Бяла приказка,
спокойствие и тишина.
Бялото е скучен цвят за мен,
а от спокойствие сърцето забравя
как да бие бързо. ...

Виж ме... като за последно!
Мили, хайде ти ме целуни...
отново приказно, вълшебно...
любовта като тайфун да ни връхлети...
Не чакай мойте думи, нека всичко ни сплоти... ...

Помниш ли онази нощ, кажи,
себе си ти дадох, а ти на мен - само лъжи.
Помниш ли онази страст, която ме изпепели,
а ти какво: просто нямаше кой да те задоволи.
Помниш ли, една лъжа не казах ...

Какъв улов, Дони
Мислите ми бяха тревожни,
съчетани със самоуважение.
Какъв улов, какъв улов.
Никога няма да ни хванеш, ...

На село
(преди на път)
Преди да тръгна на път отивам до село. Идеята е да съм сам. Да си сложа мислите в ред, да хвърля по едно око на ливадата пред вкъщи, да чуя петлите и лая на съседските кучета и да се отчета пред комшиите Цането, Йвайло, Кирчо, Светла и Пешо. Цането ме усеща веднага и идва с ед ...

чернобялото...
отмива от клавишите съня ми
нотира те в окапалите рози
обгръща в пурпурно плътта ми…
и теменугите разцъфват онемели ...

От мига, в който с теб се запознах,
че ще бъдем заедно мисля, че разбрах.
В очите ти красиви ясно аз видях,
нежността, любовта и просто онемях.
Мисля, че се влюбих, ...

Стоях си сам, прегърнал скуката,
а в главата ми похлопа нещо диво.
Без мисъл по клавишите зачуках
и стана цветно, промени се сивото.
Издава весел звук клавиатурата, ...

Щастие
Днеска отново обикнах жена си.
Тя готвеше нещо във кухнята
и го посипваше със щастието,
което от сърцето й избухваше. ...

Когато нещо си отива и ти не можеш да го спреш,
когато нещо искаш, а не можеш да го привлечеш,
когато сам се чувстваш и сред близките дори,
тогава...
тогава осъзнаваш колко много те боли... ...

- Стой мирно! Не мърдай, де! Супер, приличаш на... на нищо не приличаш..
- Добре... Колко пъти да ти казвам, че на снимките излизат нещата такива, каквито са..
- Никой не твърди обратното.
- Ха-ха. Много смешно...
- Стой сега и не мърдай. ...

(продължение на Девицата край реката)
ЛЕГЛО ОТ ЦВЕТЯ
"Mea culpa, mea culpa, mea maxima culpa…"
Ингрид удържа на думата си и и дойде рано на следващия ден. Бьорн спази обещанието си и както обикновено брегът бе застлан с горски цветя. Задачата му ставаше все по-трудна с времето, защото въпреки лятнот ...

Искам приказка
Леле колко съм уморен! Най-после се класирах в леглото си, но... нещо не можех да заспя!
- Ауамнфт - направо щях да си изчекна устата с тази прозявка, обаче сънят така и не желаеше, и не желаеше да ме навести.
- Здрасти! - някой друг ме бе навестил.
- А, здрасти! - зарадвах му се аз. ...

За поредна вечер се чувствам наистина празен, изморен съм, преосмислям всеки ден и виждам, че просто всичко губи значение. Кое кара човек да разбере, че все още е жив? Болката, приятелю, болката, първична, непоносима, пробождаща плътта ти и стигаща до всяко нервно окончание напомняйки, че все още си ...

В тиха есен, с тиха жал
падат, падат тъжно листи.
Топлина кому ще дам?
Кой за мен ще си помисли?
Ситен дъжд ръми навън, ...

Предателството боли!
В Земята пуста
обречена съм да стоя.
Сама и тъжна,
за красивите спомени да скърбя. ...

Капките дъжд се стичат по стъклото,
оставяйки влажна следа,
красива е гледката на дъжда,
ромолящ тихо в нощта.
Лежа във леглото сама ...

Този свят е затвор и ти, чуваш ли ти, ме затвори в него. Защо ме осъди да бъда само твоя? Защо ме беляза с печата на вечната самота? Не мога да бъда с никой друг освен с теб. Твоите очи ме преследват, твоите ръце ме оковават във вериги, твоите целувки ме обсебват. Та ти ме притежаваш. Ти си моята на ...

Нека ти я поднеса и тя да изглежда изумително.
Нека се разхожда бляскава и неотразима.
Нека бъде изпита от погледа ти и погълната от сетивата ти.
Нека се доближи до теб и да те докосне.
Нека си проправи път през вените ти ...

Безкрайна тишина рани вълните,
фалцетно ти повика ме към тебе,
едно море напълнено с сълзите ми,
препуснах ... и превърнах се във лебед.
Аз търсих те във мрака като въздух, ...

Изгубих птицата си и не мисля да я търся.
Всеки ден ще я намирам някъде по пътя.
Ще я гледам как се учи да лети,
ще вкуся какво е то - да се надяваш,
някой ден тя да се гушне и да каже ...

Не ми е опако.
Не ми е чуждо.
Всичко си е като по учебник.
Защо тогава се е мръкнало в зениците,
а щурците страдат от алергия ...

В ден един прекрасен,
каръшки, но пък първокласен,
Темелко срещна се с Ташунко
и станаха известни чак до Акапулко.
Глупости една след друга ...

Понякога нощите са така дълги,
а сълзите така горчиви.
Понякога въздухът е така студен и горчив,
а дишането - просто тежест.
Понякога лицето ти е просто маска, ...

Зимна разходка в планината
„Глупаво е да правиш планове за цял живот,
когато не си господар дори на утрешния ден.”
Сенека
Слънцето влизаше в стаята и лъчите му галеха лицето ù. Отвори очи и видя, че навън е светло. Огледа се, за да види къде се намира. Лежеше в голямо удобно легло. Стана и погледна ...

Знаеш ли какво е да обичаш, но да не си обичан? Да мечтаеш, а да знаеш, че мечтите ти никога няма да се сбъднат? Всеки ден да се срещаш с предмета на чувствата си, но вместо любов, да получаваш само обиди и присмех? Да дишаш заради Него, да живееш истински само край Него, да те боли, когато за секун ...

Няма да започна да ви описвам някакъв герой със свръхчовешки сили и способности, няма да ви убеждавам да гледате анимационни филмчета, за да разберете значението на думата герой, а просто ще спомена името на един човек, който с гордост можем да наречем герой и това е Васил Левски. Роден е на 18 юли ...

Опитах
сама да бродя из света.
Опитах,
но сама не мога да заспя.
Осъзнах, ...

(из цикъла „Вицове в рими”)
Един екскурзовод след обиколка
в салоните на Лувъра, попита
туристите, видяли ли са колко
шедьоври на изкуството са скрити ...

Един звук, забулен
във мъгла от шепот...
Един стих изгубен,
неизречен...
Жажда силна, ...

Водно е. И приливно.
Дъждове в очите ми.
Риби. Ти. И синьо.
Аз. Луни. И стихове.
Дните ми са дълги. ...

Прекрачих прага
на всичките си чувства.
Озовах се там,
където никъде преди...
Сърцето не искаше да слуша; ...

... защото мишките, притулени
в сивата мъгла,
цвърчат в дивашки танц.
Прегърбените цветове на розите
с бодлите си ухаят. ...

Изморих се! Изтощих се!
Писна ми от това!
Писна ми от вечната
борба с моята съдба.
Бориш се и си мислиш, ...

Не знаеш коя съм,
не знаеш какво е в сърцето ми.
Не знаеш как горя от болка,
не знаеш и не искаш да видиш.
Животът ми сякаш се срутва, ...

(Забележка: публикуваното тук е извадка от роман в епистоларен стил. Базира се на многогодишната и-мейл кореспонденция на Ани и Терез, приятелки от детство, след емиграцията на Терез през 2000 г в чужбина.)
RE: Closure
Скъпа Терез,
Сигурно си изненадана да видиш писмо от мен по това време – при теб ...

-
Някъде, някой, който очевидно не бе „на ти“ с тoзи тип дейност, тракаше по клавиатурата на чисто нов лаптоп.
—-
Събуди се с мисълта, че това не е естественият цвят на косата ù, която изглеждаше кадифено-прекрасна на фона на падащите есенни листа и дори на заледения пейзаж, но някак си не на място ...