Времето ни
Връщаш ме във времето.
Не биваше да те срещам.
Караш ме да помня неща,
които не искам да помня. ...

Срещнах те случайно,
но се влюбих аз безкрайно:
в твоя поглед, в твоите ръце,
в твоето прекрасно, мъничко лице!
Съдбата бе добричка да ни събере, ...

Лица, стени, мъгли, листа -
световна мъртвина.
Зад хвърлея на погледа
засяда
горчивото зърно на същината: ...

Докарай лодката гробарьо,
водата ледено скърби.
Нощта почернила е силно
и техните пътуващи души.
Ужасна болка стяга ти гърдите. ...

....На Дени /сестричката ми/ с много обич.
И на всички жени, които се борят
и запазват някъде облика на малките момиченца....
Когато - тогава...
Безмилостно те смачка горчивата, натрапчива миризма на града и те удря слузестото тяло на разложението в крайния квартал, когато правиш дълбок поклон на ня ...

По улиците празни, всъщност пълни с хора,
внезапно спрях за миг от погледа неволен.
Бе тих сред шумната компония на масата,
душевно свит, потиснал всичките желания.
Погледах те. Ти беше интересен, странен, ...

Всеки ден в мен,
се сменят сезоните -
и четирите.
Сякаш Вивалди
звучи непрестанно - ...

Счупено огледало
са мислите .
От всяко парченце -
искри.
От всяко при допир - ...

Лунен
прах
в очите
блещука.
Погали ме, ...

Толкова
нощи -
почернели
от чакане...
Само - ...

Обърквам се-
протягаш ми ръка,
очи изпълнени
със нежност.
Две думи. ...

Студено е, но няма кой да сгрее
ръцете ми премръзнали в нощта.
Студено е, но няма кой да сгрее
сълзите ми изплакани в ноща.
Студено е, но няма кой да сгрее ...

Затворя ли очите
на маточина искам да мирише,
на дим от кучета изблизан.
Да чувствам как реката диша -
в косата ми дъхът и влажен ...

Недоверие във вените
Недоверие.
Недоверие в вените,
в собствения ти свят,
във всеки един свят. ...

Стомахът ми на топка се е свил,сърцето иска да заспи.
Това животът е за мене, когато ти до мен не си.
Душата пълна е със радост, сърцето лудичко тупти.
Това животът е за мене, когато ти до мене си.
Съзнанието не иска да повярва.И тялото дори. ...

Я сошел с ума
Аз се побърках,
я сошел с ума,
крейзи съм нещо
крейзи motherfucker - ...

В надсмъртен пристъп на умора предрожденна
връхлита ме отново мракът на пророка
и в свойта бясна черножлъчна изнемога
ще смъкна булото на жалката вселена:
в свестта ми черна - черна пропаст. ...

Там по улицата то върви
проправя си път през кални преспи
там момиче с дълбоки, зелени очи
крачи снега, но не оставя следи.
По бяло лице капят росни сълзи, ...

Отражения, сенки и спомени
се лутат оплетени в паяжина от чувства,
в обектива на моето съзнание.
И в тях търся те
мое знамение, ...

Честита нова година!
И какво от това?
Всеки пожелава ти щастие,
но не става точно така!
Защо всеки наивник ...

Виж ме цялата горя!
Никога не е било така!
Усещам тръпки ме побиват
и моля се да те докосна само.
Изплашена, ранена, опита от вълнение. ...

В онази тиха нощ аз бях до теб. А ти дали ме искаше? А колко нощи била съм до теб. И колко пъти съм събирала разбитата ти душа от къде ли не -от последната ти чаша, от последния ти поглед?... И колко пъти аз казвах, че е за последно? И колко пъти бягах от теб?...
И как сега да кажа – обърках се тога ...

Сънувах те...
облечен във водопад
от сребърно лъчисто откровение.
Сънувах те...
като статуя изваяна от дим, ...

В покрайнините на този град имаше нещо зловещо. По ъглите на тъмните улици се криеше зловещото усещане за неизбежно зло. Тънещите в сивота улици засилваха тегобата в душите на хората, които закъснели се прибираха към домовете си.
Всяка нощ там се случваше нещастие. Всяка нощ имаше зловещо безследно ...

Приятел
----
Далеч си и за мен си ти загрижен,
че аз милиони грешки ще направя.
Но за мен си двойно силен ...

Часовниче, пред тебе си мечтая -
ти детските ми дни върни,
безброй желания да пожелая
на всички падащи звезди.
И нека хълмовете чyят ...

Животът е театър огромен, нескончаем.
Родим ли се, ставаме неволно артисти.
Едни израстват велики, неизчерпаеми,
а другите, остават до края си - статисти.
Едни се раждат за главната роля, ...

Чернобелите некролози
Некролози висят по дърветата,
по кварталите висят некролози.
Има ги и по страниците на вестника,
в некроложната ни чернобяла реПублика. ...

ОДА ЗА ЧАЛГАТА
Пиратка Радка се яви пред нас
и дънките й цепнаха се: прас!
От гледката подрипва ми сърцето,
а камъните падат от небето... ...

Като бледа игра на ума
днес душата ти плът отшумява
в плетеницата мъртви представи,
от които сглобяват света.
Безразвойната басня за Днес ...

Както в небето красиво светят чудни звезди,
така на лицето ти сияят твоите очи.
Познато чувство ме обзема мен,
отново съм аз от жена пленен.

Косите на момичето се спускаха, като тежко злато. Спеше. Сънят й не беше спокоен. Личеше си по трепкането на миглите и стиснатото юмруче готово за отбрана. Сякаш тази крехка ръка можеше да я спаси...
Демоните на сънищата преследваха това прекрасно създание. Черпеха живот и сили от нейната красота и ...

Снегът шепти целувайки земята.
Дърветата погалени мълчат.
Природата заспала е в прегръдка бяла.
Навред е зима царствена и величава.
Звездите светят ярко в небосклона. ...

Телевизорите пожелават щастие
Не вярвам във мръснишките ви пожелания!
Не вярвам в тъпите Ви усмивки!
Вярвам само в кръвта на нещастника!
Вярвам в душата на скитника! ...