Усещам се някак болна от ненавист,
ядосана на мрачния свят.
Очите ми сякаш са потъмнели
и стискам безпричинно юмруци.
На кълбо от непознати чувства ...

МАРТЕНСКИ ВЪЛНЕНИЯ
Наближаваше Марта. Няколко дни преди това, Кольо постави на прът кармазяния си пояс и го изправи пред стряхата.
Людете думаха, че за да не се разлюти Марта и да не се развали времето, трябвало да се турни кармазян пояс.
Керана излезе рано на двора. Като видя пояса, на устните и се ...

Лyтам се в нощта прозрачна
и дерат ме мисли посивели.
Че сънят ме прави сляпа
и те виждам пак до мене.
На незнаен остров да те търся, ...

Ние сме българи.
Били сме роби,
бляскави особи,
и в космоса,
и в ада сме били. ...

Аз
Затворен в себе си.
Търсещ утехата.
Посрещащ сам
отново идващия ден. ...

Провокирано от "Тежко бездумие" на
Весела Йосифова!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=182878
Два гълъба
във две зеници ...

МЕДИЕН ПРОФИЛ:
- В-к “24 часа”: “Ще успея, защото песните ми са благословени лично от бате Емо Димитров”
- БНТ (Р. Кирилова): “Първо ще пея много за моите приятелi в България, а после ще отида в Америка, за да стана богата и да видя брат си Панталей”
- НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ (”На Кафе”): “Най-дългоочакванат ...

Моят август е вече ноември -
всъщност лятото просто умря.
Знам. Не вярвах, че в късната есен
е дошла и при мен любовта...
Колко странно е всичко! Отново ...

Чувам стъпките й всеки миг в мен. И всяка крачка отеква дълбоко и тежко в сърцето ми. Като някакво безплътно същество витае в празните пространства на душата ми. Тя е гостенка в безвремието, настъпило в романса на жестоката промяна. Не желае да напусне дверите на изгубилото своя смисъл мое съществув ...

Някога ще се налага да затварям очи и да НЕ си те представям.
Някога ще трябва със себе си да се боря.
Някога ще подтискам всички чувства и няма да им позволявам да вземат връх.
Някога ще се усмихвам, за да прикрия празнотата вляво.
Някога ще се смея на глас, така че никой да не чува стенанията на с ...

УРОК
Облегнал съм се на перваза в телефонната и наблюдавам как вчерашният новобранец учи на пожарникарска професия новопостъпилото момче. Добре е схванал от мен наученото. Сега минава към номера новобранецът да надуе шланга, а на него - а-ха - ще му се спукат бузите. Шпората продължава: ”Още малко, ...

Отново е синьо, а в синьото - ти,
след теб, в тишината, започват въпроси.
Върни се, аз моля те – днес се върни,
недей да си толкова лоша..
Недей да ме гледаш с фалшиви очи, ...

Бряг недокоснат.
Страх-мъртво вълнение.
Потъва мечта.
Плуват спомени.
Бездънно съмнение. ...

Спомняш ли си времето, когато беше малък?
Когато играеше с другите деца?
Когато гледаше как големите батковци закачат каките?
Когато и ти си искал да си като тях?
Когато си мечтал за първата си любов? ...

29.08.2009
И ме радваш, и ядосваш,
и обичаш, и болиш....
Колкото и нежно да докосваш,
знаеш точно как да ме раниш.... ...

Приспах децата неродени,
скатах набъбналия стих
и две - три рими разранени
във чаша вино разредих.
Дими последната цигара ...

РЪЦЕ
Небе без слънце, слънце без небе,
очи без поглед, поглед без очи;
човек без обич, обич без човек.
Сладък вкус в устата горчи. ...

Отново сънувам кошмар. Не мога да се събудя. Сънят се е слива с душата ми.
В този момент проблемите започнаха да пълзят като охлюви след дъжд. Не знаех как да постъпя и по кой път да поема. Пред мен бяха множество от табели с различни посоки и неизвестен край. Харесах си пътя, водещ към къщи.
Преди ...

Аз вече казах, показах и пострадах!
Сега е вече ново време,
когато някой друг ще ме приеме.
Трябва да съм силен и суров.
Стой си там, ...

Учудващо, не ме боли,
ни днес, ни вчера, ами утре
и тези всички паднали искри,
родени след като небето ми помръкна.
Изневиделица - не ме боля, ...

Раздялата е толкова трудна,
животът ми се превърна в кошмар,
времето назад не мога да върна,
черното в бяло не мога да превърна.
Безсилна съм да променя нещата, ...

Всеки гледа и се мръщи,
ала като се налага...
Днес ремонт ще правим вкъщи.
Борко също ще помага.
Бързо грабна свойта четка ...

В синя рокля облечена,
като нежен кристал пазена,
от хората скрита, невиждана,
тихо спасение на душата.
Идваш от радост понякога, ...

Обичам те... това е всичко!
За мене ти си олицетворението на света!
Любувам се... когато виждам във очите ти,
безкрайната любов, облечена в дъга!
Разцепвам се... на две парчета ме разделяш, ...

Изкуствено щастлива
Така ли свършва всичко между нас?!
Да остана още искам, но уви.
Поемаме в различни пътища тоз час.
Спираме с общите мечти! ...

Да знае всеки, спрял се пред морето,
че слънчева вълна потъва там,
където посоките на вятъра преследваш
и може би от малко лунно цвете
заражда се пречистена сълза, ...

Слънчево момиче срещнах,
сладка и красива бе,
усмивката ù беше нежна,
впиваше се в моите очи.
Слънце, къде си расло, ...

Странни игриви
звуци трептят,
те шепнат нежни
слова
омайни, ...

Семейство Потър бяха едно сплотено и стабилно семейство, до онзи злощастен ден, когато госпожа Потър влезе в стаята на най-малката си дъщеря – Лили и изпищя ужасена при вида на кървавите чаршафи и разкъсаното детско тяло проснато по очи в леглото.
- Лили – извика тя и се хвърли към кървавите останки ...

В сърцето ми се носи
от хиляди въпроси
желание да галя
очите ти, ръцете,
дъгата да преваря ...

Все до тук стига този път кратък.
До клепачи подпухнали в здрач.
Недоимали пристани от сърцето потичат
тихи сълзи, а очите болят.
Ще изтрие със тях следите си мракът, ...

Здравейте,
аз съм съпругата, която напразно се опитваше да остане анонимна, но уви...
Много ми е трудно да пиша, защото най-големият оптимист относно изхода от неговото заболяване бях аз и виждах ярка светлина в изхода на тунела и внезапната му смърт изненада най-силно мен. А той флиртуваше с нея, п ...

Цял живот лудостта ме прикрива,
че всъщност съм малка принцеса.
Зад куп въздишки съм скрила
своите тайни... отнесени.
Не ме съжалявайте – вярвам си. ...

Прости ми, прости, че и днес ми се доплака
и се сгушвам, обляна в сълзи.
Погали ме и само мъничко почакай,
ще открехна залостените си врати!
Прости ми, прости, но и днес ми се доплака- ...