Думи или куршуми?
Мразя този протяжен и убийствен шум
в лъжливия дъждовен ден...
Думите ти проникват като куршум
фатално и навътре във мен... ...

Вино от спомени
Натежали гроздове от спомени
презряват необрани в паметта ми.
Зърната им, забравили за формата,
болезнено се пукат - като рани. ...

Да можех, Господи, да знам
с каква съдба си ме орисал,
облог със нея бих подписал,
че духа си няма да предам.
Но що да сторя, Господи, кажи ми, ...

Сънувах те чрез сянката на вятъра
Сънувах те чрез сянката на вятъра
и разказа на капката, в окото ми стаена,
чрез мекотата на тревата
и вярата, че съм последна. ...

Окото на бурята
Аз съм окото на бурята.
Там тихо било.
Така ли?
Тогава съм бурята ...

Добър вечер, мили! Пак ли си дошъл?
Защо? Кажи ми! Сам на себе си го причиняваш.
Пиян отново. А за кой ли път?
Или си мислиш, че така ще можеш да забравиш?
Плачеш. За коя? За мен или за нея? ...

Оставете ме за мъничко да помечтая!...
Нека поне миг да полетя над градските ни пошли светлини...
Нека поне в мислите си имам свободата да съм в рая,
нека попътувам със затворени очи...
Оставете ме за мъничко да посънувам!... ...

Лека жена
Захапала цигара като мъж,
от чашата отпива нервно,
червилото и много руж
не ще прикрият силната й бледност. ...

Кажи ми,
пил ли си роса
от устни сутрешни,
погалени
от палав слънчев лъч, ...

Goodbye Norma Jean
Though I never knew you at all
You had the grace to hold yourself
While those around you crawled
They crawled out of the woodwork ...

Това не беше любов,
подарихме си безвремие,
за да забравим за малко
наританото си ежедневие!
Поделихме го поравно ...

На пряко
Ще те опъна,
като тетива,
ще те опъна,
като струна ...

Там
светлината
(внимателно)
листи раздвижва.
На въздух ...

>> ***
Отчаяният няма повече за губене.
Той има всичкото загубено в света
и затова е толкова богат и храбър
и неподатлив на обещания. ...

Нямам нужда от хубави думи
и от вещи с висока цена.
Стой до мен, ако ще и безмълвен
и достатъчно ще е това!
Прегърни ме с длани горещи, ...

Истината ще остане
неразкрита, никой
не ще да види нейните
следи. Сама, седи и чака,
принцове, принцеси, ...

поне един здрав чадър ако имам
(може и да не е червен)
и една ясна мисъл
да се хвана за края
да потъвам пак и пак и пак ...

Сънувам го... Не всеки път, не е задължително.
Но е толкова истинско. Винаги се събуждам преди първата целувка... Колко прозаично! Знам, че и той ме сънува, сигурна съм. Не зная обаче как изглеждам в неговия сън. Дали съм красива? Гола, гротескна, ежедневна? Не зная, неговият мозък решава. А бих иск ...

Затвори очички ти,
Сънчо да те навести.
Вън се спусна тишина,
а небето притъмня
и луна наднича вече ...

Заставам пред белия лист,
притихнала и няма...
И спирам се за миг?
Какво да напиша, не зная.
Думите не се събират ...

Birds flying high
You know how I feel
Sun in the sky
You know how I feel
Reeds driftin' on by ...

Ако в различни пътища поемем,
ще тръгнем ли по-силни и добри?
Ще станат ли звездите по-големи
и по-високи морските вълни?
Ще идва ли сънят ти по-спокоен? ...

Нарисувай си...
Нарисувай на небето две сърца -
със цвят на старо злато,
сложи им ангелски крилца,
каквито Бог във сънища ми прати!... ...

Когато се събудиш засмяна
и протегнеш сладостно ръце,
като слънчев лъч ще се разлея
в твоето чувствително сърце.
С очите ще погледнеш към ...

Ний, влюбените, к`во да правим?
Да вземем да пасем ли
или да скачеме от по-високо!?
Язък за скока!
Все е тая дали обичаш ...

написах ти писмо
като небостъргач от пергамент
трябваше само
да докосне облаците
после звездите ...

Пропуснато (заради страха)
Толкова много думи остават неизречени, защото се съобразяваме с условности, идеали и обществено мнение.
Толкова много препятствия не преодоляваме, защото не смеем да се изправим срещу тях.
Толкова много изживявания пропускаме, защото се страхуваме да им дадем възможност да ...

На Н.
Аз толкова те чаках и те дирих.
Обгръщах всичко. Взорът мой
те търсеше, оставаше без сили...
И пак се питах: ”Кой е той?” ...

Незабравима среща
Виждах в тъмнината как се поява в светлата рамка на панорамния прозорец. После отмахваше леко с ръка, спуснатата пред остъклената врата тюлена завеса, приближаваше се опипом към мен, а зад него оставаше тихото шумолене на младите дъбове, в клоните, на които нежно се обвиваше морски ...

Отиде си, тъй както и дойде.
С любвеобилен поглед ме прониза.
Очите, впити в моето сърце,
не бих ги заменил за Мона Лиза.
Усмивката ти - мека тишина - ...

Ти притежаваш
чара и гордостта на розата,
топлината на коледна звезда,
чувствителността на мимозата,
уханието на момина сълза, ...