Знаеш ли какво е пропъдено обичане? То е като неистиво отричане. Родено е от малодушие. И пари. Както те изгаря усещане за грях.
Порите ми се запушват. С лепкава прах. Изгубих способността си да сънувам. И се наситих на прикритите укори. На битките с празни икони. Ядро аз нямам. Само мантия. Олющена ...

Ти си моят стъклен свят.
Прозорче в очите ми.
Снежни страсти се събраха в тялото ми.
Пробуди в мен сянката за любов.
Ден и нощ съм спяща до теб. ...

Разпери крила
един далечен спомен,
към теб полетя.

МОЛИТВА
Аз моля те, недей да позволяваш
в морето на забрава да потъна.
В прегръдки чужди ти не ме захвърляй,
не ме забравяй, аз не заслужавам.

Не съм добър поет -
пиша само за себе си.
Не. Не си мисли, че съм зает,
за да свикна ми трябват месеци.
Искаш стихче да Ти подаря, ...

Препънах се в теб...
Обикнах те истински,
но ти не разбра.

Първият сняг се изсипа.
Блясък под сивия ден.
Само че колко е мокър,
само че колко студен.
Бяла поляна измести ...

Между печката и огледалото
за миг се втурвам да мечтая.
Между грима и одеялото
очите ми се колебаят.
Между свободата и бариерата ...

Сам
Седя на стол
в ъгъла на своята стая
всичко което виждам е тъмнината в живота ми
всичко което виждам е самотата в душата ми ...

Death Is Not The End
When you're sad and when you're lonely
And you haven't got a friend
Just remember that death is not the end
And all that you held sacred ...

Всеки от нас знае колко трудно е в днешно време, в нашия несигурен и забързан свят да бъдем себе си и да се държим естествено. Всички знаем колко усилия и смелост костват на човек да се разкрие напълно пред хората и да им даде шанс да опознаят истинската същност на характера му. Но всеки, разбира се ...

И под влияние на алкохола ще пиша.
Несвързани думи и реч
ще държа, всички да улисам
и да не питат, кое е правилно и кое не!
Не мога отговорите да ви даря. ...

Защо... те няма?!!
Защо, когато оглежда се луна в морето,
сякаш виждам твоите очи,
защо, когато дъжд помилва ми лицето,
усещам, че ме целуваш ти? ...

След всичко, което беше... След края... След пропълзяването от бездната, в която сама се бях бутнала - успях да се изправя отново на крака. Необяснимо как?!... Усещах отново чувството, което по-рано бе карало всяка частица в мен бавно да се разкъсва. Необяснимо как успях?!... Пак щастлива бях, но не ...

Кратка линия, а колко дълъг път.
Поемам я, очите ми се разширяват,
за да видят друг край мен света
и да се слее всичко в цяло!
И най-бялото от белите лица ...

Обичта е променливо понятие, всеки от нас я изразява по раличен начин. Можеш да обичаш някого и в същото време да не можеш да му го покажеш по начина, по който искаш. И в неумението си, в провала на израза на чувствата си, в страха си да не се изложиш, правиш грешка след грешка и отричаш! Чрез отриц ...

ПРОЗРАЧНО СИВО
Мило, колко си далеч от мен, не искам края.
Колко път да извървя, за да те срещна,
случайно или не - да те позная.
Там, където битието е прозрачно сиво, ...

През поле от черепи и трупове,
погубили се във лъжата.
През огъня на страстите,
от власт и болката погубени.
През водопада на забравата ...

Море си!
И от хоризонт до бряг,
от дълбините същността ти иде,
сълза, в която се побира свят,
обречена на вечна ненасита. ...

Предопределена среща
Сънувам тази нощ Старостта.
С посребряла коса, с очила...
И... размити черти...
Тя е моя приятелка... бъдеща... ...

Ще идвам с пролетите слънчеви,
ще ме сънуваш знойно, замечтано,
ще ме желаеш лудо, влюбено,
ще бъда в теб пламтяща рана...
Ще ме откриваш в лятото солено, ...

От небето валят пера -
падат от моите крила.
Светкавици ги удрят,
дъждът ги граби и търчи.
Гъмжило от змии ги чака ...

>> Поле
>> без начало,
>> без край...
>> Мъглата
>> всичко покрива ...

Не мога вече с друг да бъда аз,
щом срещнах те и знам, че съществуваш.
Застана днес съдбата между нас
и в твоите нощи друга ти целуваш.
Прости ми, обич, че сгреших пред теб! ...

Над радостите пръскостите пръскат,
животът - ароматен, чуден!
Под живата луна ме пускат
и журналисти отразяват...
А покривите сякаш мразят, ...

Утро
Приплъзват слънчеви лъчи
по стрехи, уморени от роса,
политат моите очи
във небезмълвни небеса. ...

ОБИЧАМ ТЕ... АЗ - ПОВЕЧЕ
(СТЪЛБИТЕ)
Не беше като останалите жени. Сигурно затова Господ я бе наказал...
Мона лежеше, гледаше олющения таван на болничната си стая, а очите й виждаха съвсем друго - усилията, трепетите, радостта...
За 35-те си години тя не даваше точния им размер нито физически, нито п ...

Стръмно утро - небръснато, сънено.
Със канела и чай във дъха си.
Пак отпивам на глътки раздялата,
а сълзите ми в гърлото парят.
Не говоря с очи. Нито с реплики. ...

Освен тебе, аз никого си нямам.
Даже себе си не имам за имане.
Едно сърце аз волно ти дарявам,
само него след всичко ми остана.
Освен тебе, аз никого си нямам. ...

Край
Фибрилиращи мечти.
Последна глътка смог.
Тик на парализирани надежди.
После гърч и токов удар. ...

07.01.2008
Рефрен познат си тананикам,
от Гершуин ли или Вивалди?
И пак в душата си бърникам,
да излекувам всички стари рани.. ...