Защо на лъжите ти робувам?
Твоя ли съм или така ми се струва...?
А заслужава ли си любовта
щом пак ще съм сама?
Нима не ме притежаваш?! ...

Танц с непознат
Малко момиче и мъж
танцуват на музика нежна.
Това стана веднъж
в една сутрин снежна. ...

Загубихме се с теб във времето,
разделени с дни наред.
Къде отлитнаха мечтите,
къде живеем с теб?
Колко обещания, молби... ...

Очите ми до болка се взират
в далечината към твоя бряг,
сърцето ми от студ се свива,
далече е от твоя свят.
Застанали на брегове различни, ...

небесата
могат
да приберат
още един
залез ...

Планински връх попитали веднъж
от полята на стадата звънците -
на вятъра не се ли сърди, че
го брули и дъждът, а той им рекъл.
- Не, не, аз винаги обърнат съм към слънцето! ...

Сляпата неделя победи.
Обично ме изтъка - до нишка.
Скри, че всъщност ти не беше ти.
И че мога и без теб да дишам.
Смесила бе лудост с любовта, ...

Врабчетата за милост моля...
Като трохи изроних Съвестта
със крехката надежда притаена,
по каменистия ми път в Света
врабчетата да имат жал към мене... ...

Като ви казвам, че не съм за този свят родена, не ми вярвате, но си е баш така. Винаги и навсякъде казвам истината и само истината. Да си измислям разни лъжи, че и да ги помня на всичкото отгоре... А, не! Тази работа не е за мен! Къде-къде ми е по-лесно да казвам очевадната истина, досущ като онова ...

С нова сила, виждам, драска ръката моя,
на вчерашния ден захвърлила тя зноя.
Протегнала се е към светли небеса
и чака той, светът, от нея чудеса.
Няма вече стаи тъмни, ...

Тази нощ,
по пътека от спомени,
се завърнах отново при теб.
Стари чувства -
като листи отронени ...

На тръгване със топла дума ме изпращаш.
Когато се завръщам, поезия от теб
посреща ме като сълза.
А с нежността ти
луната ме прегръща ...

Някой ще се влюби в твоите трапчинки
и ще ги целуне - с дъх на боровинки.
Някой ще докосва твоята коса,
с пръсти ще погали - челото, носа.
Някой във прегръдка ще те задържи ...

Пиша твърдe буквално.
Пиша и неритмично.
Пиша някак сподавено.
Пиша и те обичам.
Пиша и обяснявам. ...

Единствената на света
Ръцете ми не са бездомни вече.
Те твоите докосват. И страстта.
Любовта ми твоите привлече,
та ме прегръщат те със топлина. ...

Дъждът отдавна беше спрял.
И грееше прекрасно жълто слънце.
Вятърът шепнеше загадъчност.
По безкрайните улици се сипеше детски смях.
Букет от прекрасни мисли летеше, ...

Там в гората роди се той, отрасна
мъдър, достоен, горд бор порасна.
Висок, до слънцето снагата извисил
под сянката си какво ли не бе крил?
А горе, високо нейде сред скалите ...

Свали ме ти, с поглед различен
очите ти две режат, като трион:
страстен, парещ и неприличен...
Паднах от високо, като от клон.
Защо разкъса новата ми рокля? ...

***
През мрака бягат самодиви,
със сплетени от вятъра коси...
Очите им... угаснали до сиви...
във тях отдавна не вали. ...

Мъглив път
Над Пътя стеле се мъгла,
вървя по него в самота.
Тя заглушава Светлината,
Мрак властва над Земята. ...

само ме дръж здраво
че ми се завива свят от обещания
и слънчеви зайчета по тъмните ми очила
ако правиш ясни планове за бъдещето
ме изключи от списъка ...

Аз май ще си тръгвам полека;
доста път извървях като куче.
Не ми се ходи от лекар на лекар,
не съм човек, от който се смуче.
Добричък съм. И всеки ме мачка. ...

Щастлив съм,
когато съм хлъзгав
в борби с негодници.

(дует с Восъчната Принцеса)
Ако има игра, която съм отхвърлял,
то тя е играта на съдбата ми с мен.
Всички житейски пречки, дошли първи
са причините да се чувствам променен. ...

Едно от първите ми стихчета... Не е кой знае какво. :)
Душа, тъй малка и невинна,
обича да гони слънчеви зайчета.
Детски смях звънти от душата ти.
Щастливо си. Остани завинаги дете. ...

Свещта догаря
в моите
длани
и восъкът
се стича ...

Минорна струна -
есента.
А листите
с мажорни звуци
си тръгват ...

Сутрин, рано призори, момчето ставало, миело се и отивало на училище. Както в много от селата, в които всички ние живеем, училището било твърде далеч, затова целият път, който преминавал, бил изпълнен в мисли и надежди...
Целта била една, начините различни, но мечтите са и за това, нали? Всички ние ...

Ето, че отново със себе си споря.
Някак раздразнено слушам новини.
Нейде статистици броят живи хора.
Никой не помисля да брои сълзи...
Народецът, беден, попиля водата, ...

На мен ми е забранено да плача, за грехове и благодат... Аз нямам право да обичам по онзи начин, който да ме удовлетвори.
Без да подозирам, бях сринат от любовта.
В следващия миг вече не дишах...
С последния дъх изрекох думите, които никой не разбра...
Мълчанието беше моето наказание, което ме научи... ...

Ако искайте вярвайте, но за мен градският ни транспорт е бил, е и ще пребъде като национална гордост. За малко щях да забравя – отскоро е и поредната европейска забележителност. Защо ли, ще ме попитате. Много просто. В тези смутни времена на оцеляване, когато човек за човека не е приятел и брат, а н ...

а беше време
властвах
над света
но тогава
тя дойде ...

Не си ли добре разбран,
не плащай на тъгата дан,
затвори се в себе си сам
и построй в душата си храм.
Изгради си там олтар ...