Изял си днес гарденията?
Петнайстата подред...
Въпроса ти задавам
в муцунката фронтално.
Не се покривай зад дивана. ...

Обичай ме, обичай ме тогава,
цялата любов в света ми подари.
Любовта щом искрено се дава,
тя завинаги във нас гори.
Не могат да я угасят потопи ...

Мръсен дим, засмукващ въздуха.
Отъпкан асфалт.
Безшумна тълпа.
Ден за ден… безвремие.
Няма зелено, няма и синьо, ...

Историята на писателя Грималди
(съвременен вариант на "Магарешката салата" от братя Грим)
Сеньор Грималди бил млад начинаещ писател от малко и бедно градче в Южна Италия, съумял да издаде на собствени разноски една тъничка книжка с приказки, илюстрирана от учителя по рисуване, който му бил приятел. ...

Пее вярата.
Надеждата танцува
смело със страха.
И пред спомена
съмнения съблича ...

Разпечатвам страст
на страниците от живота ти,
обличам я с думи,
изписвам я на лицето ти
и тя остава като отпечатък. ...

Ще затуля очите си
с бучки жарава,
и ще парят - нажежени до бяло.
Не съвсем и сърцето е спряло,
но светът ми ще се превърне ...

Ти нали такава ме обичаше -
крайна, неразбрана и себична,
на самотата вечната приятелка
и към ласки безразлична.
Но тази обич натежа ми, ...

Да, зная, любовта, това си ти –
обичана, чаровна, възжелана!
Греховни са самотните души,
а аз съм сам, когато теб те няма!
Животът е небрежен, груб чудак, ...

Тихото признание
Казват, че мълчанието боляло...
но аз обичам твоето мълчание!
Тогава сякаш времето е спряло
и няма мисъл… всичко е дихание... ...

тъгата ме топли...
облякла съм я
като скафандър
и се движа
в безтегловност ...

Зад чужда крепост,
зад чужда сянка,
все едно - порутена къщурка -
една нестинарка в жаравата
върви. ...

Трябва ли,
трябва ли да те копнея -
песен моя неизпята,
картина ненарисувана,
аромат усетен, ...

Морски сонети
I
Видяхме се отново със „Албена”,
но тя, не знам защо, не ме позна.
Морето пак си беше черно ...

Сън
Аз тичам по стълба извита на кула във замък,
очакване изпълва моята душа и тяло,
в очите ми блестят сълзи, но в тях гори и пламък.
Тъга ме завладява. Нещо в мене е умряло. ...

icohim & katkatkat
Когато жиците засвирят в стон
на крехък бриз от хладните вълни.
Когато гълъбите с лек поклон
приветстват облачните дни. ...

Еротично за Истината
„Голотата е най-хубавото украшение
за Истината” – Томас Фулър
Обичам те голичка, малка лудетина,
макар че ще кажат, перверзник съм бил! ...

Полицай, лекар, певец, дизайнер, модел - това са професиите, за които мечтаят децата днес. А някога децата бяха други - друго беше времето, други бяха и мечтите им. Други бяха професиите, за които мечтаеха те...
1. КОСМОНАВТ:
Нямаше дете, което да не е гледало трилогията "Междузвездни войни" и да не ...

Всички бури ехтяха в сърцето.
Аз ги носех, превила снага.
Тежестта им отекна в душата,
после дълго във мене валя...
Не упях да посрещна желаната пролет ...

Защо си тъжен, дяволе?
Нима вече ти е самотно?
Нима и ти най-после почуства вина
за тези страдания, за тези твои злини?
Нима очите ти започнаха да копнеят, ...

Хаджи Съби бе запрял шишането на чардака. Сърбаше топло кафе и
наблюдаваше минарето на джамията отсреща. Дебнеше оджата да се появи на високото и да го думне. Това щеше да е неговият протест срещу мегафоните и огромните рокаджийски тонколони, които щяха да се чуват чак до родното му Забърдо, намиращ ...

Относително.
Всичко е относително
към нещо друго.
Значи всичко е относително
към всичко. ...

Напоследък много хора, мои познати и приятели (начело с майка ми, естествено), ми се оплакват колко скучен и еднообразен е животът им... как „сивото ежедневие” вече им е дошло до гуша... и всякакви такива черни и песимистични мисли. Възможно ли е само аз да не съм като другите, само аз ли осъзнавам ...

Там където не свършва морето
където не свършва небето
където умират мечтите
където сънуват звездите
Там искам да стоя ...

Нарече го любов, но май не беше.
При мен не те доведе обичта.
Дойде, когато всичко ти горчеше
и огнен ад изглеждаше света.
Жадуваше покой и топла нежност, ...

НА ПЪТЯ СЪМ
На пътя съм. В краката парят още
парченца от разбита крепост,
стативите от празните ми нощи,
разкъсана рисувана нелепост. ...

Всяка усмивка е белегът на отминала тъга.
Всяка въздишка е рана от незавършени слова.
Всяка раздяла говори за чужди ласки във съня.
Всяка обич е болката на нечия душа.
******* ...

- Нали всички знаете колко чувствена, колко нежна съм? И музиката ми е такава, не като на барабана, например - каза флейтата.
- Ти защо обиждаш? И аз изразявам чувства. Ако звуците ми са бавни - тъга показвам. Ако са бързи - радост прелива.
- Е, е, ако е за чувства - моите звуци са за душата. От тях ...

Там някъде из равната Дунавска равнина, на границата на една широка река - Дунав и отсечена вдатка в румънския бряг, се намира един красив, стар европейски град. Красив с широките булеварди и големи жилищни блокове, със засмените лица на минувачите. Наред из града се виждат и стари красиви постройки ...

Да викам ли, да плача, да се смея ли, не знам.
По-объркана, мисля, никога не съм била.
Искам ли и как... дали и колко да ти дам?
Едновременно убиваш ме и даваш ми крила.
А виждаш ли дъждът как пада капка подир капка? ...

С всеки слънчев лъч, проникнал
сутрин в моите очи,
с всяко вдишване усещам
колко много ме боли!
Вечер лягам си с надежда, ...

До себе си с отворено сърце допускам всеки,
но много малко в него заслужават да се вместят,
защото трудно е веднага да усетиш и отсееш
кой истински добронамерен поглед ти отправя.
С течение на времето, ако се крием и представяме за други, ...

Замлъкна поривът по лятото.
Заченах тихите тъги,
мечтанията в листопадите
и меланхолните мечти...
Заромоляват вече музите ...

В очите ти намерих бряг.
В очите ти намерих своите.
В очите ти заспах.
В устните ти намерих сладост.
В устните ти намерих болка. ...

The Proclaimers – I’m gonna be ( 500 miles )
When I wake up, well I know i'm gonna be,
I'm gonna be the man who wakes up next you
When I go out, yeah I know I'm gonna be
I'm gonna be the man who goes along with you ...

Kiss- I was made for loving you
Do, do, do, do, do, do, do, do, do
Do, do, do, do, do, do, do
Do, do, do, do, do, do, do, do, do
Do, do, do, do, do, do, do ...

Maria Elisa Camargo - "Las Marias"
Las cinco flores que se volvieron Marias.
Cada una viene a recoger sus alas, sus heridas.
Vienen llenas de amor, vienen sin prisa.
Y sus caderas se menean con las olas y la brisa. ...