Заведох себе си на тихо място...
където отдавна не съм бил!?
Постоях, ослушвах се, но нищо
не почуствах аз... Защо ли?
Нима и тишината ме напусна! ...

Сбогуване
Парцалчета небесна, синя плът
надничат между облаците топли.
Под тях череши сгушени цъфтят --
тъй бели и красиви като спомен. ...

Май започнах да не разбирам
и объркан прехапвам устни.
Против себе си протестирам.
(Да не раня нечии нежни чувства)
А тълпата - отбор от "праведни" ...

Лежи в покой из тази пустинна нощна приказка,
топлина и мекота го пренася в мир с очи затворени.
Далеч далеч от вечна жажда за мечтана усмивка,
но толкова празно в пустоштa тъжно заровени.
Втренчен поглед над хоризонта в тази фантазия, ...

В залата беше сумрачно. Литературен клуб. Една носталгия се четеше между звуците на пианото, съпровождано от вехт гражданин, облечен в нещо като кимоно. Това вероятно е било костюм.
– Поздравления да кажа, ще е е малко! – възкликна поетесата на микрофона. Понеже беше ниска, вдигна го и той ехтеше. П ...

ПРОЧИТ НА ПРОКЪЛНАТИТЕ ПОЕТИ
... понякога с търсача на монети седим върху напечения плаж,
четем си прокълнатите поети – и пием си тютюнеца яваш,
обича той Вийон, а аз си падам по Едгар По, Верлен и по Рембо,
а Шарл Бодлер е смъкнал право в Ада ведно със мен, и земното кълбо, ...

в една красива бяла къща
с изглед към море без край
седи жена и кадри връща
на възраст средна е комай
от миналото тук пристигат ...

Твоята любов е за мен.
А може и да бъде споделена,
но трябва ли да делим сърцата си,
и трудно ли е да сме заедно завинаги?
Събличай дрехите си, може и голи ...

Рапорт подаден и рапорт приет!
Дигнал пушкалце пред гранатомет.
Нека се пробва, не пръска талант,
ние ще кажем тук кой е гигант.
Туй е законът, без лаф мохабет ...

Плачат очите ми също
както дъждът тропа по перваза.
Душата ми сякаш се затваря,
както ключът заключва вратата.
Слънцето в мен залязва ...

Ти държиш ключа за моето сърце
Позлатена дръжка,в форма на стрела
Галиш го и милваш го с ръка
Или забиваш го и тялото ми стене.
Търся аз с очите мои твоите очи ...

Припомни ми как се ражда лятото.
Лятото е влюбване, понесло те завинаги в абстиненцията си.
Слънце и вълни по босите ни крака.
Раковини и миди в ръцете ни, които носят безкрайност.
Лятото е магьосник, превръща крехката трева в ухаеща на слънце слама. Има цвят на косите ти. ...

За тебе аз съм твое светло утре
и обещание за една усмивка
Чрез песента на славея извътре
се ражда нов живот и радост бликва
Ще бъда тук до тебе ще остана ...

Слънце бе изгряло над полята, нивите, навред
и хората се смееха – всичко беше им наред.
Само мен ме нивга слънчев лъч докосна.
Вечно криеше се той зад мъгливите прозорци,
зад раздраните пердета, от сърдечните пороци. ...

Нарисува Ани днес
голям, розов таралеж.
После със зелената боя
нарисува огромна Боа.
С лилавото направи гората, ...

- С какво римува се щом с шум и вик
издънил се юнашки политик
кандидатира се за нов мандат?
- Римува се със мощен шут отзад.
- Щом на държава друга служи той, ...

Щурец на рамото ми кацна
Зелен като елмазен пръстен
Дали пък вятъра не му е казал
Че приличам на нощта?

ЗВЕЗДНА ПЕСЕН
... когато си затръгвам от света,
повикан от звездата си полярна,
ще се сбогувам с няколко неща –
и първото от тях ще бъде Варна, ...

As the vital acts -
to feed,
sleep and drink,
and even breathe
is my constant, craving need ...

Преди време словото болеше,
малцина можеха да си го позволят.
Затова и думата им тъй тежеше,
че плащаха си с грозна смърт.
Но словото не можеш да убиеш, ...

Глава 3
Съвета на старейшините се подвизаваше в голяма, дълга сграда в центъра на селото. За разлика от друг път тя беше необичайно празна. Имаше едва двайсетина души, а по принцип цялото село е повече от хиляда души. Всички чакаха седнали на дървените пейки да излязат старейшините. На първия ред се ...

Годините си да броя не искам.
Не мога тежестта им да усещам.
Очаквам много пътища да имам
и изгреви, които да посрещам.
И слънчогледи много да разцъфнат ...

Стъпка първа - не гледай към мен.
Аз съм просто земя. И основа.
В мен расте вече новият ден.
Но е време за нощ. И наново.
Стъпка втора - не спирай, върви. ...

Лола разкопча гривната и я подаде на Върховния настойник на Двора на мъдреците.
Според инструкциите на ПС (просто смърт) й беше забранено да гледа в очите този, който прие записа на живота й в гривната. Въпреки това….
Имаше поправка: "Върховният настойник на Двора на мъдреците, по собствено желание, ...

3.
Главният юнкер мълчеше. Просто очакваше конкретния въпрос
- Та – пролите?
- Сър, по време на зачистването на мините разбрах някои неща за тях. Първо – те са елементи от средата, които не са изключително необходими. Иначе нашето ръководство нямаше да ги остави да съществуват само 30 – 40 години. В ...

Бродя по интернета. Някаква европейка разказва за живота си в Китай. Била в „среден китайски град – някъде между 12 и 15 милиона…“
Става ми криво. България не е дори половината от „среден китайски град“…
хххх
Някаква министърка. Доктор я обявяват. Поглеждам за справка. Защо я докторосват? У нашенско ...

Мнозина ще ми кажат, че съм глупав,
с години щом търпя една жена.
С която - непрестанно се набутвам,
с различни, много скъпички неща:
За шест години… аз я обзаведох ...

5.
Останалото бе съвсем рутинна работа. На местопрестъплението имаше достатъчно доказателства, просто досега нямаше съвпадение...
Знаейки вече кого издирват, не беше трудно да открият лицето й на старите записи, а когато й щракнаха белезниците пръстовите отпечатъци се оказаха достатъчни за доживотна ...

Грен вървеше бавно и предпазливо навътре в тунела на пещерата Дийпхол. Беше стиснал здраво големия си меч с две ръце пред себе си и гледаше напред по коридора, осветяван само от факлите по стените. От скалния таван на места капеше вода и се събираше в локвички на пода. Смелият воин мислеше за Гравин ...

Жената и мотора
Красива жена скрила очите зад очила,
жена с кожено яке възседна мотора.
Те сякаш сега са едно, машина и жена
и сякаш горивото му го има и в кръвта. ...

БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, ЧЕ ЖИВЯХ
... благодаря Ти, Боже, че живях! – и Ти по своя друм не ме заряза –
пилях се в леки рими – звезден прах, и не таих в сърцето си омраза,
простори дишах в благи синеви, добричък бях със хорица и птици,
и отминавах с кротко "C'est La Vie!", настигна ли по пътя си мръсници, ...