В алеята присядам тихо
с любимо кътче... свят зелен...
Ех, как греят цветните алеи,
сърцето ми остава в плен.
Върба... с клоните прегръща ...

В топлината на нощта
ще те търся под дъжда...
В топлината на дъжда
се лутам по улица една
и локвите прескачам, ...

Всяко твое движение
на колене без дъх ме оставя,
всяка дума от твое изречение
в безумна сладост ме удавя,
всяка твоя милувка ...

Нещастна
Събуди се – умирам!
Звярът в мен крещи…
Умът ми протестира–
далече изчезни! ...

... продължение
... В една странна и страшна нощ - когато караницата на мама и татко ехтеше в тъмнината като гръмотевична буря - тя стана и тръгна сама по тихите улици.
Искаше да си поплаче и да намери Очите… Знаеше, че те са някъде наблизо и осъзнаваше, че те са едновременно и от този и от онзи свя ...

Утро
Досадното бръмчене изтръгна съзнанието ми от така наречения сън... Може би все пак с мелодия е по-добре, помислих си и се завъртях по посока на шума, тъкмо преди джиесемът да се разбие с трясък на пода, както всяка сутрин... Или може би не е по-добре...
Прекъснах безплодното си разсъждение, отв ...

Прегръщам страховете ти – да не треперят,
на топло скривам недосънуваните твои сънища…
За мечтите – изоставени от тебе –
търся дом, за да не скитат зъзнещи…
Събирам те – прашинка по прашинка – ...

Очите ми пробождат синевата,
разкъсвайки посоката към теб.
А ти, превъплътен в невидим вятър,
целуваш само моя силует.
И шепнеш, че безсмъртие ти нося. ...

Отдавна полунощ превàли,
сънят не идва - де ли скита,
покой душата не намира,
душата ми към теб отлита.
Ведно с живителна прохлада, ...

Днес се изпълниха 40 дни от смъртта на татко СПАС
Сбогом, тате!
Няма път назад.
Ще се възнесеш
към Светлината. ...

Загадката
Неразгадаема е тя, загадката на мойта кръв.
За нея няма кодов ключ и днес дори.
Защото праотците ми били
кои? ...

Не смей сбогом да ми кажеш,
не смей дори обичам те да изричаш!
Как можеш в любов да ми се вричаш,
а сега на самота да ме обричаш !
Знай, ще намразя аз живота, ...

„Да бъде”

Големият ден не свършва
Някой нежно прокарваше език по лицето ми. Беше ми толкова приятно, че не исках да отворя очи и да разваля магията. Представих си Мария по оскъдна нощница, която прозираше като нарязано в ресторант парче луканка. Гърдите ù напираха да разкъсат всякакви ограничения на материята ...

Светът не би бил същият, ако те нямаше,
ако не виждах в тебе силата на миналите нощи.
Всеки път, когато в мен ти лягаше,
аз знаех, че отново ще поискам още.
Защо са ми звезди, щом грееш ти като Венера ...

Сватбари занавлизаха в двора на Найден. Гайди пищяха. Младежът препаса червен пояс и заслиза пешком надолу по хълма, да иска Еленка за жена. Селото ù лежеше в долчинката, близо до река, пресичана на кръст от каменен мост. Млада и крехка, тревата шумеше под краката на Найден. Реката пееше като момиче ...

Сонет № 19
(по Рамщайн - песента "Слънце")
Джудже във моята гора си бях,
додето не дойде, Снежанке.
Тогава ме нападна страх ...

На С. Н.
Ненагледна, невероятна, неповторима,
моя любима,
кажи ми, кажи ми, кажи ми!
Как стана така? ...

Ще замина някъде на юг
Ще ме води вятърът сух
Ще се гмурна в синьото море
Ще забравя всичко до тук
И само споменът твой ...

Песента е продуцирана от DJ Tisho.
Звукозапис и обработка: Respect Records.
www.myspace.com/DreBuS
www.DreBuS.HiT.BG

... и е тихо,
само мислите шептят -
пътечки след воал,
с брокат опръскан,
тъмно… ...

Ела, да забравим самотата.
Ела, да поживеем с лъжата.
Ела, да заблудиш съдбата.
Ела, да убиеш добротата.
Ела в душата ми, спри там ...

Мразеше да става в шест, особено след като си е легнал в два часа. Хапна набързо и излезе. Вървеше подтиснат към спирката и мислеше за снощната Игра, която беше прекъснал на толкова интересно място. Видя как автобуса спря, прие пътниците си и потегли. Можеше да го хване, ако се бе затичал, но го дом ...

Разтапял ли си късче лед
с голи ръце?
Целувал ли си
слънчеви лъчи?
Докосвал ли си ...

Струни са моите вени,
ала погрешно настроени.
Звуците изкривени
са само израз на стона ми.
А корпусът гние ...

Очите й бяха затворени. Една сълза пълзеше по лицето й, бързайки да опари сърцето й. Отново... Отново стоеше сама, изгубена в спомени. Желязната лейди с чупливо сърце. Ах, извинете – то бе на парчета отдавна. Той го счупи и избяга. И тя се мъчеше да избяга – от себе си. Защо слуша тази песен? Защо е ...

Труден свят - илюзия и бяг...
Животът -
лакмусово сив.
Тялото ти е във капан,
но душата - ловна птица! ...

Спряло времето отдавна -
само часовникът там си тиктака,
а иначе всичко си е същото -
не растем, не стареем и не чувстваме.
Настъпило е безвремие. ...

This romeo is bleeding
But you can't see his blood
It's nothing but some feelings
That this old dog kicked up
Ромео кърви, ...

Над Витоша се спуска вечерта.
Грижовна нощ със топъл шал загръща
на пладнината морната снага.
И Черни върх за сън глава отпуща,
шуми приспивно старата гора. ...

Бил ли си влюбен и разлюбван?
Говоря за онзи сблъсък на интереси и разбирания, онова разочарование. Оставаш с чувството за безгранична неудовлетвореност. Сякаш нещо можеше да проработи и да бъдем заедно отново... щастливи... ако не беше този твой чепат характер, например. Да, подобни отблъскващи чер ...