Защо мълчиш
П. Яворов
Защо мълчиш - смутена, бледна?
Какво, боиш ли се от мен?
За мен скръбта е - чуй - безвредна, ...

(посветено на самозабравилите се)
Аз съм хубава. Всъщност съм най!
От глава до пети съм излята.
Струвам колкото Божия рай.
(плюс една максимална заплата) ...

Не мога да погледна настрани.
Дори не знам досега какво съм виждала.
В изгубено чeрните ти очи
умирам да заспя единствена.
Не ме питай дали те обичaм. ...

Отдалечаваш се от мен.
Губя те! Как да те спася?
Чудя се - може някой ден
да разбереш - грешиш сега.
Избираш грешната приятелка. ...

Те не са против слънцето.
Те са против злобата.
Те виждат и в тъмното.
С тях ще гледам и в гроба си.
А вие бъдете щастливи! ...

Прокрадвайки се тихо през прозореца,
луната искаше да вдиша
от аромата нежно-вкусен
на твойте ягодови устни!
Отпивах дълго от сока им опияняващ, ...

Един фонтан, като камила гърбав,
в прохладата си приюти Нощта,
наложи се дори да се измие
в зелената, бълбукаща вода.
И после спусна си краката – ...

Липсваш ми
Липсва ми гласът ти... Липсва ми усмивката ти, която ме караше да вървя щастлива по пътя и да се обръщам назад, за да те погледна отново... Липсва ми блясъкът на очите ти, който сияе дори в моите сънища... Липсваш ми ти! Липсва ми начинът, по който ме караш да се чувствам!
Липсват ми онез ...

Всяка нощ се събуждам от едни и същ кошмар. Стоя в средата на нищото, а мракът ме заобикаля. Крещя имена, непознати за мен, но никой не ми отговаря. Сама съм. Не, не сама. Изоставена.
Черна и мека като кадифе, тъгата ме обгръща и започва да се затяга около тялото ми. Стиска ме като менгеме, оставя м ...

Гледах в тези две очи, които за част от секундата, изпълваща нищожното ми съществуване, ми се сториха като център на малкото, което имах. Тези две очи бяха обсебили съзнанието ми. Не чувствах, не мислех, не дишах. Не, че не исках, просто не можех. В този миг нямаше нищо по-важно от очите, в които на ...

Любовта за мене
твоето лице ще е...
Спри да говориш,
почни да твориш.
Погледни се реално, ...

... Напразно, знам, бих търсил плодове,
по пъстрия и пълен с прелест свят,
за тембъра на моята кралица,
напомнящи по вкус и аромат.
И никога не бих намерил перли ...

Да си зрящ, но да си сляп,
да си с глас, но пък ням,
да си проклятие и да си дар,
облекчение и товар.
Сред животни да си звяр, ...

Не бягай...
чувствата ни
хапят се взаимно...
На бели полета
червено червило... ...

На прозореца на моята стая
стоя и дъжда съзирам.
Гледам как порой се сипе и умива:
земята, тревата, праха по листата,
а с тях си отива и усмивката ми жива. ...

Примерно.
Скайпът ми е johny_007,
адни ме, заради прекрасния ми стих.
Бъди създанието, което
ще ме направи по-щастлив в криза. ...

Музиката е птица волна,
летяща в необятния простор.
Тя ще ме излекува, когато съм болна,
когато вали - ще ми дава подслон.
Тя всеки ден на криле ме понася ...

Дали си черно-бял или си цветен?
Ще мога ли със четка да те нарисувам?...
Ще сложа пак морална цедка,
от тебе най-доброто да изплува.
Ще поправя всички малки грешки, ...

Летни етюди
Юни е. Слънцето напича все повече. Извадихме от гардероба летните одежди. Центърът се пълни с хора. Все по - често ни се налага да търсим пейките край водната каскада за прохлада. Няма как да не е така. Лятото е встъпило във властта си.
Какво да очакваме от него? Дали ще бъде поредното г ...

Бях ли достатъчно гола,
бях ли достатъчно твоя?
Бях ли достатъчно упорита,
или бях прекалено скрита?

В онзи летен,
а така дъждовен ден.
Каква случайност бе,
че те открих...
Непознати. ...

Ела и донеси ми радостта
да срещам твоя поглед мил.
Без тебе гаснех в самота,
не вярвах, че си ми простил.
Затуй, че все до тебе бях, ...

Няма да ми стигне
да си ми само приятел.
Нито да си малко влюбен в мен.
Щом съм с теб, то е завинаги.
Докато дишам, да обичам теб. ...

Със облаци рисувам по небето
среднощните си чернобели сънища.
Дъха ми спрели, стегнали сърцето,
затрупали с отломки всички пътища.
Рисувам, на безпътица обречена, ...

Сънувам те...
... по-силна си от вятъра в косите ми,
от изграва, от залеза...
Красива си сама...
Сънувам те... ...

Принцеси, издигнати на пиедестал,
реалност и фантазия преплетени,
пясъчни основи на дворци,
докъде си решил да стигнеш?
Кажи ми.... докъде си решил? ...

За един изследовател на отминали събития е много важно на каква задача за изследване ще попадне. Да пътуваш във времето и да събираш факти за отдавна отишли си събития и хора, не е много приятно занимание. Понякога се налага да се смесваш с тълпата и да се подлагаш на риск, само за да заснемеш някоя ...

Страшни са само първите минути, часове, дни, но тя нали включи филма на пауза, сега не е моментът да го пуска, има по-важна работа... Пиейки кафето, чак сега погледна фланелката си. Някаква смешна рекламна фланелка, подарък от една игра със супите ”Маги”. Жълтичка с надпис, вчера в тъмната спалня то ...

Липса на мечти, само безумно желание за власт и надмощие. Бездушни лица, очи, изпълнени с животински хъс за богатство. Пари и злоба. Само злоба. Първична нотка на неприязън.
Обичаш? Обичаш скъпите коли. Обичаш марковите дрехи. Обичаш да ходиш в елитните ресторанти. Обичаш да даваш заповеди. Обичаш п ...

И твоята любов ли е продуктна,
със точен срок изтичане на годност?
Така си тръгваш, с нищото оттук.
И мене - окуцяло производно.
Не беше ли наужким любовта ...

Дъждът вали,
а вятърът в кръвта е,
рисуваш ме
с горещия си дъх,
сега си тук, ...

Axel Rudi Pell - In the air tonight
I can feel it coming in the air tonight, oh lord
I've been waiting for this moment all my life, oh lord
Can you feel it coming in the air tonight, oh lord, oh lord
Well, if you told me you were drowning ...

Отдавна мина времето, когато
копнеех да съм нечия любима.
Да се раздавам щедро и богато
и нищо във замяна да не взимам.
Обичах в сутрините с птичи крясък ...

* * *
На П.
Ти остана завинаги в морето
на моите идоли...
разпалил нежни чувства във мен. ...

"Думи,думи - нищо от сърцето..."
Шекспир
Думи като шпаги,
като яребици, креснали след гръм.
Гладни думи, хищни и кървящи. ...

В очите ми...
се раждат урагани,
които ще прииждат с ветровете.
Стихийно-залезни,
непоправимо буреносни, ...

Сърбам чалга,
слушам вкуса на шкембето чорба.
Уригвам слова чеснови
и ето готова е
поредната ми нова творба. ...

Прости ми! За правописните грешки.
За липсата на рима.
Прости ми! За думите човешки.
За страстта, която понякога има.
Прости ми! За черния диамант. ...

Рай... това ли е? Помислих, че е бял...
Не ослепях, защото исках да те гледам,
и не посмях да те извадя от сърцето,
колкото и пъти да изчезваше.
Разбих десетки пясъчни часовници, ...

Не мога да си спомня откъде,
но знам, че някъде научих
как в шепите събира се небе
и всеки своя бряг е случил,
в сърцето как се пазят сто слънца ...