Contemporary authors work: literature, music, art etc.
389.6K results
Музика
🇧🇬
Нима животът не е само музика,
в която да се скрием от света,
за да ни топли като фина туника
и да не помним, че сме без лица.
И в нея всички просто да изгаряме, ...
Руди
Това е историята на един нехранимайко, който, по добро стечение на обстоятелствата, си живееше доста добре. Та, той, този нехранимайко - който за в бъдеще ще наричаме Руди, не защото е по-кратко, а защото всъщност това е истинското му име - имаше една основна цел. Цел, към която той безусловно ...
Четвърти Юли - ден на дъ Юнайтед Стейтс ъф Америка
🇧🇬
-
Хора разни. Обикновено сме свикнали да ги делим на “добри” и “лоши”. Но кое е добро и кое е лошо? Вълкът е лошо животно, а заекът - добро, защото първият е хищник. Но ако погледнем от гледна точка на тревата? Вълкът не яде трева..., значи е добър и унищожава “лошите” зайци. Значи всичко зависи от ...
Δημήτρης Μητροπάνος - Ρόζα
Τα χείλη μου ξερά και διψασμένα
γυρεύουνε στην άσφαλτο νερό
περνάνε δίπλα μου τα τροχοφόρα
και συ μου λες μας περιμένει η μπόρα ...
Яви ми се Господ! Той ли беше, друг ли беше? Кой да ти каже? Ама не е и само това. Спях ли, не спях ли, сънувах ли, бълнувах ли?
Стоим с жената на терасата и отпиваме кафе. Опитвам се да и разкажа съня, а пък на - ни разказът върви, ни кафето, ни цигарите. Горчи ми. От всичко. И тоя сън не ми излиза ...
We are the crowd, we're c-comin' out
Got my flash on, it's true
Need that picture of you
It so magical, we'd be so fantastical
Ние сме тълпата, идваме бързо. ...
Ти си толкова красива.
Две луни напомнят ми, че теб те има.
Двата вълка шепнат със злокобен вой,
eдин на друг, че са сами, намират се,
докато аз те търся, залезите спира да ги има. ...
Седя на влажния бряг на морето и съм вперила поглед в необятната му красота. Вълните се разбиват в брега и мокрят стъпалата ми. Изгревът обагря морската вода в множество цветове. Ето - започва новият ден. Скоро по бреговата ивица ще започне да се чува щастлив детски смях, а гларусите ще търсят по ня ...
Драматично... много драматично... ужасно драматично... чуваш ли как бият камбаните на църквата, някак по-драматично от драматичното на миналият драматичен момент?! Широко отварям очите си, за да придам допълнителна драматичност на иначе толкова достатъчно драматичния момент... и... Д-Р-А-М-А... няма ...
В последно време Мая често се връщаше в спомените си. И то в едни по-далечни спомени. Вярно, че нещо я насочваше, но сама започна да се чуди... Толкова ли скучен беше станал животът й?! Та тя дори нямаше време да се наспи като хората. Не, не беше скучен - просто беше различен. Имаше други приоритети ...
Прости, че те обичам, знам - грешката е моя.
Прости, че те желая и искам да съм твоя.
Прости за срещата ни, уж случайна,
прости и за мечтата ми омайна.
Прости, че срещна ни съдбата. ...
Някога живял... махараджа,
който станал на... сто години.
Решил най-мъдро да отбележи деня
със велможите свои най-свидни.
Поканил ги той в двореца голям, ...
Аз влязох със взлом. Задухах. Разхвърлях.
Преместих деня ти, нощта ти погубих,
Засвирих за обич, за страст ти подхвърлях
заспали инстинкти - във тебе събудих.
Вилнях и бушувах. И плаках. И смях се. ...
Ти никога не ме погали с длани
и никога не ме целуна с плам.
Не излекува множеството рани,
които всъщност бе нанесъл сам.
Не ми прости, че винаги съм твоя - ...
Най–сетне в себе си ще спра
и вярата ще бъде тиха, но силна и последна…
Ще бъде ден, когато ще замлъкне песента
в кръвта…
Очите ми ще се затворят. Непрогледнали… ...
Убий птицата, тя не е нужна никому.
С крилата си тя никой не ще стопли.
Убий я тихомълком със ума си,
убий и всички други като нея
Убий залеза, за да бъде вечно лято. ...
Морето от сълзите си можех да преплувам, а сега се давя.
Полето на мечтите си можех да обходя, а сега се губя.
Образа ти можех с часове да съзерцавам, а сега ме няма.
Можех да превържа раните и пак да затанцувам, но вече не боли.
Можех да излъжа, че това не са сълзи, но дъждът отдавна спря. ...
ІІ част.
Минаха години....................
В двореца на императора, на златен поднос, донесоха окървавената ризница на принц Селим. Абгар Велики, вдигна ризницата с две ръце и каза:
- Селим, изпълнява дълга си, както пожелахме!
- Селим, Селим, скъпи мой, детето ми, моето дете! - извика императрица Й ...
Из бездната на свойта суета,
към Теб отправих пълен с болка вик.
Че ти единствен, верен Бог велик,
утеха си във страшна самота!
Очите си от мене тя отвъргна, ...
Когато Господ си поиска прошка,
Вселената се готви да възкръсне.
Страхът измъква се като стоножка,
безизходност предсмъртна да разпръсне.
Когато Господ пада на колене, ...
Ако те намеря някога, на топло ще те скрия,
тъй както небето скрива своето парче луна.
Последната – преминала през мен стихия,
с която в непокорството си аз да съм добра.
Ще съм готова да сляза до самото дъно, ...
Животът е просякиня за капчица радост,
търсеща насъщния хляб в смъртния ден…
Дали откриваме в питката сладост,
когато медът в нея - с пелин е сменен?
Животът - това е калта мека и черна, ...