Колко силно можеш
да обичаш
и колко силно
да тъжиш?
Колко на дълбоко можеш ...

Кога съм спряла да живея?
Кога останал е само навика?
Навик, под час да се смея
и никой не намира разлика.
Ала аз усещам разрухата, ...

След нас остава само спомен,
след нас остава само прах,
малка част в деня дъждовен,
жалка мисъл във един момент.
Тъй ли казват? Не, аз го не вярвам, ...

Слънцето огрява този бряг
на новите мечти,
а аз се питам дали си там,
дали следиш ме със очи.
Като залеза притихваш във моето сърце, ...

Животът ми открадна всичко,
отне ми първата любов,
мечтите, страстите, копнежите...
живея в лъскав свят суров.
Не мога вече да обичам, ...

Сама не мога да повярвам колко наивна бях до скоро. Вбесявам се сама на себе си, когато си спомня за това, колко много исках това и колко много те харесвах. Мислих толкова наивно, толкова детски, толкова различно. Аз не съм такава. Преди нямаше да допусна това да се случи, но сега сякаш бях променен ...

Щом нощем затвориш очите си,
целуни ме нежно насън,
докосни ме леко в мечтите си,
както роса цветята отвън.
И не спирай, не спирай да целуваш ...

Искам всеки ден да започва с усмивка
и да свършва така. Искам силно да вярвам
във нещо и нека това е любовта.
Но не тази, която някои мислят, че изпитват.
Не тази, която наранява и боли. А тази, за която ...

ПРОЛЕТНО
Блести градът със снежния кожух,
броя по него слънчевите кръпки.
Във нас витае мартенският дух,
отстъпва зимата със бавни стъпки. ...

Отново ли?!
Тази вечер отново нахлуваш в съня ми, възродяваш спомените от пепелта. Отново изпитвах онова вълнение, онзи трепет, както при всяка твоя поява. Така близо бе до мен, но и така далечен. Отново ми причиняваш болка, отново сърцето ми бие лудо...
Събудих се, а очите ми бяха пълни със сълзи, ...

Сменях сезони. Сменях години -
сменях, заменях, подменях във страх.
Пазех сълзите си, чезнех в руини,
криех копнежи, признати за грях.
Трупах, натрупвах, затрупвах камари, ...

Едно дете...
Едно дете с очи небесносини
с празен поглед ме следи.
Минавам покрай него, спирам
и виждам по лицето му сълзи... ...

Понякога се страхувам от утрините. Всичко, което би могло реално да се случи, бива довявано на техните крила. Те ме затрудняват. Не мога да разбера дали съм тяхна дъщеря, или не. Може би така ми се струва...
Но са нещо, което не мога да избегна. Следователно ме ограничават.
Вече знам - те са причина ...

Спешно е!
Имам нужда от доза!
Последна!
Не изкуствена.
Нито плацебо. ...

Могат го...
само посветени,
онези момчета, родени
като джентълмени.
Лейди е ...

Emilia - I'm A Big Big Girl
Chorus:
I'm a big big girl
In a big big world
It's not a big big thing if u leave me ...

I knew you before
You were once a sweet little girl
So innocent and pure
Your eyes were open and sure
Anyone could look right in ...

Оставете разкъсаната на вълците!...
От питомните бе тя хищно разчленена...
В живот сподавена, нека издъхне, вдишвайки,
последна глътка свобода да извоюва...
Оставете разкъсаната на вълците!... ...

посветено на него...
Събуди чувства в мен заспали,
сърцето ми любов огря,
а мислех, мислех си едва ли
ще срещна нявга любовта!!! ...

Високо.
Където пред тебе съблича се
цяла вселена,
където сред дивни чукари
целува те вятър, ...

Нощ се спуска над града,
светлините в мрак се губят.
Бавно стеле се мъгла
и звездите пак от сън се будят.
А луната златен сърп подава ...

Стажът ми по социална терапия в Швейцария
Искам да изкажа изключителната си благодарност на г-жа Едит Моор и на хората, които по финансов и всякакъв друг начин подкрепиха триседмичния ми практически стаж през август 2008 год. в Центъра за професионална реализация на хора с вродени увреждания и със с ...

На простора пред мен мисли съм провесил
и очите ми закриват за света,
една след друга падат капките
и съхне мисълта,
гъделичкана от вятъра - ...

Защо...
Защо като погледна надясно виждам злоба?
Защо като погледна наляво виждам омраза?
Защо човекът е лош още в майчината си утроба?
Защо човекът винаги казва - той така каза? ...

От небето паднала звезда
Бяла искрена душа
Идваш, носиш любовта
Чаках теб през вечността
Ангел мъничък небесен ...

Познавах някога едно момиче,
живеещо във свой измислен свят
като принцеса в тиквена каляска
във приказка с сюжет така познат.
То беше лекомислено щастливо, ...

Днес ми клъвна рибка позлатена.
Хванах я, а силата и малка.
Облещила очи пред мен и стене:
- Пусни ме - вика - ще ти дам Русалка.
- Каква Русалка? - питам ококорен. - ...

Дъждът си тръгна. Само слънце има.
Дори и облаче не ми напомня
за пороят от изминала година
и за локвата пред дома ти огромна.
Помниш ли, че в нея стъпи? ...

Разлята в тишината на простора,
останала без огън, страст и сила,
отчаяно се дави от умора -
разпъваща идеите си насила...
Разтърсена от сивата промяна, ...

Луна. Звезди. Нощ озарена.
Две космично красиви очи.
Вълшебен рефрен, малка вселена.
Зов. Копнеж. Устрем... и ти.
Огън. Любов. Жарки устни. ...

Бледи емоции...
Избедняла душа,
с бледи спомени,
картини бледи,
сякаш стари - ненужни... ...

Умира ли?
Не!
И жива е, диша все още!
Страда ли?
Не! ...

Стоя! Не, дума противна. Облъхнат от мършавостта на наличността, продължавам да размазвам с вмирисания си дъх, наблюдаващата ме жално станалост. Огледалото се пропуква, въпросителността отпада, а моята абсурдност не желае да се разкара. Не питам защо. Отнеха ми въпроса. Вече няма как да се отговори, ...

На В. с благодарност!
Исках да извикам "Спри",
но изрекох тихо „Сбогом"!
Не гледай в моите очи -
в тях има само невъзможност... ...

>>> Какво избираш, за да можеш
>>> пръв
>>> отново да измислиш НИЕ?
>>> Ези ти позволява
>>> да даваш странни имена ...

Когато стъпвах
по седеф
и нищо друго
нямаше значение,
освен да те докосна, ...

> - Мамо, мамо, защо казваме "Добро утро"?
>
> - За да ни е утрото добро, съкровище,
>
> и, че започва нов по-хубав ден, да не забравим. ...

Завивам дните си
с мечтани разстояния,
а в нощите си още диря
пътищата в тях.
Но черни гарвани ...

Дори да зная за нас... че океани и морета ни разделят, че твоето "ОБИЧАМ ТЕ" е като вик в пустиня, дори да зная всичко това, аз се опитвам да преглъщам тази горчивина.
Дори да зная... че всичко ни дели - и вярата, и хората, и мракът, но помни аз винаги ще те чакам, "ЛЮБОВ МОЯ". Дори да гледам снимка ...

Никой…
Момичето седна на ръба на скалата и краката й увиснаха над бездната. Дълго гледа надолу към реката. Изпитваше желание да скочи, но не за да се самоубие, а за да полети. Това беше най-красивото място на света. Тук щеше да стори това, което искаше толкова отдавна.
Тя погледна надясно. Нямаше ни ...