''Любов от пръв поглед''
Влюбих се в нея и направо ще полудея
и какво ми става, не мога да обясня,
и също така какво е това, аз не зная.
Любов ли е като тази, дето не може да мрази. ...

Полето замира,
долита нощта,
светулки тъмата бродират.
Звезди Дяволити
подават чела ...

* * * *
Из тръните на моите безумия
сенки хвърлят огнени кристали,
сред върхове на тъмни пълнолуния
пясъчно във мен цъфтят корали... ...

ИЗМЯНА
Маслените бои са скъпо нещо, особено когато нямаш пари. Младият художник трябваше да нарисува голям морски пейзаж, но нямаше материали. Всичките му бои бяха свършили. Четките му бяха засъхнали, втвърдени и вече бяха за боклука. Нямаше разредител, нито платно, нито грунд. Наистина нямаше нищо ...

Пясъкоструйно времето изтичаше.
Поисках да го хвана, да го сграбча.
Дори опитах се да го захапя стръвно,
но то зловещо смигна и програчи.
Ангелогласно вятърът засмя се, ...

БЪЛГАРСКО ЛЯТО
Една жена с коси от ярки слънчеви лъчи
и морето, и небето събрала в своите очи.
Жена, която в скута си държи
милион усмивки и безброй мечти. ...

На теб
С теб започва утрото неземно.
С теб вкусвам първото кафе.
В теб усещам се четириизмерно.
В теб единствено оставам насаме. ...

Пътечката, обрасла със коприва,
наказва на нозете ми отсъствието.
Божурите тревата ги е скрила,
а розите след баба... не разцъфнаха...
Оградата е лекичко приведена. ...

Бяло е край мен, тихо е,
времето е спряло своя бяг.
Не мисля за нищо, мисля за някоя,
а наоколо натежали дървета от сняг.
Преследва ме, на крачка, ...

Да броиш дните на щастието,
то да ти бяга, през пръстите ти да минава,
златен пясък в стъкления пясъчен часовник е то
и със райска светлина твоята душа огрява.
Да виниш - смисъл няма, просто брой, ...

Като не разбират
И сега, всички ръцете горе!!!
Въобще не разбират нищо от шоу. Защо трябваше да викат полиция?! Защо трябваше да ме закопчават с белезници?! Падна ми се младо полицайче. Викам му:
- Така ли ще си играеме?
Той ме гледа и не реагира. Леле, на времето какви мъже имаше!!! От половин дума ...

Днес е твоят сватбен ден!
Ден на мойта орис зла!
Ще получиш днес букет
от сълзи и самота.
А букетът ще тежи, ...

Аз съм тук,
за да те обичам,
да се смея с теб
и да те хвана за ръка.
Боса с радост ...

Защо обичам толкова лъжите, които ти изричаш?
Боли от думите, с които ме събличаш.
Изречени от устните на ангел, тъй истински и празни,
ножове забити в кървящите ми рани.
Защо обичам целувките ти страстни? ...

Излез от водата.
Така ще срещнеш
въздуха земен.
Поемаш вината,
защо да е грешно. ...

Съжалявам. Но не се интересувам
от обувки, дрехи и парфюми.
Аз живота най-обичам да рисувам
с красиви, пъстроцветни, нежни думи.
Извинявам се. Но нямам във главата ...

Татко... думата мираж в моите устни.
Татко... мисъл, небивала за мен.
Къде си бил до днес? Сред друми чужди?
Къде си бил до вчера? До утрешния ден?
Аз никога не съм те чакала на прага. ...

Бързо отлитат минутите:
секунди - и после отново тъма.
Бързо рухват мечтите порутени:
секунди - и после отново тъга.
Бавно умират във мене копнежите: ...

Когато чувствата угаснат и
смисъла на болката вече не откриваш,
излез навън в стъпка бодра и
усмихни се на света.
За какво са ти чувства ...

Ти си ангелът
Нека се разходим по брега
Това е нашият шанс
Красивият бряг
Погледни ме и ще разбереш ...

Където няма нужда да мълчим
и всъщност не е нужно да говорим.
Оттам си тръгвам все по-ничия
и въпреки това до болка твоя.
Където е неистов всеки миг ...

Който пише – често е странен
и с други очи се взира в хората.
Своята орис ли предусеща по-рано
или надделява на живота умората?
Който пише – често е неразбран ...

Зелените й очи за пореден път отразяваха изгрева на слънцето. Беше красив, както винаги. Поне за нея.
Животът й мина в красота, защото тя си избра да вижда красивата страна на нещата. Болката и самосъжеланието нямаше да й помогнат, затова тя захвърли стария си живот, родината, хората в нея и се впус ...

Ето го, ето го, бърза надолу по стълбите. Още рано е, а вече закъснява. Бърза, бърза, ала ключовете на колата са се смесили с какво ли не в джоба му. А! Откри ги. Пали колата и излиза от малката уличка. Впуска се в потока на движението, което бърза ли, бърза да стигне за... някъде.
Един псува, друг ...

Тук няма да се опитвам да говоря с езика на логиката за нещо, за което не бива и не може да се говори с този език, защото просто принизява. Върховният акт на анихилация е нещо по-голямо от всяка логика на нещата и езика. В него няма разум в този смисъл, в който сме свикнали да разбираме тази дума, а ...

Преди да заспиш...
Не заключвай!
Искам отново да вляза.
Аз съм Дуенде.
Забрави ли? ...

Тръгваш си
и вещите си ти събра,
но една забрави в ъгъла самотен,
една увяхнала роза,
като моята душа. ...

Как синьо е небето в този час
и птици пеят, с ясен, топъл глас,
но ето, над земята и без помен,
прииждат облаците черни, като лош спомен.
Как тъй небето стана изведнъж, ...