Колко нощи не съм спала,
колко песни за тебе съм изпяла.
Колко сълзи съм изляла,
колко мъка изживяла.
Спри се! Не си отивай! ...

СМИСЪЛ
Потъват пространствата,
чезнат годините,
в часовника цифри няма...
Съществува една дума в безкрая – ...

Духът свободни в Полша днес вилнее.
Не могат го скова вериги зли.
Духът желай свободен да живее.
Не можеш го възпря със сила ти.
Дух правден във поляците копнее ...

Запомни ме такава – усмихната, нежна.
Запомни ме такава – добра и небрежна.
Запомни ме такава – помагаща, топла.
Запомни ме такава – позитивна и търсеща.
Запомни ме такава – любвеобвилна и строга. ...

Не ме обичай. Няма да съм твоя.
Покоя ти не искам да руша.
Заливам като летен дъжд, пороен,
но после няма слънце и дъга.
Не ме поглеждай. Знам, че ще се влюбиш - ...

Една хубава сутрин
Нежна ръка ме погали бавно по гърба.
Цигарен дим се промъква в моята стая.
Отварям бавно очи и виждам пред мен красивото ти тяло.
Сърцето ми започва бързо да тупти. ...

Ти си захарта в кафето ми,
ти си сянка в жегата навън,
усмивката си на лицето ми,
за мене си спокоен сън.
Ти - топъл шал в студена зима, ...

ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО
Той се надяваше, че касетофонът все още работи. Това бе едно от онези портативни касетофончета, които се ползваха в училищата и библиотеките. Теди не разбра иронията на своята постъпка – Енджи го бе купила за него – нейния брат. Теди изтри кръвта, избърса космите от ръба му и разбра ...

В това забързано десетилетие не мога да не си задам въпроса: Mожем ли просто да спрем да бягаме - да гоним мечти, цели, идеали? Да заменим "трябва" с "искам"? "После" - със "сега"? Може ли един човек просто да спре за миг и да се огледа около него? Да усети полъха на есента. Колко пъти в живота си к ...

Луната пак е пълна -
дявола зове,
да убие безразсъдно
моето сърце.
Луната пак омайва ...

Една от милиони
Капка от дъжда,
стръкче от тревата,
зрънце от ръжта,
косъм от косата! ...

Първично е желанието за мъст –
да въздадеш стократно справедливост.
Око срещу око, и зъб за зъб!
До дъно чашата да е горчива!
Първичен е копнежът към честта – ...

... нелепо - както от ъглите съмва.
Ще се стъмни,
както вчера и отпреди
любимите ми ще изпълзят -
призраци, ...

Когато се пробудят
чувствата
като диви реки,
излели потоци
скръб и гняв ...

дрехата изискана
но от деколтето
не прелива плът и
парфюмът е дискретен...
не изригва привличане - ...

Минало свършено
(в настоящето)
Изминали са толкова години -
и двамата със тебе да се срещнем.
Секундно във почуда да застинем. ...

Ноември е хубав,
светъл и ведър.
За зима забравил,
на слънце е щедър.
В езеро малко ...

Паяк през стъклото
със завист поглежда
омотаните ни тела

Обичам те,
когато думите убиват -
без всякакво замисляне -
усмивката на моето лице.
Обичам те, ...

Накъдето отдавна си тръгнал, оттам се завръщам.
Там изглеждат проклети дори добродушните черкви!
И небето се сгърби. А ангелски белите къщи
търсят още звезди и бездомно - нагоре - се блещят.
Накъдето си тръгнал, е празно и приказно сиво. ...

Тя никога не е доволна
и вечно крив ù е светът,
и все душата ù е болна,
отритната - за кой ли път!
Лицето – вкисната чорбица, ...

Аз бях ли, не бях ли щурчето, детето -
сребристата панделка в ъгъла бях ли?
Идея за песен подхвърли небето,
а може би нея… не пях ли?
И кротко, и нежно възкликна небето, ...

Забързани в безумно ежедневие,
забравихме как трябва да обичаме.
Притиснати от фалш и лицемерие,
във суета и глупост се увличахме.
Загърбихме и чувства, и емоции - ...

Студът свирепо ме стисна в прегръдка,
ледът бавно в кръвта ми пропълзя...
Уплашена се свих в своята черупка,
изтръпнах... всичко в мен за миг замря.
Сърцето загуби бързия ритъм, ...

Чудото Живот
Човек на този свят се ражда сам...
Напуска топлата утроба с неохота...
Като самотен сал той плува във огромен океан...
Пробива пътя си във океана на живота... ...

Кристалните ми усмивки ли? Строшиха се.
И купешките ми маски се изтъркаха.
А две пияни вишни - донапиха се
и в шейкъра на времето се пообъркаха...
Сервизът с порцелановите чаши? Изпочупи се! ...

С дъх на лято ме обличаш.
Тънка дреха е грехът.
Как не искам да съм гола,
а върху ми сипе се дъга.
С пеперуди от коприна ...

Кентавър
Болят колената. Много път извървя,
но копитата питат за още.
И крещят сетивата, изпаднали в страх
от несигурност в старите кости. ...

Творбата ми беше
от осем куплета
с думи и рими,
точки, тирета.
Редактор, обаче, ...

щеше да е прекрасно Кнут Хамсун да е от Лом
щях да разбирам по-лесно всички скандинавци
участващи в мрежата на масовите комуникации
глада
победата на духа ...

От всички мои стихове без теб –
това е първият.
Сърцето стана на каручка,
с едно червено колело.
Ще натоваря името – и сбогом.

Сутиенът с любопитство се огледа:
Не е съпругът! - помисли си сега.
В гърдите тръпка позабравена премина;
неясен трепет пък изпълни немирните зърна.
Бикините - отдавна чакали те нещо по-различно, ...

Естествено, не си говорим с месеци,
философски приели сме нещата,
понякога се любим мълчаливо,
за да не стреснем радостта в сърцата.
У нас е тихо, много тихо, ...

04:13 часа. Влакът от Бургас за София. Влязох в полутъмното купе и седнах. В купето имаше двама мъже - единият спеше, другият гледаше будистки съсредоточено малка бутилка "Блек Рам", сякаш очакваше от нея да получи отговора на вечния въпрос "Ти мен уважаааш ли ме?"... Затворих очи с намерението да п ...

Сиво-бялата пустош беше огряна от червено-оранжевите ивици на залеза. Тогава сенките, които минаваха случайно, догониха розовите и теменужните видения и затанцуваха около тях. В изящните им извивки се прокрадваха лицата на стари като земята предания. Чакаха края на танца, за да разкрият някои от сво ...

Посрещнах съвършения Ромео,
изпратих го във версията "Фал!".
Хиляда женски крепости превземал,
а никоя от тях не задържал...
Сега ми мигаш гузно на парцали... ...