Contemporary authors work: literature, music, art etc.
393.5K results
Сама, в мигове за двама ни
🇧🇬
Сама, в мигове за двама ни,
изписвам мастило върху белия лист.
Надирам тялото му, крехко, бяло,
листа пропивам с болка и със рани...
Сама, в мигове за двама ни, ...
Сега, когато легна между нас разлъка
и есента настъпва бавно кат' преди,
сега остава спомен само тука
и ражда болка в нашите души.
Дано сега ме разбереш, това съм - ...
Така тежи гневът ти в тази стая,
че въздухът измества до перваза
и той политва - тъжен и отчаян,
с чернилката в душата ти наказан.
А аз се съюзих със тишината. ...
КЛИНТЪН, МОНИКА И ДЯДО МИ
От няколко дни баба пъшка, охка и се щура из двора като кокошка, на която са развалили полога и сега притеснена се чуди къде да снесе. От дългогодишния опит в резултат на съвместното ни съжителство знам: нещо я напъва отвътре и тя няма да го задържи, а ще го плювне. Както в ...
Страдам от твоето унижение.
Виждам в очите ти презрение,
болка, тъга - готова съм да сложа край на това.
Не искам да съм с нож в ръка.
Адски ме боли от това. ...
Можех да й кажа "не", да я разкарам, нещо подобно. Не го направих.
Сега трябваше да я търпя. Имам и сили, и нерви. Ще търпя. Заслужил съм си го, след като не се научих да отказвам.. Седя и си пия, тя ме гледа кротко с невинно-сините си очички, а съзирам буреносни облаци в тях. Не желая панаири, тук ...
Самото то не знаеше откъде го довя вятърът до този храст. Беше едно малко семенце. Пусна коренчета, стъбло, листенца.
- Хубав е животът - мислеше си растението и листенцата му потреперваха радостно. - Да имаше поне малко водица. Толкова е горещо днес.
В този миг капна капката.
- Откъде ли дойде тази ...
Не преследва Той общоприетото
и е вечно влюбен в непривичното.
Там, някъде, живее в пролет
или умира и се ражда скришом.
В студ нетърпим Той не заплаква ...
Такова чудо не се беше случвало!
Гледаха и не вярваха.
Въртеше брадвата и, една по една, насичаше дрехите.
Сутринта, като разбра, че сестрата е пристанала, побесня. Сипеше люти закани и място не си намираше из двора. После влезе в собата и повлече голямата ракла, дето с ръцете си я беше правил и дет ...
Есен златна, щедра и красива,
изпъстрила с палитрата деня,
напомня, че след нея идва зима,
студена, мрачна, ледена и зла.
Птиците на юг са отлетели, ...
Кажи ми, че щастлив без мен не си...
Кажи ми, че не гледаш нея...
с любов във своите очи!
Кажи ми...! Хайде... излъжи!
Излъжи ме, че не я сравняваш с мене, ...
С него малко трудно ни върви разбирателството – нищо, че иначе, дето се казва, си знаем и пломбите по зъбите. Мине се – не мине някакво там време на безметежна дружба и тъкмо взема да се отпускам – БАМ! Сервира ми някоя щуротевина и аз – в небрано лозе. Мигам „умно” на парцали и се чудя какво точно ...
Другата
Ключът в бравата прищрака. Сърцето ú първо заби лудо от притеснение, после се сви на топка от мъка. Защо си дойде точно сега? Не можа ли да изчака до утре? На косъм от срещата с любимия и от така копняните мигове на щастие и... трябваше да се откаже, трябваше да отмени срещата за неопределен ...