Разсеяно утро. И дъх на кафе. Птичи песни. Забързан е вятърът.
Една врата е затворена. Друга-скрибуца.
Парцалената кукла е като мечта.
Пътувам към себе си толкова дълго. Индиго от спомени нахлуват в паметта.
Часовникът рязко напомня за срещата. ...

Две врати във коридора
и две стаи са зад тях.
Сам лежа -- днес няма хора.
Тишина и хладен здрач
по стените бавно лазят... ...

Понякога съдбата ни разделя
от близкия човек с категоричност.
А в случай друг приготвя ни постеля
и кани в нея непозната личност.
От ходовете ѝ сме изумени, ...

Виждаше ги в парка. Седяха един до друг и си говореха на висок глас. Предполагаше, че недочуват. Лицата им бяха набръчкани с неразгадаемите йероглифи на времето. Тя беше забрадена, облечена с овехтяло манто, подпираща се на стар бастун. Той изглеждаше по-наперен в тъмносиният си костюм, носещ чадър ...

Сред полята на дружелюбната чужбина,
която щастие от мен не крие,
някъде във облаците светлосини,
чакащи буря от любов да се развие,
Някъде на тиха улица, обитавана преди, ...

Бели лебеди хвърлят
черни сенки по синята плът
на течащата река
на живота,
а над тях е заспало ...

Все още те обичам остани,
а само твоя снимка ми е пред очите,
в сърцето ми бушуват мрачни спомени
и само плача и въздишам .
Не съм те наранила с думи , ...

Глава 23
Втора вечер Петроград удържаше обсадата на холораните, водена от генерал Петър Джарел. Огнените кълба летяха по града-крепост. Поредната топка бе разтресла стената, а халеополисите все по-близо се приближаваха, въпреки усилията на войниците-защитници. От стените вониците-защитници поливаха ...

У някои чугунени и безвъзвратно побелели български глави носталгията по комунизма е много силна. Заслепени от собственото си тесногръдие те му приписват успехи, които според тяхното некомпетентно мнение той е пожънал в България. Най-лошото е, че те наивно се заблуждават, че ако България не беше наси ...

Гледам нов филм от Казахстан. Те напоследък са го ударили на исторически филми. Нали трябва да обединяват народа, все още неизживяващ се единен и делящ се на жузове /джузове/. Тоест – кланове.
Държавата не създава нация – няма, например, белгийска нация, там тя обединява две големи области – Валония ...

НОВИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
... аз нямам никаква вина в това, че с мен светът е грозен,
и всяка гнусна новина започва с тоя Христо Грозев? –
потеглил в Англия на лов – и Путин все да му е черен,
в добавък – с Алексей Петров! – и с натрошения му череп. ...

Пътувах с влак до Пазарджик,
с едно моме - колега.
А влакът бе без климатик
в една ужасна жега!
В купето беше като в пещ! ...

Не съм за тоя свят,
не съм!
Какво ме още с него свързва? –
Душата може би не дръзва
да се прости ...

Бавно слизам към дъното в себе си
да потърся свойта невинна усмивка.
Да се гмурна дълбоко за онази увереност
и изплувал после да се настигна...
И насреща ми, ето - този юноша бледен ...

Д И В О Т О З О В Е
Да затвориме за миг очите
и се пренесем назад далече...,
да тръгнем смело по следите
на несъществуващото вече. ...

Когато…
Когато облаците бели
за мене само заблестят,
лъчите слънчеви поели,
във синьото небе летят. ...

Всичко, всичко изведнъж осъзнаваш
като студен дъжд, който те е облял,
като филм, въртящ се в бърз каданс,
като след стогодишен сън, заспал.
И така изведнъж очите си отваряш, ...

Лъжи ли бяха или надежди скрити...
Мечтания за по добър живот.
Копнежи ,салюти неразбрани
Родина гине без вина...
Аплодисменти някои въдицата ...

Чаках снощи. Уви !
Разпилях се в мечтания.
Дъжд такъв от звезди
пише в древни предания,
тази нощ ще вали, ...

Погребах те приживе,
в душата въздух не оставих,
да може образът ти да се смие,
че прекалено хубав го направих.
Не ще възкръснеш повече, ...

Цялата ни система е прогнила,
страшна демонстрация на сила!
Всеки за живота трепери вече,
светът е жесток и безчовечен!
Какъв е изводът от тази драма!? ...

„Дали тя ме люби?“, попитах дъжда,
а той не отвърна, с луната рида.
Попитах морето: „Дали съм ù мил?“
То само мълчеше сред плисък унил.
И слънцето питах: „Ще люби ли, брат?“ ...

Вина ли е, че в синевата
на твоите очи съм в плен?
Че твоите коси от злато
в лъчи сияят вечно в мен?
Аз тях не мога да забравя ...

МЪЖЪТ В МЪГЛАТА
... обръсна вятър сухите бърда, валмата тръни погна с яки пръти,
в разпърцаните щъркови гнезда яйца мъглата сякаш взе да мъти –
развлачиха се мокри тишини – намокриха тютюна ми в чибука,
тъй кротичко и в мен заесенѝ, че даже чух как мравката щипука, ...

Взирах се в стената,
така бях свикнала със самотата.
Но уви -
появи се ти,
с тези влажни сини очи. ...

Мария съм, онази кривата,
инатата и заядливата,
низвергнатата, невъзпятата,
съседите наричат ме Разплатата.
Мария съм, онази черната, ...

Още имам сълзи във очите,
не изплакал душевната драма.
Сто морета преплувах в мечтите
и ще стигна до бряг в океана.
Не заключвам родната къща. ...

Помечтай си за мен като бликащ в усоите ручей,
помечтай и повярвай, че точно на теб ще се случа.
Че мечтите са нещо красиво, напълно безплатно,
но понякога се шегуват и се сбъдват обратно.
Ще кажеш: "Обичам те, ти мой си отдавнашен блян, ...

Лежи поетът на улицата сам сега,
потънал в кърви, но защитил честта!
Честта на една обикновена красива жена,
нападната, но останала с горда снага.
Лежи и покрай него стиховете му слова, ...

-Понеже преабдалски си живота
изтретирахме
и трябва ни най-малко
Вечност
да можем по нещичко поне ...

ПРОЛЕТЕН АНГЕЛ
Всеки луд има собствен светия,
който тайно за него се грижи.
Нейде – знам – че и моят се крие –
необръснат, опърпан, безкнижен. ...

Глава 22
Краз бе застанал под сянката на един величествен стар бор. От там гледаше с интерес поляната, която преди 6500 години му бе любимо място за пикник. Сега тя бе плод на странен сън, който бе сънувал. Слънцето напичаше жарко. Не много типично за сезона, а розовите горски цветя, които си растях ...

В просъница много си е сладко,
мисли в рими да редиш,
на границата разум чувства
е невъзможно да сгрешиш.
Енергията светла, ...

Заминавах отново далече
с вперен поглед в небето.
Без вест, без адрес и сама.
Сбогом взех си с морето,
на което помахах с тиха тъга. ...

Великият учен, академик професор доктор на всички науки Джон Доу Нийбоди спечели световния конкурс „Планетата за хората“. Журито от най-богатите – значи най-умните представители на човечеството, набързо отхвърли безсмислени, нелепи, антицивилизационни проекти: за увеличаване на хранителното производ ...

Веднъж, докато през Балкана
пътувах с моята кола,
замислих се, щом „Жива рана“
по радиото Слави пя.
Бях сляп за гледката прекрасна, ...

Не се съпротивлявах, когато Стела ме покани един съботен ден при родителите си. Очаквах наистина отново надменни гърци и пренебрежително отношение към българин, и то към аргатин, така де дошъл на крака да им работи и получи за това някое и друго евро.
Бай Маноли и леля Ксанта, с насмешка отхвърлиха ...

Там някъде е тя,
сред усмихнатите лица.
Стои в тъмното
и от години ме гледа.
Тя е млада и така близо -- ...

На август съм топлите, нежни лъчи,
които по женски тела разпилявам.
Морето съм топло, където и ти
се къпеш, а аз по теб обикалям,
защото съм ласка, която копнее ...