Поговори със мене, Съдба.
Пресъхнала съм от очакване
за онзи, истинския, само моя път,
за който като дъжд съм се разплискала.
Поговори със мене, Съдба. ...

Ефир и лекота, и свян.
Сърцето ми е във окови.
Мечтая я, но си оставам сам,
на друг е вечер сладката отрова.
Къде е зрялата жена ...

Мрак -- една година стига!
Сляпа тя из кален път
влачи своята верига.
Вятър облаците вдига --
знай в зори ще спре дъждът. ...

Когато мракът се превръща в светлина,
а болката ни във сълза,
тогава идва ден изпълнен с самота.
Не ме интересува как изглеждам в очите ви,
не искам и да поглеждам в душите ви. ...

Аз знам всичко за тъгата и сълзите,
мога да целувам ветровете,
мога да изгарям пътища и бури да омайвам...
Да прегръщам болката и да целувам вярата,
да се взирам в пъкъла, а да бленувам рая. ...

ТРОП... ТРОП... ТРОП... Разнесе се тропане в притихналата лятна нощ.
- Хърмн? - въпросително изломоти в просъницата си Но Щен Вълк.
- Хей! - извика някой. - Вратата се заключи и останах навън. Пусни ме вътре!
- Кой е? - за кратко успя да се пребори със съня вълкът, колкото да зададе този донякъде см ...

ИСКАМ ДА ТЕ ИМА
Всеки ден и всеки час
очаквам нещо да се случи с нас.
Искам да те има днес!
Може би светът е нов ...

СЪЩАТА ТВ ПРОГРАМА
Да, мама вече я няма, уви, мама я няма...
така не намери тя свойта любима програма...
Да, мама я няма – с живота тъй искан от нея
във някоя друга държава със цветни алеи, ...

КАМЪК
Бях отломка от скалите –
отдавна паднах от тях.
Над мене мътеха орлите,
от бури ръфан, изтънях. ...

Моят първи спомен от детството - баща ми, пиян, бие мама. В детското креватче сме аз и брат ми, крещим и плачем, защото и мама плаче. Тогава влиза той, моят герой, най-малкият брат на мама. Блъсва вратата и я спасява, извлича баща ми навън и в стаята отново е тихо. До сутринта, когато баща ми отново ...

Пеперудата
крилете си е свила.
Не! Мъртъв спомен.
-----------------------------
Врабците пеят ...

Небето прегърна морето,
чайките весело махат с крила,
вълните палуват
и със слънчеви лъчи лудуват.
На брега на морето, ...

Някакви вятърни мелници…
Дон Кихот и пажът му Санчо
ги броиха – няколко пъти,
там, на поляната.
Броиха техните ветрени махове. ...

Отхвърляш всички минали любови.
Последната е младост и възторг.
И свобода. Разкъсани окови.
Милувка късна от самия Бог.
Макар че слънцето над теб е есенно ...

Споменът - цигулка, плаче и не млъква.
Споменът - далечен, присмехулен град.
И жена, която с някого си тръгва
от един среднощен гаров ресторант.
Да не бях поглеждал, да не бях й кимвал! ...

В градината на дядо Дан
зеленчукът е обран.
Цяло лято зряха там
домати, чушки, патладжан.
Фасулът виеше стъбла ...

Ще те изслушам смирено,
мълчаливо,
бездиханно...
Ще ми говориш с наведени очи
и аз за нищо няма да те обвинявам, ...

Безсъницата нещо ме удари,
е, удари ме, ама не боли,
как точно днес ми се стовари,
иди и т'ва го разбери.
Броях овце, събрах морета от стада, ...

Наблюдавайки от близо очите,
открих истината за тях.
Нюансите на цветовете,
украшенията им уникални.
Графити като от пещери, скали. ...

Света си преобърнах и разрових,
бунището стърчеше до колибата
и сърцето заболя ме от приготвения
болезнен одит, даже от любимата.
Безочие! А дори не бяха истина ...

Съпруг.
Безметежност.
Закуска...
Припарва сълза.
Самота! ...

Спомни си за добрите времена,
когато млади, влюбени горяхме,
изпълнени с копнеж, без суета
ний през света усмихнати вървяхме.
Спомни си за онези времена, ...

Запомни ли частици от очите ми,
които се премрежваха в леглото ти
и тонът, с който казвах ти "обичам те"?
Запомни ли ме? В празни чаршафи самотно ли е?
Не е. Ти сам не си оставал. ...

Нощта започва да вали
и изтънява бавно мрака,
а в мен изплува и боли
отново твоят образ чакан.
И между мрак и светлина ...

Аз знам, че няма да се върнеш,
не исках и да правиш това,
но исках преди да тръгнеш,
да ти кажа следните слова:
„Аз много те обичах и в това бе моята вина. ...

КАПКА СЮРРЕАЛИЗЪМ
ГОВОРИ МИ БРЕТОНЕ
КАЖИ СИ ПРИКАЗКАТА АРАГОНЕ
И ТИ ДАЛИ МИ НАРИСУВАЙ
ОТКРАДНАТАТАТА СЕКУНДА НЕЖНОСТ ...

Ти казваш ми: "Не ме обичаш!"
А дали за теб това не е така?
Лъжовни думи тихо сричаш,
оставяйки си всеки път отворена врата.
Ти казваш, че съм сляпа и неблагодарна, ...

Седем черни гарвана
кацнаха на седем черни клона.
Първият каза
„Аз се казвам отчаяние,
и в бъдеще ще бъда птица твоя.” ...

Ти си всичко това ®
Ти си мое греховно желание!
Ти си вечен огън и жива вода!
Ти си всичко, което съм искала!
Ти си всичко за мен на света! ...

Кака Кина подхвана наново разговора. Керана стана и рипна към другата одая. Сърцето и примираше. Притвори леко капията и нададе ухо. Майка ù подкани Колю:
- Рачи, момче, не са срамувай!
- Дошел съм - и погледна Сандо плахо. Да искам ръката на Керана.
"Брей, туй момче и името на щерка му знай!" - учу ...