Може да плачеш -
Но няма да ме върнеш.
Аз ще бъда само бледнеещ
спомен, далечен глас във нищото.
Може да чакаш - ...

Нещо немислимо...Нещо толкова ужасно като да си в кошмар...Така загнездила се е в душата ми една мисъл и не ме оставя намира...Блуждае из кътчетата на съзнанието ми,търсейки начин да излезе...Да излезе и да бъде чута от всички...Но е прекалено трудно за едно същество да го обясни...Прекалено сложно ...

Когато в живота ми се появи
изпълни моите дни с много радост и мечти.
Когато гледаше ти моето лице
желаех вечно аз да бъда в твоето сърце!
Щом появи се ти пред мен ...

С толкова любов и красота
изпълваше ти моята душа.
С толкова цветя и слънце
даряваше ти моето сърце!
Вярвах аз на твоите лъжи, ...

Ще бъда нежно цвете, ако искаш,
Ще бъда стрък най-прелестно уханен,
Ще бъда всичко, за което си помислиш,
Ще бъда всичко, но не забравен спомен.
...

Потъна кораба –
Останаха развалини да плуват,
И таз метафора,
И всички други отпътуват.
Но има някъде ...

Вали студен, вечерен дъжд.
Прозорците край улицата светят.
Върви самотен, странен мъж
и гледа през очите на поета.
Забързани чадъри подминават. ...

Ти ли си ?-или не си
Истински ли си?-Кажи?
Някак ненадейно -в живота ми се появи.
Може би душата ми е викала за теб.
Може би сърцето ми е чакало да спреш при мен. ...

Трудно е
Трудно беше да ти кажа тези думи,
трудно бе да се сбогувам с теб.
Трудно е да забравя всичко помежду ни,
трудно е да продължа напред. ...

Ако си до мен-няма за миг дрямка да те хване,
ако си до мен-нежно и мило ще ме докосваш в нощта,
ако си до мен-би ме любила страстно,
ако си до мен-нищо,че е опасно...
Ще те накарам да се влюбиш, ...

Велизар Николов
Г Р Е Ш К А
Няма да го има
след минута. Зима.
Сняг във въртележка. ...

Уморих се,
все аз да съм виновна,
да ме обвиняваш във какво ли не...
Уморих се,
все аз да съм жестока, ...

Още помня дъждовният ден,
когато те изпращах на гарата,
заминаваше ти на гурбет...
и тежка ни беше раздялата,
прегръщаше силно ту сина си,ту мен, ...

Зимна вачер глухо пак навлиза в моята душа
усещам стъпките й по кожата си топла,
дали е тя или пък може би греша,
в гласа ми трепкат тихи вопли.
Лежа облечена във дреха бяла, ...

Бях започнала да те обичам
от магията ти бях опитала едва,
рано беше, не отричам,
но аз вече бях започнала това.
Бях започнала за теб да мисля непрестанно, ...

Тръпчиво е виното на живота,
а спомените сладко-носталгични.
Налива Господ, някак без охота,
прелитат дни, сезони динамично.
Надеждите изпивам с нежелание. ...

Ще плувам с теб на онзи остров с палми.
Ще се гмуркам в синята вода,
ще се гоним като рибки малки,
ще тичам боса по брега.
И слънцето ще ни целува, ...

МОЯТ ЕДИН
Телефонът звънеше непрекъснато. Виждайки името, изписано на екрана и съмнявайки се, че това едва ли ще се случи отново, аз не устоях. Мислех, че греша, но не... Вдигнах. Знаех, че не трябва, но какво можех да направя? Беше по-силно от мен. Чух нежният му глас. Чух така желаната покана за с ...

Как, кажи ми да ти кажа,
колко много те обичам.
Как, кажи ми да призная
като страх душата е превзела
да не би да те прогоня. ...

Просто живот

Пурпурен блясък в сини очи-
може би радост,може и яд,
сивкаво-сини горящи искри ...

Вървеше ленивото лято.
в прахоляка на селския път
след онази кола която
никога не вози дъхът.
Аз догонвах чертата на зноя ...

Оттърсих се от мъката,от самотата...
Отново съм най-щастлива на земята!
Пак с радост посрещам новия ден.
Щастливото момиченце се пробуди в мен.
Не са ми нужни спомените вече, ...

Фалшиви

Настъпи новият ден,
но не и новото начало,на нещо хубаво и светло.
А дойде краят,ти не си до мен, ...

Не съм там...
Виждаш само името ми.
Искаш да ме докоснеш,
но си забравил
как се прави това. ...

ВЕЧЕН СЪН
автор: Йордан МАТЕЕВ
Известно време наблюдава с равнодушен поглед трупа на жена си.Беше се проснала на персийския килим с нелепо подвити крака и глава цялата обляна в кръв от дълбоката рана над лявото й око.След т ...

Търся твоите очи в тъмата,
а нещо в мен се явно самотата.
Обичам,но безсилна аз се чувствам
пред теб,пред Бога и света.
Къде красивото да търся, ...

Отново ме е обзела депресия
и жадно от чашата с водка отпивам,
безброй въпроси въртят се в главата ми,
но отговор така и не откривам.
Къде са истинските ми приятели? ...

Волна птица си, разбрах го.
Видях те даже, че летиш,
от онзи остров с много палми,
на който съм, когато спиш.
И знам, че с тебе аз ще плувам ...

Търся две очи кадифени,
две ръце към мен прострени.
Търся те навсякъде. Търся
в светлината и във мрака.
Рисувам те в представи замъглени, ...

Отивам си от теб сега
и от този свят ще си замина,
ще бъда мъничка сълза
в очите ти незрима.
Ще бъда гълъбица бяла ...

Вчера беше...
Лятото отмина
след хиляди "Уви"
и топлина.
Студено слънце, ...

Ръце протегнал си към мен,
но крачиш бавничко обратно.
И ето,мина още ден,
не казваш вече думи сладки.
Не искаш да ми пишеш вече, ...

Като огън си,
с искри ме озаряваш,
дори ме заслепяваш вече
и любовта ти ме изгаря,
но топлиш само отдалече. ...

Стоя сама..и гледам в тъмното
и мъча се да зърна светлина
като мечта несбъдната
и неизплакана сълза...
Опитвам се през прага да пристъпя, ...

Рая пламти в очите ни.
Стоим застинали във времето.
Кръвта по ръцете ни е виното,
което принасяме в жертва.
Ела и им покажи,своята любов. ...

Чувам диханието ти,толкова далечно,
чувствам докосването ти,
толкова близко и истинско и знам-
църквата ми не е от злато и сребро.
Славата и се простира отвът страшния съд. ...