Contemporary authors work: literature, music, art etc.
389.6K results
* * *
🇧🇬
В сърцето ми впи корени скръбта,
след всичките страдания в света.
Тъй благородния човек с кръв заплаща,
за своето достойнство плаща.
Нетърпелив и сам е бедният човек, ...
Години ме упойваха словата ти,
на думите приспивния ромòн,
в мълчанието даже търсех смисъла,
унесено забравил прост урок:
че думите са въздух под налягане, ...
СВЕТЛИНА и МРАК
Как се чувстваш, когато крадеш?! Кагато убиваш? Когато рушиш? Въобще не осъзнаваш действията си, нали?! Показваш своята маска пред света – грубост, прикрита уж зад „доброта”, приятелска усмивка, зад която държиш демоничните си мисли... Очакваш никой да не надзърне под маската, никой ...
I’m Tired Of Needing You…
Уморих се да чакам да се промениш... Уморих се да искам капчица любов... Уморих се да живея с мисълта, че отново ще ми подариш онова щастие... Уморих се да те искам... Уморих се да се нуждая от теб, от усмивката ти, от устните, които някога целуваха с такава нежност... Умор ...
Ти ми каза да не пускам ръката ти,
ботушите ни грубо пееха в прахта.
Слънцето ни заслепяваше с пожари,
беше тежко за дишане. Там, до реката
се поливахме с хладна вода. ...
РУЖИНИ ГРАДИНИ
* * *
Змеят Ружа мами, Кой е виждал Змей да плаче
че е момък личен, за жена и за дете...
иска тя да му пристане, Светкавица, а по земя се влачи. ...
Копнежи... ласки... сбъдната мечта.
И виждам те във бялата ти рокля,
с короната от лебедовите пера,
разкош с букет от алени цветя.
А тъй красива си и нежна, ...
ЕКСХУМАЦИЯ НА ПРОРОЦИТЕ
Моделите на действителността, подредени като всеобхватен и всеподреждащ мит, намиращ израз в определен речник от условно приети човешки отношения и постъпки, образуват ценностната система, чиято структура е в състояние да символизира образа на света в неговата цялост. Всяка с ...
Накрая броя крачките. Една, две – очите ми се отблъскват от челото на скалата и вече се вижда късче синьо небе. Малко! Като незабравка сред зъберите, по които се катеря. Не помня първия път, когато изкачих деветата скала. Помня гърба на татко и огромната раница, сякаш някакво животно се беше впило в ...
I
Усетих тихия шепот на гората. Зовът ù носеше в себе си елфичен напев, отдавна забравен от хората. Понесен от вятъра, той се отъркваше в клоните на гордо изправените вековни дървета. Тези древни души, пазители на горското царство, скрили себе си от очите на света, знаеха защо сега сам се разхождам ...
За кой ли път помисли, че е злато
мълчанието, странно и изчакващо,
на онзи мъж от племето на смелите,
поискал диво от страстта ù...
Усещане, до болка чак познато, ...