Последните години прекарах сам,
защото за последен път дадох сърцето си на някой.
Беше такава бъркотия, бях толкова депресиран.
Просто разбрах, че трябва да изградя самочувствието си наново.
Не бях на мястото, където трябва да бъда. ...

От стихосбирката на Ия Кива "Свидетел на безименност" (ИК "Знаци", 2022) в превод на Денис Олегов.
***
така са писали музика оглушалите композитори
движейки се с връхчетата на пръстите си в изкълчените пространства
към определеността на маковете, цъфтящи по железницата ...

... ако простакът винаги държи на твоя труд със кеф да се присмее,
лъжецът да те хвърли във лъжи, крадецът да изчезне – ненадеен,
глупак да ти налива своя ум! – като че ли му плащат три заплати,
или злодей с последния куршум душата ти в отвъдното да прати,
завистникът да те покрие с кал и в черната ...

Под кестените силуетите
играят.
С листа рисуват устни и
очи.
Захласнати не искат и да ...

Тъмен облак иде, паст раззина.
Бяла врана грачи на комина.
На комина бяла врана грачи –
тъмен облак по небето влачи.
С грак подкарва и Луна от свила – ...

...Българина ядене ще има,
Малко остават гладни...
Духовността от тук замина,
повечето са няк'си гадни...
Та кой ли вдига глава към небосвода? ...

Възмездието понякога закъснява,
като мечта преди сетен дъх;
в подножието на бездна към връх-
възмездието стъпките ни отброява.
И може в миг небето да се стовари ...

Симпатичните български дами се прибират отново към пет,
извисени над битови драми, тъй решени да стъпват напред.
Крачат мило към своите къщи, към другари, съпрузи, деца.
На мига от душа ги прегръщам! Аз след женски осанки летя.
Вижте младата дама, която през живота ефирно върви. ...

Вихрушка атоми довея празнотата.
Живея две-три преки по-нататък.
Покоят за душата стана лукс.
Епилепсира тя в тръба на Крукс.
И риза усмирителна наденват дните ...

... и – нали със лудите в приюта
всички сме си малко тра-ла-ла,
тръгна и за мен мълва раздута! –
че ми плува в мозъка мъгла.
Че не знам къде съм, нито кой съм, ...

НА ТВОЕ МЯСТО
Колко прилича на мене; тя е непознат
двете обаче делиме; тъй подобен свят.
И тя като мене; чака мъжът
и пак като мене; носи страхът ...

Едрите капки дъжд мокреха безмилостно дъждобраните им, а вятърът ставаше все по-пронизващ и студен. Въпреки, че я държеше здраво за ръка, Роза не успяваше да попречи на Камелия да цопне във всяка изпречила се локва. Звънкият смях на малкото момиче огласяше улицата всеки път щом маратонките ѝ се озов ...

Тя беше измежду най-грозните жени, които съм виждал някога. Не твърдя, че съм виждал повече от две такива, но все пак другата беше мъртва и това донякъде я оправдава. Не се брои.
Дамата срещу мен бе съвсем жива и притежаваше топчесто и отпуснато тяло, омесено сякаш от лошокачествено брашно, имаше дъ ...

Образованост и духовност не са тъждествени понятия. На добротата не ѝ се присъждат научни звания и степени.
Истинската доброта е безшумно деяние. Тя не познава користта.
Моят критерий за добро ли? Слово и дело, които будят радост в душата. Има обаче хора, които са радостни и щастливи, когато навредя ...

... печално е да скиташ по руини и да си Никой, сам във вечността,
преминал вихри в гибелни пустини – и кротнал се на края на света,
от ден на нощ по-чужд и непотребен, незнаен като образ във албум,
да няма със кого да хапнеш хлебец и да вървиш по своя дълъг друм,
забравен и от чужди и от свои! – от ...

Тази буря аз познавам.
На пламък прилича повече.
И този огън във душата
слага край на капките,
Които сълзите ми изплакват. ...

Тихо пада снегът,
закичва с венци
главите на храстите,
буковете се оглеждат
в огледалото на мъглата, ...

Ела, "приятел", хладно е и нощ е,
да пийнем, без мезе ще е, комай.
От шипковото вино имам още,
бодличките успееш ли - изтрай.
С тръпчива нотка – сложих малко трънки, ...

Душата ми - камбанен звън.
В мене яростно кънти,
че време страшно е навън.
Вътре всичко се руши.
А тя държи една греда. ...

Така викахме в наше село. Официално се нарича „преточване“.
Няма как да го забравя, особено в този период, когато всеки ден слизам до мазето и пускам кранчето да църцори.
През което време цепя подпалки за камината и оглеждам какво да взема от рафтовете. Пълните с буркани рафтове – малки с лютеница, ...

Някога някъде някак си някой
стигнал случайно завой,
много бил деен и много идеен,
но... бил праволинеен.

Макар да не се срещнаха – поне в този период.
И то – заради зетя и дъщерята. Егоисти…
Още преди две седмици Старият полковник се обади на дъщеря си и императивно поиска да се обади зетят. Оня смутолеви някакъв поздрав и не пожела да изслуша опитния, майстор на всичко, Стар полковник. Тъкмо започна д ...

Умирахме от студ, Господи, колко беше студено.
Дъхът ти излизаше, сякаш си парен локомотив.
Елите бяха се превърнали в коледна украса, побелели от сняг.
А времето често бе хубаво, имаше такива тихи дни.
Нямаше как да останеш в хотела когато навън е толкова бяло и синьо, и излизахме навън уж да карам ...

Част четвърта
…
Не, не, не може да съм влюбен, това чувство не съществува в света, от който идвам. Лео не спираше да мисли, съзнанието му рисуваше Розали – толкова невероятна и толкова истинска. Той повтаряше името ѝ и изпитваше безкрайно очарование от това. Така не може да продължава, ще се разходя ...

... най-сетне се усетих помъдрял, наясно със световните въпроси –
защо понякога си правим кал, защо змия във пазвите си носим,
защо, да бъдем зли, не се свеним, защо не сме по-тихи и добрички,
защо без нас Вълшебният килим отлита – подир прелетните птички,
защо, ако вървим по грешен път, повличаме и ...

Кратко е утрото бледо -
призрак от миг уязвим.
Вик и последвало ехо.
Огън. Пепел и дим.
Там зад всичко невзето ...

Сам приклекна, поемайки тежестта на Лизи, когато тя се озова в ръцете му, и в миг я притисна силно към себе си, опитвайки се да си наложи с воля да се успокои. Повтори си няколко пъти, че тя най-сетне беше при него, а не висеше през прозореца или от стената, влачена от съществото и държейки се основ ...

на баба ми Рада
Здравейте! Радвам се да се запознаем! Аз съм един стар, прастар пуловер. Сътвори ме навремето една жена, която много обичаше да плете. Какви сложни плетки знаеше, не е истина просто! Плетеше дрехи и шушони за мъжа си, за двете си дъщери и за зетьовете, за внуците, за себе си май почт ...

Завръщане, не станало навреме,
променя непростимо битието,
и, натежало като страшно бреме,
не връща вече обичта в сърцето.
Разпръснатите хора са различни, ...