Тази нощ е вълшебна избродирана
с безброй звезди и чудни мисли
политат към без края - дали ще
сбъднат светли тайни мечти...
Вълшебствата са в нас самите ...

Ножове в гръб аз не забивам...
и в чистата душа не плюя.
Човешко е да се разкрия...
от болката сънят будува.
Предатели не толерирам ...

СНЯГ И КАЛ
Под девствения първи сняг
спи ледена, нечиста кал.
Пристъпям плахо като в мрак,
обикнал своята печал… ...

Със слънцето гората се сбогува,
снега обагря в розово златисто
и облаци като делфини плуват,
на пух превръщат схлупените мисли.
А в ирисите лъч се отразява, ...

Какво е да правиш любов
и да мислиш че туй любовта е.
Да вярваш че щом консумираш
е истинска тя. Дали, питаш, не знаеш.
Земята върти се, ден след ден ...

Навярно, ще ме сметнеш за луда. Не те виня...
Че все още прегръщам всеки наш спомен и се усмихвам щом чуя твоето име.
Нима е грешно? Нима това не е любов?
Съгласна съм, но само ми кажи, кое за теб е любов?!
Обърках се... ...

Простих ти всичко досега,
признах ти правото да бъдеш слаб.
А ножа, който ми заби в гърба,
извадих и нарязах с него хляб.
Да можеш да си тръгнеш сит, ...

Остава малко да те видя до дървото.
Морето пак ще бъде твоят фон.
Снегът ще се показва сред тревите.
В сърцето си изрових този тон.
Изтананикан с четка на студенти, ...

Ето, идва есента.
Летят листа и падат,
Ухае на земя и сладост,
И е чудна тишина.
И нека не звучи обикновено, ...

СЕПТЕМВРИ ДЕБНЕ В ШИПКОВИЯ ХРАСТ
А ябълките още са зелени –
надничат през листата срамежливо.
Надявах се, че имам още време –
да дишам любовта – и да съм жива. ...

Трендафил Василев е роден на 1.03.1940 година в с. Момино, Хасковско, и е издал поетичните книги „Кръговрат”(1979), „Нощен календар” (1986), „Момино” (1991), „Кръстопътен град” (2003) и „Искри невидими” (2007).
Негови стихове са публикувани в списанията „Армейска младеж” и „Български войн”, в-к „Пул ...

БАЩА НА БОЛКИ
На синовете ми Петър, Стефан и Иван Станкови
... какъв баща съм аз, какъв баща? – щом подло изоставих ви в несрета,
да чоплите след мен във пепелта, три братчета! – замръзнали врабчета,
отдавна в мен предаде Богу дух! – нанейде литна бащиното чувство – ...

В болки животът минава,
с неправда пълен е тоя свят,
с нея много се обогатяват,
забравяме Исус - Богът свят!
България в тинята затъва, ...

Сакам на сгледа да идем, че плаче
в мене сърце от сабайлян.
Тебе глаголя аз, мале, и рача
Стойна жена да ми стане.
Чувам, че нейната матица чака ...

Преди много години, едно момиче, от пленения във Вавилонското царство еврейски народ, имало привилегията да стане царица в двореца на цар Асуир. Тази чест се паднала на Естир, която пленила царя със своята красота, ум и добро сърце.
Скоро, обаче, над нейния народ надвиснала смъртна опасност. Братовч ...

Ако имах повече време, щях да напиша книга само за теб! Ако имах повече време, щях да ти пускам романтична музика преди сутрешното кафе! Ако имах повече време, вечерята щеше да осветена от ароматни свещички! Ако имах повече време, щях да работя по - малко, за да ходим на разходка в парка! Ако имах п ...

КОГАТО ТЕ РАЗКАЗВАМ НА СВЕТА
Все нявга ще разкажа на света как ти във мен безпаметно се влюби.
Душицата ти как над мен слетя! – светулчица връз срутени коруби.
Как ме отвея с роклята си клош в Галактики! – до днес неназовани.
Как оттогава пърхам всяка нощ! – като врабче във топлите ти длани. ...

Обич доживотна, след живота – също!
Спомен като ласка – в мрака ми светулка.
Мама от небето пак ли ме прегръща
в родното ми село – моя първа люлка.
Грапавите длани и петите боси – ...

Хайде разпнете ме! Знам, че съм грешник.
Хайде хвърлете по мене с пръстта.
Колко сте жалки, направо сте смешни,
грешник съм - да, но не лазя в калта.
Хайде де, вижте ме колко съм грешен. ...

ДА СРЕЩНЕШ СЕБЕ СИ НА РАЗСЪМВАНЕ
Лесно е да се намери дъска.
Трудно е да се направи иконата.
Иван Динков
Студентска квартира в началото на 1988 година. Цигари в излишък в препълнени пепелници. Музика – такава, каквато не звучи в радиоефира. И стихове. На поети, чиито книги някак странно и прибързано ...

Цяло лято тя се скита
и за баровете пита.
Тук ракийка ще си сипне,
там пък водката ще пипне.
Ако някъде подуши, ...

Тя му изневеряваше…
Сам видя – в тихия вир хвърли хайвера си, а онзи гаден рибок го оплоди…
Тогава? Защо да живее?
Отгоре звучно цопна тежест с вкусна примамка… Ето го изходът!
Захапа стръвта, кордата го понесе нагоре, въдицата се изви и той падна в ръцете на рибаря. Оня радостно го огледа, извади т ...

Имам сладичка женичка
С най-най-нежната душичка,
С дупенце красиво с френски прашки,
Жадна е за секс та ѝ се плаче.
Най-щастливият човек съм аз! ...

Но тайно отглеждам мънички слънца,
заместващи всичките думи във мене...
caribiana
В душата си тихо ги зидам зад зид,
под погледи скрити, под скрити надежди, ...

ЛЮБОВЕН
ТРИЪГЪЛНИК
момиче
не
жена е ...

/сериен хорър/
Т я м е п р е м я т а,
д у ш а я а з
с две връзки
пресен ...

И все пак – как да я открием и намерим във все по-нарастващата незначителност на нашето лутане, в този тъй интересен, но кратък живот, е трудно да се определи – дори и от математици, статистици, политици или от химици.
Та то, усещането за обществената ни значимост, приключва с нашето тъй незначителн ...

Ти музика си в приказна вода
и моята душа от теб отпива.
Лелейна, животворна свобода
твори с любов симфония красива.
И моята душа от теб отпива ...

За всичките извършени дела,
намираме умело оправдание.
За нас не ще е нужно наказание,
защото сме "безупречни чеда".
И все сме в светлина, и в красота, ...

Безкраен четвъртък...
А умората тегне,
едва се издържа.
Хайде с теб да забегнем!
Хвани ми ръката, ...

Знам че утре ще го има...
Не знам дали ще бъда в него аз,
животът криволичеки успява
със нас по свой си начин да
се наслаждава. ...

Сънуваме двама, от вечност почти.
Шептяща край нас, тишината се рони.
Потрепва сънят изпод твойте очи,
рояк пеперуди из него се гонят.
Лети дирижабъл сред сънна мъгла, ...

Народът, да предположим, е кръг. Общност. Нарисувайте общност в кръг. Така.
Браво. Хвърлете тебешира, няма да ни трябва повече.
Сега потърсете центъра на този кръг. Намерихте ли го? Чудесно.
Забучете знаме. Може и оцапан чаршаф. Или салфетка. Ало, дай пак тебешира. А така. Да означим съвършенството ...

В сто каруци пътува нанякъде болна, без сила,
тази зима. По пътя ѝ вятърът тихо квичи.
Пролетта коленцата под дрипите шарени свила,
под косите си цигански крие лъчисти очи.
Полумъртвите кранти каруците влачат, едва ли, ...