Говори ми сега за любов!
Закъсняхме ли?
А преди беше рано.
Сега белеят косите в разкош,
а слъцата ни сякаш ги няма! ...

На всички,
които някога са били деца...
Вълкът я срещнал някъде в гората
и заговорил с нея като свой.
Била дете, със кошничка в ръката, ...

Обичам те, на инат те обичам,
обичам те, като луд те обичам,
обичам теб и дявола в теб обичам,
обичам те, макар и грешна да си ти!
Преди да срещна твоите сини очи ...

С толкова сила и с толкова страст
в кръвта ми танцуваше!
От безметежност стигнах до крах,
а ти ще ме питаш: Дали пък си струваше?
Толкова много слънца и луни ...

... на място тъмно, злачно...
там, де няма
въздишка,
ни стон, ни болка...
далечна, беззвучна ...

Обидих те, обиди ме...
Болката голяма е!
И любовта напуска ни...
Чувствата ми нежни - още има ги,
Ала стопяват се! ...

За любов започна да говориш,
но как като ти не знаеш какво е любовта.
Как ден след ден за нея да се бориш,
да раздаваш малко по малко своята душа.
Да се радваш, че я има. ...

Усещам те във мен,
(макар и мъртва)...
Макар и да съм ден,
нощта в оградата ти плътска мен ме връща
и ме залоства като в къща ...

>
>
> Жега.
>
> Конят напира ...

Тази нощ стрелките на часовника
отново за тебе плачат…
И се чува пак тик-так, тик-так…
Минутите от болка се влачат.
А теб те няма…Нощта не свършва. ...

Думи стоманени
Как боли от думи стоманени,
забити като гвоздеи в твойта плът,
как убиват думи железни,
като нож разрязват и горчат. ...

Музикалната кутийка
Нощта е спокойна, тишина...
Сред мрака, горе на тавана,
върху сандъка стар, кутия стои.
И там, скрито, е разбито сърцето: ...

Трябваше теб да те има, нали?
За да усетя пулса на лятото
и на пясъка, който гори.
За да напомня за мен, непознатата,
трябваше теб да те има, нали? ...

Не говори! От думи няма смисъл.
Така се случва със голямата любов.
Отива си дори без да си го искал,
Отива си дори и да не си готов!
Изплъзва се бавно от сърцето ти ранено. ...

Красотата на моите накъсани сънища
е във твоето бягство -
към мен -
от липса, проскърцваща
по стените на твоята съвест, ...

Хапеш, дърпаш, късаш моето сърце,
ядеш и плюеш алчно залъците малки,
а огризките небрежно хвърляш със собствените си ръце.
А аз търпя и тъна в рани страшни,
от болка се разкъсвам ...

Дъждът навън вали тъй силно,
тъй, както плаче моето сърце.
Душата ми безумно страда,
безумно гаснеща по теб.
боли ме, че при мен те няма, ...

Полетяха запушалките изгнили
и любовта изтече като вино,
като кръвта на ранено животно -
само и неизлечимо болно.
Чашата с отрова до дъно изпили ...

Моята съдба
Беше последната ноемврийска вечер. Валеше дъжд. Листата по дърветата вече бяха опадали, сломени от бурния вятър. Всичко беше тихо и спокойно. Всеки се беше прибрал в къщи, принуден от страшния студ навън.
Само аз, сама и умислена, вървях по безлюдната улица. Дъждът неумолимо се сипеше въ ...

Да ви призная все съм била убедена, че за изневерите на мъжете са виновни изцяло собствените им жени. Ама убедена съм била, на 100 процента ви казвам. Все сме спорили с моите приятелки на тази тема и аз все по-инатесто съм си защитавала тезата.
В смисъл, че благоверната никога, ама в никакъв случай ...

Да кажа, че това е нещо средно между стих и проза... Не мога да го определя какво е!
Братко, аз съм тук. Пред теб. И те моля за съвет. Душата ми отново е наранена, братче! И знаеш ли защо търся утехата у теб? Защото
Ти си този, който ме
издигна от прахта,
ти си този, който ме ...

Копнея аз
Мислиш ти, но не за мен.
Твориш ти, но не за мен.
Живееш ти, но не за мен.
Сутрин будиш се, но не до мен. ...

,,Дори тревите приспани,
будна само сянката
на любимия..."
Аксиния Михайлова
... Който си отива ...

Любов
Като нота в мен се пресъздава.
Мелодия и звук съвършен,
изящен стих и тон, но който адски наранява,
пропит с болка, да ме разплаче решен!... ...

Видях го, но по навик го подминах,
извръщайки очите си неловко.
И чак тогава през ума ми мина,
че той не е прокажен, а е просто
човек, каквито сме (дали?) и ние, ...

Бушува морето...
Морето е стон -
от въздишки на влюбени диша.
Вятър покорно присяда,
бряг вълна целува... ...

По алеите на забързания град се разхождаше замислено момиче, а времето за миг около нея спираше. Вървеше без посока. Замислена в своя малък свят, явно пълен с проблеми, които търсят своите загадъчни решения. Около нея минаваха коли, а времето подържаше душевното и настроение. Беше мрачно и дъждовно ...

Мокро
Със есенна дъждовност съм обвита,
дори душата ми е мокра.
Без дъждобран, разголена се скитам
през дните безгреховни. ...

СВЕТЪТ НА МИНАЛОТО: "ДОБРОТО СТАРО ВРЕМЕ" ИЛИ
"ОТЕСНЯЛА ДРЕХА"?
"Разбира се, времето безпощадно променя всичко, променя традициите, колкото и да се стараем да ги съхраним или най-малкото ги осъвременява."
Ивайло Петров
Всяко поколение приема по различен начин света на миналото. Възрастните го свързв ...

Жадувано
Очи в очи...
Пронизващ поглед...
Умиращ страх от самота!
Усилен пулс... ...

Все по-близо до звездите
Моята илюзия чака пред вратата.
Поканвам я да влезе -
да си правят компания със самотата.
А аз на воля да си мечтая... ...

замислих се истински
... смърт - викна всичко в мене
давал съм себе си и плюс
до последна капка тъжен пулс
но вече не искам ...

Там, където синьото не стига
и пясъкът събира наште стъпки,
където светлината ни залива
и вълните ни завиват
в пламенна прегръдка... ...

Предизвиквам те!
Предизвиквам те
да ме откриеш!
Не се усмихвай
тъй свенливо. ...

"Очите ти са мокри, плакала ли си, кажи?..." -
питаше ме огледалото с образа на моето лице.
Стоях пред него и тихо отговорих му: "Боли."
Едва намерих сили да протегна към себе си ръце.
Гледах как в очите ми се ражда сълза подир сълза. ...

Р ъ ч е н и ц а
Е - е - е х, майко моя! Ти, корава земьо!
Кажи ми, докога ще ни търпиш?!
Кажи най-сетне, дявол да го вземе,
защо те тъпчем, а пък ти мълчиш?! ...

Хората могат да бъдат разделяни въз основа на най-различни критерии и поставяни в определени социални категории. Могат да бъдат разделяни на мъже и жени например, на лоши и добри, на такива, които са чели Достоевски и на такива, които не са, на бедни и богати, и прочее. Но сред най-достойните катего ...