трупам и се спъваме в тях. Трупам, защото никой за нищо не ме бръсне. Никой нищо не купува. И ако все още не съм се от ...

Помнела реката
времената стари.
Имала и риба,
но пък и комари.
Радостно поила ...

целувам раните ти шугър рей
в чернобял каданс
и купища хартиени кърпи
но ми писна от вкуса на
засъхналата кръв ...

Мел се сгуши по-добре в леглото, ако имаше как, би потънала съвсем в пухената завивка. Мислите ù бяха разбъркани и не можеше да разбере какво точно се беше случило снощи, та сега усещаше огън и лед по кожата си, а в нея сякаш бушуваха стихии. Като че ли в главата ù от една дума само, като от полъх н ...

Градът е мокър от дъжд,
- кални капки го покриват.
Градът трансформира изведнъж
нечистоплътието си в… коприва.
Болезнено опасно жури тя, ...

Животът е свещ, а вятър е смъртта…
Късметът е завет, а течението - участ зла…
Смъртта е събитие, незнайно защо зрелищно, търсено
и любопитно, макар и натъжаващо…
А животът - рутинно съществувание, на което никой не обръща внимание… ...

Замълчи!
Не ми говори за любов!
Думите се стопяват,
преди да са казани!
И недей да сваляш звезди ...

Заключено
В неравно време...
Чуваш ли
Спирачките скърцат
Шосето ...

То беше отдавна. То беше мечта.
Невинно видение. Миг красота.
От здрач възродена, във мрака изгря.
Нощ вдъхновена... Времето спря.
Ръцете й мамеха - бели мъгли. ...

Изстрадах много, много преживях,
изкачвайки превала на живота,
по пътя си какво ли не видях -
и радости, и болка, и умора!
Сега, изкачила върха голям ...

Когато се събуждат птиците
и в стаята пердето се поклаща
под устните на ранен вятър,
усещам колко бяла е завивката.
И колко хладна. ...

Питам се
коя ли орисница тъй ме ориса -
да съм на светлинни години
далеч от тебе?
Сякаш сме слънцето и луната... ...

Здравей, моя любов, пак ти пиша писмо.
Пак ранен гълъб съм в твойто гнездо.
Искам да плача за тебе, за мен,
пак се намери един Брут, да ни предаде.
Ах, ще се науча ли някога да бъда жена ...

Когато затворя очите си,
небето смирено заспива
и облачно тихи годините,
стрелките на времето спират.
Тогава познатите улици, ...

Прегоряло кафе съм
аз във чаена чаша.
Силует съм,
във летните сенки се скрил.
Аз съм твоята кожа, ...

Не ти ли свършиха стрелите, лигльо,
сърцето ми отдавна камък стана,
смееш се и стреляш ме неспирно,
казах ти, внимавай, ще ми паднеш!
Не мога да те видя как се криеш, ...

Направих си надежди във очите ти -
безбрежно сини – морска шир.
Прегърнах те във мъката на дните ти,
изплаках обич в черен пир.
Една прозрачна, светла люлка ...

В тоя град на хубави момичета,
весели момчета и цветя,
в тоя град съм толкова самичък,
приятелю.
Тишината се преструва песен. ...

Мислите плуваха, като празни листи от един изгубен ден.
Никой не си спомняше за ръцете на есента, държащи безброй противоречия
между пръстите на вечните отговори...
Песента бе по-кратка и от миг, оставяща само киселата мелодия от едно утро с все
още не събудилото се слънце.

Доближавам тяло до твоето
и чувствам треперещото ти сърце.
Да, твоето момиче съм,
до тебе ще остана
в миговете на забрава. ...

Когато си отидеш -
вземи сърцето ми...
не ми е
нужно вече.
Вземи ръцете ми... ...

Вземи ръката ми. Усещаш ли я как пулсира?
Нещо стене в мен и да излезе отчаяно напира.
Малко е, но ме пронизва, за да се отскубне.
Тайно моли в тишината тихичко да те прегърне.
Но пак далечно е и пак е някак глухо. ...

БОЖИЯ НАМЕСА
Белите ми мисли бягат подир мен
с превити краища от неуморни походи.
Неведоми са пътищата
на казаните истини. ...

Всяка среща завършва с раздяла.
След раздялата срещам те пак.
Тъй години изминахме двама -
слънце с теб, а без теб - нощен мрак.
Като мигове бъзо минават ...

Michael Bolton - Love with my eyes closed
I close my eyes and now I pray,
That you are out there doing the same
Long for the touch it stands alone
It needs no vision to find its home ...

Christina Stürmer - "Engel Fliegen Einsam"
Weißt Du wie die Dichter schreiben?
Hast Du je einen gesehen?
Dichter schreiben einsam.
Weißt Du wie die Maler malen? ...

И така, уточнихме преди време, че шофьорското поприще не е точно моята стихия. Дотук добре – случва се. Лошото е, че и като пътник нещо май не ме бива. При това изобщо не говоря за правилото, че ако се кача на каквото и да било превозно средство, щансовете то да бъде треснато от метеорит с размерите ...

красива си, мамка му, красива си...
и кво от туй, че си красива...
и никога не ще бъдеш моя,
ах, колко си красива,
какво от туй, о, боже, ...

Първоначално мисълта за великите българи ме натъжи.Чувството ми за гордост бе подтиснато напълно от една голяма тежест. И един плах въпрос се прокрадна - Кой днес си спомня за тях?
За нещастие, това мое опасение, че те тънат в забвение, бе потвърдено само с едно кратко и изключително показателно про ...