Enigma - Seven Lives
Traces, many faces.
Lost in the maze of time.
Blinded by the darkness.
That's the start of the seven lives. ...

Не те обичам.
Отдавна не обичам
и тягостно е времето
до теб...
Не ме задържай! ...

Искам да живея... с тебе,
като всички земни твари,
светло денем, нощем звездно,
в денонощна, свята литургия...
Да не съм като в аквариум, ...

Есен
Листа във шарена стихия
се вихрят в кръг, във хор,
листа във шарена носия
посипват селския стобор!... ...

>> утринна слана
>>
>> птици напускат гнезда
>>
>> повяхват мечти

Ще си тръгне след миг,
както беше дошла;
най-внезапно.
В дъждовната пазва
не разбрах, може би, ...

Нови дни, нови надежди,
нови мечти...
страховете стари.
Кой си ти?
Пак идваш да ме караш да страдам, ...

Огромни фасади. Вървяхме под тях и говорехме.
Аз оглеждах замрелия каменен град,
запечатан в лицата на хората.
Тела.
Когато две тела са напълно достатъчни. ...

Врящото гърне клокочеше на двора,
дечица покрай него се смееха с очи!
Лицата им пресипнали от днешната умора,
пшеницата попивали по родните земи.
На село беше друго - бе слабо осветено, ...

Песен любовна изпей ми,
дето топли душата!
Допиши ми стиха!
Очите ти нека да светят!
Посрещаме утрото. ...

Изчетох толкова лудостни химери
за любовта, страстта без нарицания.
Но отговор сърце ми не намери -
а дирих го в милиони отрицания.
Оставих се да бъда кротък, благ ...

Ще те откривам
и преоткривам далече напред...
Ще вървим през гората
на нашите сплетени пръсти -
и компас ще ми бъде твоята радост ...

Точно, когато нервните ми изблици дращят с нокти по измършавялата кожа и с последни сили се опитват да ме предупредят за предстоящия рев на ранено, който се събужда в душата ми... се опитвам да задуша „крехките", според ума ми, контракции... и тълкувам болката в ушите като простуда, а не като крясъц ...

Есента събира мъката си във листо,
рисува я със златно и червено...
А с него кипри се само дърво -
окапаха и плодовете му без време...
Как никой не посмя да му разкаже, ...

Погледите ни… за първи път един срещу друг. За първи път толкова сигурни, толкова замечтани. Този път няма и следа от пренебрежение, породено от ревност. Нито диря от срам и несигурност. Просто толкова влюбени погледи, които казват повече и от думите. Отново този вик на сърцето ми “ИСКАМ ТЕ”. Чудя с ...

>>>> Заключени
>>>> във сивата си сигурност,
>>>> между изронените й стени,
>>>> се реят бледи отражения.
>>>> Напукани от празнота. ...

>> - Вечернùце, нали не си звезда?
>>
>> А приказки вълшебни как разказваш!
>>
>> - Не съм, но на вълшебница една ...

За един миг бях в рая, на следващия в ада,
звезда изгря и после падна.
Ден настъпи, нощ се спусна,
но ти така и не се върна!
Търсих съкровище на таз земя, ...

Когато съм разлюбена.
От тишината
откъсвам лист по лист
... броя.
Нанизвам спомените ...

Не парят вече силно твойте думи,
сърцето ми таз болка не усеща,
не ме пронизва вече твойто име,
не се парализирам, щом те срещна.
Не ме измъчват спомени красиви, ...

Липсващи думи.
Тихо падат страници
в ранната есен.

(съвети към мен)
Когато усещаш някой раздразнен, не се опитвай да оправиш положението. Ефектът винаги е неблагоприятен... за теб. (Изпитано!)
Когато някой ти крещи насреща и ти започвай да крещиш, но наум. (Не ми се удава винаги!)
Когато някой се опитва да те дразни с дума, умишлено действие или нес ...

Какво е обич?
Болка.
Рана.
Безсънни нощи.
Молещи очи. ...

прекрасна светлина струи през моите рани
и който види я, чрез нея ще живее...
ръцете ми, молитвено събрани,
за всекиго от вас неспир лелеят.
умрях и пак родих се, и ден и нощ копнея ...

Vanessa Hudgens-Where there was me and you
It's funny when you find yourself
Looking from the outside
I'm standing here but all I want
Is to be over there ...

Limp Bizkit-My way
Check, check, check check... out my melody
Special
You think you're special
You do ...

Гробът на рицаря (1817)
автор: Самюъл Тейлър Колридж
Къде е гробът на сър Артър О'Келин?
Къде ли достойният мъж лежи? -
на брега на ручей, на гърдите на Хелвелин, ...

Заваля.
Дъждът се лееше из ведро.
Валя цяла нощ.
Порой.
Този път умишлено ...

> *
> Есента идва.
>
> Врабчетата подгониха
> ...

Пак ще бъдем...
На мъж не бях залепвала шамар,
но ето ти сега - ти подла твар!...
"Мръсница!..." - Може и такава,
но те изгарям аз като жарава!... ...

Звезден път
Проблесна островърхо
сърпът от сребро.
Отрязах плитките си -
руси водопади. ...

Запомних те. Безкраен скреж
изсипа по недоуменията ми.
И после без да искам те открих,
усетих доловимо, че си нежност...
Не ме намирай. Толкова е тъмно. ...

Чувствата ми - бури,
мислите - порои.
Своя съм сред чужди,
чужда съм сред свои....
Птица наранена, ...

Затворена съм -
птица в клетка.
През пръчиците позлатени
гледам синевата
(по тях дано ръждата не избие). ...

И ето, че тя отново беше сама. Празната класна стая беше тъмна и студена, а навън бе мрачно, валеше тихо ситен дъждец. Отново беше дошла твърде късно, всички отдавна си бяха заминали. Приближи се до студеното стъкло на прозореца и притвори очи за миг... Някой я блъсна рязко и те се стресна, излезе о ...

За „хората”
Хора много, човеци малко.
Това е факт, макар и жалко.
Всеки гледа своя интерес,
даже не помисля за прогрес. ...

Загубих те аз някъде отново -
като прашинка малка в пепелта,
но търсех те - макар да нямах сили -
в живота и дори в ''смъртта''.
А помниш ли как някога за мене ...

Пречупена клонка
от дърво без корен,
подмятана от бурен вятър.
Понесена и подхвърляна
от вихъра надалеч в безкрая. ...