Студът крещи без глас.
А вятърът танцува валс.
Момиче едно лежи на земята.
Открадната й е душата.
Тялото на мъртво прилича. ( но не е ) ...

Мисли за мен... След ставането сутрин.
Завличайки ме споменно с халата си.
В банята, досадното ти вяло къпане
ще пита в шепот за телата ни.
Пред огледалото броенето ще свежда ...

Когато навън е мокро и мрачно,
и дъждът неуморно вали,
някак е тихо, тъй многозначно,
самотно, но безгрижно, нали?
Но защо да се крия в блясък, ...

Самотна е луната,
като мене.
Без звезди е небето,
аз пък без сърце.
Пусто и мрачно нощес е полето, ...

И тези пръсти
все пак
успяват
да изтриват
белите петна ...

А аз не искам да умирам
В ноща на свети Яков*,
когато пак с любов те чаках,
пред името ми сложи кръст.
Не каза дума, даже не заплака. ...

Тигрови спомени за небе,
за тишина, за луна и за нощи,
някой, който не бе,
ме сънува във спомени още.
Бели ризи и топли криле, ...

Покривка бяла,
цветя уплашено се кипрят в жълто на перваза.
Унил брътвеж,
на телевизор - от новините лъха на омраза.
Столове стари, ...

Животът ни пиеса е, която
играе се по строги правила –
повтаряли си птиците от ятото
и всички важно пляскали с крила.
Една-едничка, много странна птица, ...

Отнася мъничкото мрака
в своята студена паст.
Отлита топлото от века
в твоята жестока мъст.
Краят на безкрайното ...

Зелена змия пълзи във тревата,
приближава тя плавно своята цел,
тя продължава, а ти - на земята
... защо врага за приятел бе взел?

Заедно до края
„Един човек ми липсва
и всичко ми е безразлично.
Един човек, а всъщност всичко!”
Отново късно вечерта ...

Делнично безличен е
животът.
Сива пепел –
синьото в очите.
Шепнат сетивата ...

Bryan Adams - Depend on me
When you're losin' direction
Baby you can depend on me
For a little love and affection
You can depend on me ...

Колкото и наранени да се чувствате от някого, не злорадствайте, ако станете свидетели на падението му. Просто го подминете. Проявете достойнство и си спестете изразите от сорта на "Така му се пада". Злорадството само би ви поставило на неговото ниво - този, който с лека ръка се е подиграл с чувстват ...

мечтая
да счупя всички ключалки,
да отворя всички врати,
да намеря шперц
за живота си... ...

Има нещо неизбежно символично...
Огън и вода, и белег от жарава...
Има стъпки неизменно запечатали
вечерния залез или изгрев гален...
До прибоя тихо са полегнали, ...

Ах, времето!
Лети - с предвидимите стрелки
и непредвидима до нахалство мярка за приличие!
Не пита весело ли ни е, или пък боли,
затуй че спира някога, а друг път кара ни да тичаме... ...

* * *
Цъфнаха сливи
и в селцето стихна
кучешкият лай.

Спомни си, ти ми обеща,
закле се в нашата обща душа,
че нищо и никой няма да ни раздели!
Това е по-силно от двама ни дори.
И не можеш да му противостоиш, ...

1. Инстинкти,
слепи сетива.
Любов
в позната майчина ръка.
2. Усмивката ти първа. ...

перевод на болгарский язык Красимир Дяков
Без сън... Пълнолунна нощта...
Евтина е луната, като монета...
В сърцето ми умря Пролетта,
задавена от душата на Поета... ...

“ Masquerade ”
This scenes so hypnotic
Smoking mirrors, lights and magic
Paper faces in gold
There's soldier boys, beauty queens ...

Patricia Kaas
Les hommes qui passent
(D Barbelivien-F Bernheim)
Мъжете, които минават
Мъжете, които минават, мамо, ...

Свобода:
Среда, която не познава
норми, правила, закони
и никой нищо не продава,
и никой никого не гони. ...

Душата
Родена в плът,
всеки ден,
умира...
… заключена ...

Живеем в Онзи свят
Живеем ли? Там, в онзи свят, където Обичта извира.
И Колкото, и Както - са сестри добри,
в които само времената си събираме.
Докрай - е само Тих Сюжет, защото краища-минути няма. ...

Вдъхновение. Муза. Желание да сътвориш нещо, да подредиш думите така, че да звучат красиво. Така, че да накарат читателя да се замисли, да се усмихне, да се разплаче. Най-добрият приятел на всички творци - вдъхновението. Замислих се, че много искам да напиша нещо, но няма какво да ме вдъхнови. Излиз ...

Денят, в който ти замина,
оказа се не край, начало.
В този ден една любов загина,
на хиляди разби се нещо цяло.
Начало на една безкрайна болка, ...

Години отминават неусетно,
а споменът все тъй остана в мене.
А бяхме двама, бяхме неразделни...
Душата ми е роб на свойто бреме.
Отиват си годините, а ние ...

Таня Савичева – седемгодишна.
Таня –
твоята книжка чета,
тя е мъничка, мъничка книжка
като тебе – ...

Стоя в час по Английски и гледам
златните листенца през прозореца.
Стоя си и си мисля за теб,
какво ли правиш сега?
Стоя и гледам мрака навън ...

Пак излизам
сам-самин на пътя.
През мъглица
ме погалва ден.
Хората, ...

Надеждата е слънчево утешение,
от горчивите дни спасение,
тя ни дарява с вълшебни крила,
без нея животът е мрак и тъга,
към нея с Икарова дързост летим, ...

Нямам сили
В плен на смъртоносно отчаяние
съдбата държи моята душа.
Ти си далеч. Това е мрачно изтезание.
Въпрос: "Умря ли любовта?" Крещя. ...

Наведох глава и заплаках.
Плаках за теб...
Отчаяно като вълк виех и лазех без сила.
И се молех нещо в мен да спре, да си отида...
Молех Господ да ме прибере... ...