Страстта ухае...
аромат акациев
покапва...
ласките рисуват
с четка ...

Сърцето ми тупти, душата ми шепти.
Очите ми от сълзи горят, устните ми за любов говорят.
До мен те искам всеки миг и всяка нощ да сънувам твоя лик.
С изгрева усещам твойта топлина и сякаш виждам в очите ти светлина.
Кошмари мира не ми дават, знай, на любовта не се слага никога край. ...

Угасна надеждата,
угасна любовта,
угасна искрицата,
запали тя тъгата,
пробуди болката, ...

Ти отне Любовта
и ме остави само по плът!
Не зная къде си сега,
вероятно отново на път...
Ще се върнеш, ми каза, ...

Защо си тръгна тъй от мен?
Нима направих грешка аз?
Дали си струва да бъдеш до мен...
Дори нямам право на глас...
Дори през вятър и бури ...

Животът ми е клетка oт вълшебство
със запредени решетки от омразa,
сраснала и закърняла с чиста обич,
както плесен в суха ваза.
Красотата ми повяхва мълком, ...

Бял праx омагьоса
младата жена,
в бели мрежи
плени я,
поредна пленница ...

Стара история прашна,
може би и малко страшна.
Изтъркана, безинтересна,
беше някога чудесна.
За маймуната в човека ...

Ще лумне светлина, ослепителна красива. Ще се възцари тишина, красива бяла светлина, може би дори чак зловеща. Стоп на звука, стоп на живота, стоп на грешките, стоп на страданието. Само вечността може да покаже колко дълго трябва да чакаме, за да изкупим греховете си. Истината ще излезе наяве, любов ...

Ако излея тъгата си в сълза
и с твоята душа се слее,
в кристална морска синева
ще плува волно през деня
и в пурпурния залез ще се рее. ...

Като просмукало се енфие във ноздрите ти -
така лютят и думите ми.
Като изстинал чай с коняк -
така докосват пръстите ти.
Харесва ми да ме обиждаш с дъх. ...

Песента е написана през 1986 г., но как и защо и аз не помня....
Записана е в студио "Пайнер".

Престанах да се къпя в захар.
Морето е солено, а не от карамел.
Любовта ми стана виртуална,
езикът ми по-груб, а може би по-смел...?!...
Изпитвам нужда да прегърна някого!!! ...

От земята е сила попила.
Пафти сребърни Майстор кове.
Тя дарява и Нежност и Милост.
Той в очите И вижда небе.
Няма Обич гроб и могила ...

Спомените пазиш ли, Амиго,
онези, за тихи залези след дъжд,
за разходките по булеварда,
аз и ти, шляпащи по мокрия паваж.
Забързани, към сбъдване вървяхме ...

* * *
Скъпи?!...
Мисля да ида до конната база,
да пояздя малко - няколко часа,
започнах даже да се намразвам, ...

Розата цъфти като мече.
Устните ми - жадни за теб.
Горя по теб.
Лея се като водата.
Говоря ти, сякаш ме чуваш. ...

Реших, че непременно трябва да напиша нещо по този въпрос. Просто ме човърка отвътре, а и си мисля, че е важно да се обръща внимание на такива неща. Понякога си мисля, че големият поток от информация ни пречи да забелязваме същественото и притъпява чувствата ни.
Преди няколко часа гледах по you tube ...

Докосни ме с очи. На разсъмване.
И луната във мен ще се смее.
С онзи летен смях, чийто кълнове
от мен във тебе после ще прелеят.
Докосни ме с очи. И ще бъда ...

Ти си тръгна без да кажеш "Сбогом!",
ей така - като на шега.
И душата моя пак остана
да се лута празна и сама.
И питам се защо ли е устроен ...

>>>>> чуваш ли
>>>>> съня на тревите
>>>>> и дъждът привечер
>>>>> как се повдига на пръсти
>>>>> да целуне нощта ...

Hope You Die
I'm looking at the face of a stranger...
i'm looking at the face of a stranger
open ur eyes
i seen you cry million times ...

Разцъфнах не във пролет, а във зима
разпукаха се нежните листа,
отпих въздишка отлежало вино,
студът в ръцете си ме залюля.
Не ме погали топло слънце, ...

Самотно й беше понякога. Когато телефонът звънеше, а на дисплея не пишеше неговото име... Или когато изгаряше от желание да го чуе, но не се осмеляваше сама да му се обади.
Понякога... й беше много тъжно. Нямаше го, бе излезнал навън с приятели, а тя искаше просто да знае, че нещо би могло да ги свъ ...

Как мога да започна начaлото, когато не знам къде би могло да е то...
Сякаш се е разкъсало като тази дреха, с която обличах душата си. Сякаш лети като онзи воал, който ще видя утре в небето. И с който покриха плътта ми.
Как бих могъл да започна писмо до някого, когото не помня от предишни животи?
Во ...

Виж красивото момиче в черния ковчег...
Виж сълзите още капят от очите,
които няма никога вече да се отворят...
Виж устните й - още зажаднели са за твоите...
Виж нежните й ръце - още са в молитва свити... ...

Кажи ми, мили, как да те забравя,
щом огъня в сърцето ми гори
и болката във рана се превърна
и много, много ме боли.
Ти бе за мене слънце и небе, ...

Сам си и не, че не те боли,
напротив....
Боли те, че чак се чудиш дали още дишаш,
и жив ли си сега или не си!
И не, че не те е страх, ...

Тази случка в стих ще ви разкажа -
донесена направо от морето.
Един приятел я дочул на плажа,
разказвали я някакви момчета.
На някакъв крайпътен тротоар ...

Казват, че болката е еднаква! Не е! Някои хора ги боли, когато се порежат и потече кръв от раната - мен - не! Тази болка е нищо в сравнение с болката, която изпитвам, като знам, че съм толкова близо до теб, но не мога да съм с теб! Тази болка разби сърцето ми като стъкло - на хиляди парченца - никой ...

Обичам тишината вечер, обичам и мъглата сутрин, обичам как тихо и леко се свечерява и как Слънцето бавно залязва. Магията на залеза ме грабна още в първия миг, когато го зърнах - толкова болка и щастие има в него! Как леко се преливат цветовете - отначало небето става оранжево, след бледото розово и ...

Дядо Стойчо в поликлиниката - ІІІ част
... Трябваше да преспи тук, нямаше избор - добре, че беше си взел шубата, та с нея да се загърне. Седна на една пейка, подпря се и понеже беше много изморен бързо се унесе в дрямка. Когато се събуди вече се развиделяваше. Той беше изгладнял, понечи да си вземе ...

След раздяла...
Всяка вечер тихо ще идвам,
ще прекъсвам съня ти спокоен.
Като черна котка ще стъпвам,
крачеща из дъжда пороен. ...

Нощ...
Тази вечер реших да си легна по-рано. Както обикновено направих кратката си вечерна медитация и се изтегнах удобно в леглото си.
... сън...
Усетих как малко по малко се унасям и бавно напускам свят едно. Навлизам в царството на сънищата, в областта, където хората и животните просто сънуват, и ...

лъчите на времето
в нежни спирали
завихрят
изкормена зима
повтаряемост тежка ...

Не искай да ти дам, което нямам
Не отхапвай изкусителния плод,
похотта си в мене не засаждай...
В душевната ми почва нов живот
от греховното си семе не очаквай! ...

Моля се
Напреде пътят е далечен,
хоризонтът с тъмен облак е засенчен
и мрак пропива се в душата ми,
в мъгла давят се сърцата ни! ...

Здравейте! Не се опитвайте да си спомните за мен - безсмислено е. Просто не ме познавате. Цял живот ме прескачате, без дори да ме забелажите. Седяли сме на една и съща пейка в парка, а вие дори не сте усетили присъствието ми. Но аз ви познавам. Не съм ви виждала, но ви познавам. Всъщност, аз никога ...

Ти за мен си скъпоценен камък,
палиш в душата ми неугасим пламък.
Искам да Ти покажа и да Ти докажа
колко много Те обичам
и във любов Ти се вричам. ...

Какво означава една усмивка? За някои може би е малко, за други е нещо, а за мен? За мен е всичко... Защото не е просто някоя усмивка, тя е нейната, най-красивата, най-чаровната, тя няма определение, няма израз, няма картина, няма снимка, няма обяснение, няма равна, няма подобна, няма такава - дори ...