Contemporary authors work: literature, music, art etc.
Шепти душата търпелива 🇧🇬
мечтаем си, че някой ден ще ни обича всеки срещнат,
че има щастие безкрай и вечни искрени любови
и че ни чакат в собствен рай, мечти – за сбъдване готови...
А някъде в небето Господ Бог се смее гръмко и звездите рони, ...
Четвърти дан Идиотизъм 🇧🇬
Откакто се научих да мълча,
по цяла нощ насъне взех да викам,
чер хляб да ям на своята бохча, зад зъбите проскърцва ми езикът,
понякога ми иде да крещя! – от истините в мен – несподелени, ...
Дъждовна молитва 🇧🇬
навън, а в мене тихо си вали
и пада дъжд любим и чудодеен,
вали, и все по-малко ме боли.
Боли ме, но различно и по-меко ...
Колежката Делчева,или...7 🇧🇬
Бяхме на една целувка разстояние.
- Знаеш ли Петьо, имам вино в къщи, какво ще кажеш за няколко глътки
- Страх ме е от мама, да не ми се кара, сам мъж, сама жена, не е ли опасно
- Милият ми той - смееше се тя - Тогава да се обадим по мобилния за разрешение ...
Пътеки 🇧🇬
Реалността - мисъл и чувство е тя.
Храсталаци много - искат пътеки .
На мисълта масажа проправя ги.
Пътеки ни трябват! ...
Нечистите – 33.1 🇧🇬
Тя изтича до него и го прегърна здраво. Чарли залитна леко назад, но успя да се задържи на крака и също обви ръце около нея.
– Богове, толкова се радвам да те видя! – каза му щастливо Лизи.
– Аз също. – отговори й, след което с типични ...
Гората - райски кът 🇧🇬
обляна от позлата
там горе в небесата
е грейнала гора.
А в нея най-омайно, ...
Лет 🇧🇬
държа лилавото цвете, което ужили ръката ми,
летях над палмите, давещи се в дъжда, огънати от силните ветрове,
и като смачках смокините, направих вино.
"Третата мория" - глава 6. – Старата вражда ръжда не хваща (Втора част от шеста глава) 🇧🇬
– Дедо Киро ке се заеме. Предишниот пат беха со дедо ти, ама сега ти ке идеш со него, со Кольо Благио и со Танас.
– Други нареждания? – обърна се Монката гневен към бабата.
– Нема – погали го внезапно по лицето с ...
Светло чувство 🇧🇬
в душата ти - цвете,
в крехка чашка събрало нектар,
и усмивката грейва след миг
на лицето ти - ...
Ти ли си 🇧🇬
тази заран рано със дъха си?
Ти ли нежно с песен ме учуди
и ми вдъхна обич със гласа си?
Ти ли в мене вечно се оглеждаш ...
Поетът на Варна 🇧🇬
... навярно някой ден – като умра,
за мен ще ръсят врели-некипели –
че съм живял без пукната пара
и че в града за присмех са ме взели. ...
Путешествие в рай и обратно 🌐
Вручают мне билет (туда-обратно), весло…
Вороньим клювом вздёрнулась байдарка
и – понесло!
На горб реки, вскочив, как на мустанга, ...
Открийте тайната 🇧🇬
Cамо ти 🇧🇬
надеждата света унил,
изглежда силна тя и само,
проплаква нощем. А април
прилича повече на есен, ...
Неканената - 2 🇧🇬
В църковният двор ме посре ...
Живея с надежда 🇧🇬
просто ми е писнало да се преструвам.
С надежда живея като чиста река
научих се да не се страхувам от болка.
Вървя напред без страх и съмнение ...
Какавида 🇧🇬
Попитай ме с поглед и зов!
Попитай ме с моето име
и в топлата нощ пак за тебе ще бъда готов!
Не мога да шепна – прегръдка е шепотът. ...
Пролетна бохема 🇧🇬
като снаряд забравен от войните.
Ще ни подсети с първия си слънчев дъжд.
И с пъстро-шарените дрехи на жените.
Ще мине в двора на пияния съсед. ...
18+ Криви помисли 🇧🇬
Ей, наложи се…
И демонстрира нищожеството на употребяващите я.
А скоро очаквам да чуя, че Иванчо го входирал на Марийка…
хххх ...
Поетите на този свят 🇧🇬
... те не живеят във палат, не трупат в банката парички,
те не рисуват този свят с най-розовите си боички,
не съм ги чувал ни веднъж на черното да кажат – бяло,
заплачат ли, се срутва дъжд, за щяло пеят – и нещяло, ...
На прага на мълчаливите утрини 🇧🇬
Как къщата ще стане дом,
щом в нея огънят не топли?
Стоим си кротки – мълчешком,
и всеки мислите си чопли. ...