Още помня теб, сякаш беше вчера.
Галеше ме, влюбен. Нима всичко било е актьорска игра?...
Сега само този спомен ме гори, повярвай ми, боли и не ще обичам друг,
останала със сълзите си в този студ.
Но дано тя те гали с мойта страст, нека те обича както аз, ...
-------------------------
Дали за теб съм аз все още онзи същият,
признавам, че не бях добър и че постъпих зле,
но аз човек съм и за мен присъщо е,
да бъркам и да обещавам, че следващия път ще бъде по-добре. ...
Във този град със улици, коитовсе още помнят твоите следи,витрините поглеждат дяволито,във тях да се огледаш ти.
Морето те очаква на брега сии помни колко го обичаш ти,вълните се разбиват в яроста си,че всичко е отминало, уви.
А люлката, в която ме люлееше -притихнала, студена, сякаш спи.В косите ни ...
Изгубеното време се надвеси над прозореца и разпилените му сълзи се вкопчиха в цветовете на ябълковите дървета. Три изстрела проехтяха и светкавица начерта графика в тъмното небе. Бурята отминаваше и под дъгата се надигнаха нови птици и цвърченето им загъделичка надвесеното. Смях се затъркули надолу ...
То не е хубаво точно сега да си споделям грижите с вас, все пак идват празници, ама... Аз не знам другите хора карат ли се по празници или не, но тоя път у нас какво стана, направо не си е работа.
Добре де, направил сърмите, голяма работа и аз можех да сготвя. Снахата изми съдовете, да, ама аз му на ...
Влюбена до лудост ме оставяш да плача сама без глас
съвсем уморена от студа в гърдите умирам в този час
исках да те имам, но съдбата те отне
пак без думи повтарям твойто име на колене
Как да забравя, че лъга ме ти ...
А нощта жадува за кръв. Нейните страхове се сливат със ужаса на писъците прознизващи я. Тя е нежна, но тъмна, невярна.
Нейната жестока мрачна сянка покрива земята. Никой не е в силите си да отрече нейното величие и да понечи да я спре.
Идването й е очаквано. Винаги е.
Той стоеше точно там, на хълма, ...
Не искам да имам очи,
когато не виждам твоя образ във тях...
Не искам да имам уста,
щом не успях да ти разкажа всичките си приказки...
Не искам да имам уши, ...
Листът ми е чужд...
Някъде изгубих моята поезия...
По кой ли път сега поех?...
Животът ли потъна в амнезия?...
И аз ли всичко свято от себе си отнех?... ...
Смейте ми се колкото искате, ще ви разбера..Не знам дали сте виждали момче да плаче, но ако бяхте тук, щяхте да станете свидетел на това. И не разбирам защо точно аз трябва да съм уникалния? Не можеше ли някой друг? Защо виждам света от този ъгъл. Не, не, не ъгъл на полезрение, говоря за ъгъла на об ...
Случвало ли ти се е от сутринта,
да знаеш какъв ще е денят,
всяка лоша дума, която ще ти кажат,
всички случки гадни, които ще те смажат,
всичко лошо, което ще има, ...
Бавно тръгни, недей да избързваш,
не изпреварвай скоростни влакове,
с каузи чужди недей се обвързва,
в хора не стреляй с кървави знакове.
С верни приятели планини ще повдигнеш ...
… И ритъмът на вятъра песен пое.
Изплакна нозете си в очите ми.
И понесе я през тъмното небе.
С огряващите погледи на предците ни.
… И шепотът на листата мелодия запява. ...
Със скитащи души, с фъртуни върли
преспивах... дом бяха сенките на сляпа корист.
Планувах бъдещ брак със вечност,
свян плах, внушение за орис.
Убивам сънувано. Не преживяно. ...
Сигурно вече затварям очите си за хубавите неща, ако изобщо ги има? Ако ги затварям... значи съм наистина най-голямото нищожество в този свят. И с какво право продължавам да си задавам върпоса „Ще ме види ли някой”? Сигурно вече са ме видяли колко съм ужасна и затова не искат повече да ме гледат...