Отдавна мама е вдовица,
понякога за татко си говорим,
как много искала да стане тя певица,
но той не давал дума да отрони.
Била е мама първа хубавица, ...

Тези релси
ограбващи,
дълги безкрайно,
отвеждащи.
Със железни сърца, ...

My Twin
The neck and then the chain
The head is hung in shame
I thought that you had grown
That you would carry on ...

I am dying then easy I'm rising -
many-faced disordered soul,
during day with an energy tying,
during night with no mercy dissolve.
If I call for a day that is humble, ...

В памет...
Понякога ще слизаш във нощта –
невидимо, с най-тихите си стъпки
и вятърът ще бъде твоята ръка,
от ласката навярно ще потръпвам. ...

Какво от туй, че на черешов цвят
ухаят твойте устни ароматни.
Признавам, тез ухания приятни
невинно могат да те подлудят.
Какво от туй, че цялата гора ...

Специалното място
- А утре - тъкмо казваше Шира. - Ще ви заведа на едно специално място...
... Цялата компания беше на гости на големия котарак от шестия пръстен и в момента пиеха специален билков чай в гостната на разказвача на приказки...
- ... Това място - продължаваше с обясненията си Шира. - Се ...

Измислих те. Сънувах. И мечтах.
Протягах длани към небето синьо.
Там твоята душа видях
сред цветни пръски от коприна.
Видях, но не докоснах любовта. ...

Не ме зачерквай!
Непонятност са зениците по мръкнало
и тихо в клоните приспивам непотребност.
Ничия съм и в капилярите
на твойта жажда за копнежност. ...

Galateya & Канибал
Окъсани, с проскубани коси,
пак чувствата ми глупаво се хилят.
Започва нещо тъпо да боли,
отчаян съм, изобщо нямам сили. ...

Кое е любовта
Кое е любовта?
Сърце в аритмия, будилници.
Очи без зрение или през твоите видели
път от срещи и раздели, ...

На белия лист
с молив във ръка
драсвам първата
плаха черта.
После овала - ...

ЕСЕН
Ех, мина лятото безгрижно,
есента дойде.
Веч мрачна е гората
и всичко опусте. ...

Случвахте ми се до притръпване.
Eдин през друг, до болка сe завръщахте.
И писах стихове, трудни за разбиране.
И ви поемах в дози отровни, за умиране.
Но никoй от вас не ме уби, ...

(по Кант)
- Спиш ли?
- Да, спя и ми се струва, че те сънувам. Какво си ти? Видение? Сянка? Човек?
- Аз съм ти и ти съм аз.
- Ти си аз? Аз съм ти? Объркваш ме... Препъвам се. Това са връзки на обувки – твоите или моите? ...

Глас, в нощта безмилостно запял,
месеца прогони от небето,
дере слухът ни той без капка жал –
жабокът – на блатото поета.
Песента му като ехо – отзвук жив - ...

Рисувала съм Него – щрих по щрих...
От първото си женствено пробуждане.
И не любовник, нито пък жених -
Мъжа рисувах – точно моя. Нужния.
Да го облея, исках, с океан - ...

Като морски бриз в юлска нощ,
като огън, изпепеляващ всичко, що докосне,
е страстна любовта ни, притаила свойта мощ,
на твое място сърцето никой друг не ще допусне!
Обичам те заради това, което си... ...

Колко му е - просто ръкостискане,
най-тънката струйчица пот изтече се -
не е любов, (а сякаш ми се искаше...)
Това е най-обикновено срещане;
най-нелепо скръцване със зъби ...

- Belle amie, кажи колко време мина.
Има няколко причини да се смееш днес. Затуй и ти се усмихни, че нищо няма вече. А когато гледаме от и вън, няколкото капки фантазия ни се струват вече летливи – извиват се като цигарен дим и изчезват, разтворени в нещото, което наричаме реалност. Обличаме се в лъ ...

В бурни океани от кървави сълзи се давя...
Водовъртежът завлича и не ме оставя!
Болка и тъга ще останат за теб, дано
ми простиш вината, че си отидох от Земята!
Но ти ела, просто следвай лунната светлина ...

… са блудници
дето само чакат
да ги стопля
подредила съм ги
в цветни куфари ...

(Продължение от )
Знаеше, че ще намери Хадриан край реката близо до селото. Той имаше обичай да лови риба там след дъжд. Бьорн открои едрата фигура на приятеля си от детинство от разстояние и с безшумни стъпки си приближи към него.
Хадриан беше мъж, не като Ингрид. Бьорн бе човек на честта и щеше да ...

Със възрожденските си стрехи
преди години бе прочут.
В блестящите си нови дрехи
сега е като всеки друг.
Неумолимите закони ...

Тъжен е светът,
плувнал в самота.
Слънцето, дъждът,
бледата дъга.
Сгушено мълчат, ...

ВЛЮБЕНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Ако не беше дошла, щях ужасно да страдам
и щях безпаметно да се напия,
ей като оная звезда,
която никога не се прибира. ...

Наранявай ме с цялата омраза,
която ти побира сърчицето,
мрази ме, до последна фаза
поне да зная, че ти пука.
Казваш, че не ме обичаш, ...

Искаш ли ме?
Вземи ме!
Тръгнала съм към теб...
Прегърни ме!
Не забравяй! ...

Всяка твоя дума
безсърдечно забиваш във мене.
Татуираш не само кожата,
а и сърцето ми
с твоето болезнено мнение. ...

Тишина. И въздишка,
отронена като ябълков цвят.
Самота. И предчувствие за неутолима страст...
За теб откъснах четирилистна детелина
и знам - намерих вечната любов! ...

Паркирах се в гара с бракувани стихове,
сред вой на сирени от две тишини.
В купета от думи със скелета-митове
чертежа разплитах на твойте вини.
Тършувах за нишката - как съм се вързала, ...

Ти се появи в живота ми така,
както само веднъж се появява любовта.
С очите си ми вдъхна силата да съм това,
това усмихнато момиче, което ти избра.
Избра да ме изпратиш в Рая, ...

Един свят, една държава,
един народ, който никой не познава.
Сиво ежедневие, огромно отчаяние,
реки от сълзи и робско съзнание.
Ужасяващ страх и самосъжаление, ...