На плаж се закопняха
разбойник стар и леличка.
Чудесна двойка бяха:
той див, а тя – дебеличка.
И беличка. ...

През мокро
и сухо.
Под ласка
и гръм.
На дните ми сокът изтича... ...

Българийо, велика майко моя,
родила толкова велики синове.
Как преглъщала си сълзите и воя
на майките с протегнати ръце?
Каква утроба имаш ти, Родино, ...

Дъждът отмива пак
от тебе и от мене прах,
охлюви пълзят в нощта,
край мен се хлъзга пустошта.
Вятърът свисти отвред, ...

Момичето седеше срещу мен...
През сълзи разказваше за него, за това, колко го обича и колко го мрази, колко много иска да си го върне, въпреки че знае, че да са разделени е по-добре.
Бяха прекалено силни... Не правеха компромиси. Просто се обичаха... въпреки всички, въпреки всичко... Но най-вече въп ...

Аз така не мога.
Вярвам в Бога.
Бягам от умора.
Святкам слънчев поглед,
но следя над свода. ...

Пак се моля на страшните сънища
да не мъчат и тебе, и мен.
Пак се моля на звуците в тъмното,
на дошлия във стаята ден.
Пак се моля. Без думи разплакани - ...

КЛУБ
От страх душите ни са сгушени.
След стрес отвън се търсим тука.
Намираме се целите опушени -
открили в стиховете си сполука. ...

На Витоша в полите съм родена,
а Люлин в свойте скути ме люля,
на Пирин с песните съм закърмена,
на Рила пих кристалната вода.
Със вятъра се гоних из полето, ...

Усмивката от радост смислена
със сълзи - падащи звезди,
романтични мечти, танцувални вълни.
Събужда усещания за емоции,
вълнения, удоволствие вълшебно. ...

Добро и Зло
"Всички дела - и добри, и лоши
намират своето място в света"
Вантала (китайски философ)
Елина беше само на дванадесет, а вече беше разбрала, че смъртта е част от живота - наскоро бяха погребали майка й и баща й. ...

Качих се на кораб,
той вдигна платна
и сля се със вятър вълшебен,
към изгрева тръгна,
понесъл мечта ...

Очите му нашепват спокойствие,
пред картината на своето избавление
той чака без страх.
В душата му стаени бяха
и съмнение и тревога, ...

Често мълчанието казва повече
от говоренето
Мълча, а моите очи говорят.
Мълча, но сърцето ми тупти и спори.
Мълча, но сякаш всичко в мен говори. ...

Ти замина...
замина си и тя - усмивката!
Ти далеч си...
далече е и мойта радост!
Теб те няма... ...

Студена нощ е, без посока,
нанякъде унесено пътувам,
усещам още на ръцете топлината,
на цветето любимо аромата.
До мен усмихнато стоеше ...

Зимата винаги наближава...
С нежни страсти вихри пейзажа
и загърбва всички неволи...
На пролет цветно-уханна път сторва
и с колко влюбеност покорява! ...

Към всичко привикваме –
самота, лъжа, изневяра,
набръчкани като старица са дните,
които са без любов.
А в приказки да живее успява ...

камбаната издрънча и зариха човека
казаха му молитвата и забравиха за него
колкото да отлежи егоизма известно време
и да потънем в нашите дребни проблеми
че нямаме пари и тъпчем на едно място вече ...

Изпращам ти очите на луната -
да пазят твоя сън. Над теб да бди
на ярките звездици светлината.
Изпращам ти и слънчеви лъчи,
да топлят дните ти с усмивка - ...

Краката й бяха пухкави бели облаци, талията - жива амфора, гърдите й - едри и здрави планини, шията - лебедова, очите - синьо, безпощадно небе, а косите й - спуснати върбови клони.
А душата й беше храм.
Прекръстих се и влязох.
Беше красиво. Като в приказка. Не трябваше да го правя. Едва сега го разб ...

Защо се лъжем? Продължаваме да живеем в нашия измислен свят -защо? Кому е нужно това? Продължаваме да строим с невидими тухли стена, на която дори вече не можем да се подпрем, която вече не виждаме, защо? Говорим думи, които дори не съзнаваме, че изричаме, изхвърляме ги без значение какво значат те, ...

Самоковче
Любов с черешови крила
докосна нашата градина.
Разпукна се и разцъфтя
за хиляди години. ...

Миг
Лирично вдъхновението клъвна
на поетичния ми връх
и чувствена симфония обгърна
дълбоко уловен мига. ...

Хей, човече, спри се... отвори сърцето си,
не се затваряй сам със тази празнота,
погледни навън и чуй гласчето му,
шепти ти... чуй гласа...
Мрачни мисли, сълзи на очите ти, ...

Страшно много те обичах,
но това е веч лъжа,
страшно много нарани ме,
искам аз да спра това.
И след толкова години ...

Мелиса сътвори свещ и я закрепи на едно клонче, горе-долу на височината на гърдите си. Свещта бе полупрозрачна, създадена от магия, но пламъчето ù бе достатъчно ярко, за да виждат добре лицата си. Маркус се вгледа в очите на Мелиса и се опита да прочете мислите ù. Познаваше хора, които наистина влад ...