синдърела рокафела
трябва да спра копеле
в сряда преди обяд
мога да излъскам
печката ...

Да вярвам, да бъда на мечти неземни робът.
Тревога, очакване на щастие да влача чак до гроба.
Омразата към празната химера...
До какво ме отведе, какво ми намери?
Но кога ще изгрее и моята усмихната луна? ...

Тя те чака търпеливо
с ѝзпитите си нелесни:
с целия товар по себе си
да запазиш равновесие.
Лоша мисъл ако мерне - ...

Боклуците ни заливат ежедневно.
От край време са потекли като реки по улиците на градовете ни, а съвсем скоро могат да започнат и да ги картографират! Уникални по размерите си, ненадминати в силата на миризмата си - те са навсякъде!
Впиват се бавно и сигурно в домовете и душите ни. Оставят ярката сл ...

Gravity
Gravity, it takes hold of me
It takes me unwillingly away from you
Paradise, it’s more than a role of dice
Are we willing to pay the price ...

Искаш ли да ме превърнеш в руина?!
Всъщност аз едва ли съм онази
крепост, за която дълго си мечтал?!
Крепостна е само моята душа,
с ей такива зидове дебели. ...

На Него...
Защото бяхме забравили, че сме истински... защото ти не вярваше, а аз вярвах прекалено много... защото аз чаках теб, а ти към мене не поглеждаше... защото беше студено, а аз не знаех как да се стопля... защото ти вечно тичаше, а аз не можех да те стигна... защото бяхме прекалено уморени, ...

Във твоя стих оплетена се лутам.
Очите ми крещят със ням възторг.
В душата ми се гонят пеперуди,
а мисълта е звук на ловен рог.
И ето, пак се сблъскват сетивата, ...

По кожата ти ще рисувам
По кожата ти ще рисувам огнени езици,
но от мойта страст не ще те заболи,
в отговор на моралните плесници
обич ще ти върна, разбери! ...

Учителко любима, учителко добра,
ти - вечна вдъхновителка в нашите сърца.
Учителко прекрасна, тази дето ни плени,
и научи ни, че в живота сме сами!
Ах, не беше лесна твоята задача, ...

Забравих си очакването вкъщи.
И плановете.
Верните мечти.
Не вярваш ли?
Душата ми чевръсто ...

Отдавна аз мечтая
за нова среща с теб,
да чуя пак гласа ти
и няколко слова,
който да накарат ...

На лицето със маска
от грим и боя,
тя е „готина” мацка
с изгорена коса.
Със ужасна прическа ...

Малкото радио "Сименс" от няколко дни бе откачило. След като Стивън Уоруик го изключеше, то от време на време се включваше самичко. Но това не бе най–лошото. Радиото предаваше само едно и също на всички станции – някакво ломотене на съвършено неразбираем и странен език. В пристъп на умопомрачение, С ...

Преди време имах доста свободно време, бях необвързана, волна птичка; ходех на курсове и ми беше забавно, особено след като на един такъв курс се запознах с две момичета – Мира и Рени*, с които си допаднахме. Всеки път след часовете ходехме някъде и се забавлявахме... по женски. Мира мацка имаше гад ...

НЕ НИ ВЯРВАТ НА НАС ЧОВЕЦИТЕ
Морето от унес се разбуди
с прилепнали от розово клепачи.
На Съня по скулите се стече нежен огън.
Брегът припари лунноматов ...

Огън и плам - завихряне, отхвърляне,
бушува и изгаря -
радост и щастие,
омраза и любов,
печал и скръб. ...

Прозорецът затворен си стои,
цветята вече увяхнаха.
Без въздух, без жал ги уби -
затворници нежни останаха.
Но розата още лежи ...

Всяка нова сутрин, щом отворя аз очи,
нещо в моите гърди ме свива и боли.
Болка от щастие, за миг видяно
и съдбата да остане в миналото неизживяно!
А сърцето, клето, бавно умира ...

Умряла е луната тази вечер.
Звездите, като стражи верни
до нея, прикрили очите си вече,
облякоха дрешките черни.
И черна нощта се натрапи ...

Добре дошли в моя свят! Аз съм... всъщност името ми не е важно. Аз съм една средностатистическа ученичка. Мразя даскалото, мразя учителите, мразя задушните класни стаи и да губя времето си, слушайки за някой отдавна умрял цар.
Не че имам някакъв праблем с оценките, аз съм тип “отличничка”, “задръсте ...

Метрономът
Метрономът тракаше монотонно. Учителката допълнително удряше в такт с музиката с ръка по рояла, а детето свиреше, но като че ли умът му беше някъде другаде и ръцете му натискаха клавишите автоматично. След малко, когато спря да свири, тя започна да му говори нещо, а то я погледна умолител ...

Наближаваше осем, вечерта. Аргирът извика Колчо при себе си.
- Чуй, сине! Аз вече съм старичък, а ти има още ного да учиш. В учението е истината. То ше ти отвори път към всичко. Утре рано ше идем при байо ти Данова. Христя де, ти го знаеш. Учен челяк е. Що книги е прочел, що чудо! Да бях и аз на тво ...

КРИСТАЛНАТА РЕКА
Митично древни времена,
в самата ледена епоха,
тук демон проснал бил снага
и замразявал с дъх живота. ...

И ако някога след милион лета
на някой път се срещнем горе,
прости за днес, тя любовта,
ако е истинска, ще ни намери.

Вечната обич
С младежка лудост разпусни
косата ми и закачливо прошепвай
примамливо огнени слова.
Други пространства от любов ...

Здравей чаша! Ний пак сме сами!
От кръвта ми по скъпо и мило –
в тебе слънчево чудо шуми...
П. Пенев
(по Дебелянов) ...

Нереално е, за да е реален
сънят,
че си реална ти.
В деня ми,
в нереалните мечти - ...

Паяко, запридаш о̀рлови гнезда,
а пепелянки се излюпват горе,
напечени скали се попритискат,
увиснали на жилав корен.
Орел не е посмял да накълве и еделвайс: ...

Няма лекарство, което да излекува мъката ми.
Няма лекар, който да съживи умрялото ми сърце.
Любовта ми вече не е жива.
Сърцето ми вече е разкъсано на две.
Страхът обзел е моята душа. ...

Очите ми
прогледнаха
в несподелена тишина.
Ръцете ми прегърнаха,
изстиналото утро. ...

вдъхновено от учението на Дон Хуан
Голяма нощна пеперуда
пърха
с криле
пред Кръстопът ...

Не виждаш ли, че пишейки се мъча,
а поезията бледнее ми неистово
и всяка вечер съм облян във плачене,
и пишейки за теб, маскирам истината.
Как се страхувам даже да призная, ...

Много нощи, обвита в мъглите
на луната, проникнала в мен,
се изгубвах във сънните ручеи,
за да стигна, любов, тук, до теб...
Прелетях над пустинни жарави. ...

Самотата пак е моя пръв приятел,
но тя оказва се голям предател.
И спомням си отминалите дни
с горещи сълзи в мойте очи.
Тя беше моята единствена мечта, ...