Вървим и с поглед се прекъснахме,
и нещо трепетно се появи,
магия с шепот се прoмъкна -
дори и ти я долови.
И с очите си обгърнах те, ...

Слушай песента
Вървя,
мисля,
съществувам.
Вярвам навярно в доброто. ...

Знам, животът ни е толкоз кратък
и за красивите неща не ще остане време,
дори да викам със молба към Бога,
не ще се върне онзи миг на първата целувка...,
първи трепет и погледът щом станах твоя. ...

Писнало ни е да сме човеци явно
Писнало ни е да сме човеци явно!
Дърветата ни пречат само.
Да чупим крилата – харесва ни
и да меним същността и лицата си. ...

Годините минават със сезоните,
разделят ни все повече във времето...
И спомена за тебе избледнява,
отдалечава ни в пространството.
Защо така се разделихме ? ...

Ти не'азбираш
мойто със'ояние.
От мъка аз не пия
и от радос'.
Ш'ме пунтираш... ...

Заспиваш ли...?
Нали не те събуждам...?
Дори да е така, не ме гони...
Ще съм тиха...Обещавам!
На пръсти ще пристъпвам ...

СЪНУВАХ СЕБЕ СИ
млада,
красива,
жестока,
измъчена, ...

Отпивам последната глътка кафе.
С надежда поглеждам утайката.
Обръщам чашата върху салфетка
и започвам да градя дворец от илюзии.
Представям си, че ме очаква щастие, ...

Пристъпвам бавно в цветната градина,
красиви са уханните цветя.
Съзирам роза сякаш от коприна
по нея - малки капчици роса.
Навеждам се да я докосна. ...

(от цикъла „Кръчма „Зелената котка” - 9)

Една сутрин, още преди да съм седнал пред камината, за да изпуша първата си лула за деня на вратата ми се почука. В името на Мрака, как мразех да ме безпокоят по това време! В крайна ...

През тих следобед- в длани празни
несподелената неделя се топи.
Признавам само този празник:
ТИ!
Във цялата пластмасова нетрайност ...

Не отминава нищо, нищо не пристига.
Застинала в зловеща постоянност,
душата ми е сивият гранит на вечността,
душата ми - кръгът порочен на всемира.
Не отминава нищо, нищо не пристига. ...

Сините й очи в мен се впиха.
Бяха студени като лед.
Всяка радост и болка в мен убиха...
А косите й..златисти като мед
Тя беше моята кралица - ...

Щях да те сънувам.
До мен щеше да лежиш.
Щях нежно да те целувам,
а ти ръката ми да държиш.
Ако знаех, че ще си тръгнеш ...

Искам да си истинска жена - любовница!
През всичко да прекрачиш!
През ехидността на съдбата ни - сводница,
през условности, които ще те влачат
във леглото на предопределения... ...

ДИЗАЙНЕРСКО
Вълкът навлече модна овча кожа,
огледа се доволен и си рече:
“Кусур не може никой да ми сложи,
понеже по Версаче съм облечен!” ...

Моето сърце шепти.
Моята душа крещи.
Ръцете ми те търсят в тъмнината
и тихо устните нашепват в тишината!
Ти си цвете, което откъснах от луната, ...

Пиша ти това сега, когато съм сама! Когато си далеч от мен! Знам ти нямаш вина, но е толкова тъжно! Тази тъма... всичко в мен гори само при мисълта една за твоята целувка нежна! Тъгувам по прегръдките ти, желая те само за мен, за никоя друга! Сърцето ми крещи. Пита - "Обичаш ли ме и ти?" Знай, твоя ...

Шепнеш ми в нощта.
Събyждам се и виждам,
отишъл си си с мисълта.
Във спомена се вслушвам,
а той отвръща с глухота. ...

Ако знам,че ще си вечно жив,
бих дарила красотата си.
Ако знам,че ще си все щастлив,
продала бих душата си.
Не моля да ми даваш във замяна, ...

Преследвахме мечтите си,
но отказахме да си повярваме.
Все гонехме и невъзможното,
но не погледнахме и в себе си,
а там бе скрит светът ни. ...

Нима възможно е да кажеш "Аз те мразя"
на човека, в който си се клел до гроб?
Нима възможно е бледен спомен
да не пазя за отминала любов?
Нима на улицата днес ме непознати? ...

Влача се
между буквите и гъвкаво се извивам.
Прескачам ги, търсейки вярната.
Опитвам се да ги подредя смислено,
за да кажа какво мисля, ...

Временно няма да бъда обичана
вчера разбрах от съдбата,
макар че аз все още обичам безвременно.
От днес ще съществувам някак си временно -
сутрин рано ще ставам, ...

ТИ БЕШЕ ТУК
Ти беше тук – дойде самичка.
Дъга неземна засия в нощта.
Добиха смисъл вечните неща.
Ти беше тук. Това е всичко. ...

Пуснах обява
“Търся любов” -
без снимка,
без вяра,
без послеслов... ...

Докосни ме,
нека душата ликува!
Докосни ме,
нека изтръпна от страст!
Докосни ме, ...

Росата, днес,
пак се роди -
от сълзите ми...
Господи, колко роса!
Искам, просто ...

Вече не са сини вените
Вените...Пулсира кръвта ми.
Изтича мозъкът, пръста смуче.
След третата световна война
на онези мръсници ще им е скучно. ...

Ето я отново пръска светлина
най - прекрасното и тъжно същество на таз Земя,
до болка тя позната феята на мрака.
Под издъхнала върба седи,
попива жадно мъката със сините очи ...

За да върна блясъка
в студените ти дни,
аз подучих пясъка
да стопли две вълни.
За да може всякога ...

Когато бурята е само спомен,
а затишието очаква следващ ураган,
тогава се потапям цяла в светлината,
струяща от прозореца ми
нощем нямо и си пея нещо - ...

Еднакви лица
Те са еднакви.
Те са едни и същи.
С еднакви дрехи,
с еднакви шапки, ...

Животописът вече значи смъртослов.
Ужасно е да се разкажеш.
Защото никога не сме се случвали,
защото не живеем сребърната нишка.
И този дух, за който казват, че ни свързва, ...

Отпечатъци от
усмивки върху паважа,
оставени някога, отдавна, преди,
в един от дългите летни,
слънчево усмихнати дни, ...

Вик.
Детски вик -
като метално езиче
на сребърна камбана.
Прониза сърцето. ...