Със сърце си полагам аз усилие
да спра лудостта, надвиснала над мен,
но в душата тегне черното безсилие,
попадам аз във робство, в плен.
Лутайки се сам в мрака, ...

Всички мостове изгарям
Казах ти, че вече ще бъда нов човек
и на любовта си няма да давам аз превес.
Ще ми е трудно, но ще мога да дишам аз без теб,
макар и да се задушавам, ще вървя напред. ...

Защо, кажи ми, аз допуснах
отново да ме сполети това?
Защо, кажи ми, пак те пуснах
в сърцето си... а даже не разбрах кога.
Защо във тебе пак се влюбих ...

Не си ти
Виждал ли си скоро ангел?
Не! Аз знам, че не си...
отдавна ти не виждаш.
Някога откриваше красота ...

И странно, че се връща всеки път,
забравил за болката, която ти е причинила,
прегръщаш ти коварната и плът
и радваш се, че пак те е ощастливила...
Не знаейки кога ще си отиде, ...

:) Трябва да си доста глупава, за да повярваш, че не си поредната... Да повярваш, че ме мрази след цялата тази Любов с мен... Да повярваш, че никога не съм го виждала насълзен заради мен...
Трябва да си доста наивна... да повярваш, че не си поредната за седмица-две... Да повярваш, че той наистина ми ...

БЕЗРАЗЛИЧИЕ
Чуваш ли? - Разбира се, че не!
Не чуваш ли? - Плясък на криле.
Ослушай се! - Вик пронизва мрака.
Може би за помощ някой чака?! ...

Вали портретно.
Не (въз)диша.
Вятъра къса.
И... не обича.
Догорчава й ...

(по идея на Дима Куртева)
Нерви... нерви...
(хорско страдание):
пречеха му
два котарака ...

..........................................
Искам...
Искам изгрева трепетно да паля,
а после под сенки дебели и хладни
залеза да дочаквам и да галя ...

Веднъж те срещнах
в будното ми лято,
в пясъка се стелеше ветрец,
ти усмихваше се плахо,
а в миг докосна ме ...

Ето, пиесата свърши.
Поклон на актьори. Завеса -
тежко кадифе, докоснало нежно
опустелия театър,
праха, следите от вчерашни стъпки ...

Разкаяние
С пръст ме сочете и съдете,
да не би перфектни да сте вий?
Доброто от себе си не пъдете,
зад стената пред вас не се крий. ...

Подръпване. Покой. И пак проблясък.
Събуждам се и виждам, че съм в плен.
С невидимите нишки на съдбата
на кръст съм прикован, окървавен.
Вися като обесен за косите - ...

Билетът - купен и багажът - стегнат,
отивам си най-после у дома.
На прага се обръщам за последно
и после тръгвам с вдигната глава.
Със тебе няма днес да се сбогувам, ...

Мразя те толкова много!
Точно днес спрях да обичам -
всички, всичко - и тебе, и бога!
И в тази си клетва се вричам!
Мразя те! Чуваш ли? Вече те мразя - ...

Един отгоре,
един отдолу.
А по средата -
пръст.
Всеки наум ...

Ще ме обичаш ли и утре?
Премръзнала, по улиците крача
и търся теб. Отново тебе търся.
Границите на съзнанието прекрачих
от миналото си да се отърся... ...

... започнах да разпитвам плахо хората
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората...
ТАНГРА - БЕЗСЪНИЕ (ДОН КИХОТ)
по залез ...

Коя любов е по-голяма -
на притворените, вярващи очи,
или на тез, които, виждайки измамата,
прощават и отминават всичките лъжи?
Кои устни казват истински "Обичам те!" - ...

В заблуда голяма хвърли ме ти, когато изрече онези слова.
Намекна ми, че ме обичаш, а в действителност не е така, нали ?!
Знаеш ли колко много боли? Знаеш ли колко много сълзи?
Не знаеш какво ми е сега!
Има само един изход за мен и това е смъртта! ...

Кусур
Подарък съм аз за нежния пол,
циганката умря от големия зор
и когато на огледалото мълвя,
като във стара приказка една: ...

Днес на мода е да си един от многото. Важното е да си нечие копие, за да се впишеш в дадена среда. Вървим по улиците, срещаме хора и започваме да се питаме дали не виждаме двойно, защото хората са загубили индивидуалността си и са се превърнали в роби на обществото.
Но нали животът е като театъра, в ...

Не гаси жарта в душата,
нека в младост тя те грей,
любовта е магия сладка,
остави я да те завладей.
Обичай и бъди любима, ...

ПОД ДЪЖДА
(посветено днес)
Под дъжда аз веднъж се спрях
и пих от сълзите му влажни.
После тихичко ромолях, ...

ЗА ТЕБЕ
на И.
За тебе... Слязла бих във ада...
В преизподнята, където
ще горя, обречена на клада... ...

И беше ли нежност
или само копнеж...?
през прозореца гледам,
полепнал със скреж..
А снощи беше тук ...

Всяка нощ, когато ти и аз сме едно,
тогава ти успяваш да ми върнеш другото ми аз!
Всеки ден, когато сме разделени,
ставам онзи, който не съм!
Искам всеки миг, в който си ти, ...

Нека тук и сега да живеем –
не след седмица, нито след ден –
в този миг аз и ти да се слеем,
да съм с тебе, ти да си с мен!
Нека слънце с лъчите погали ...