Кой е признакът на болната душа
безразличие кухо и опразнено от смисъл
А най- лошият учител на света
удоволствие, консуматорство безсмислено
Най- необичайното умение ...

Зимата не е вече зима,
няма ги врабчетата измръзнали
да чакат трошиците от хляба ни
с нашата любов поръсени.
Зимата не е вече зима, ...

Дефектен съм –
искам сиво стихче за емоционалната яма
преди Коледните празници,
а ми идва песен, J.
Есен, скука, ...

Даже децата поквари –
умираш да лъжеш.
Знаят, но хващат ти вяра,
играеш го тъжен.
Казваш им, тя е различна, ...

Той е загадъчен и мощен,
непроницаем и незрим.
Кръжи над мен в безсънни нощи –
огромен облак черен дим.
Какво е мракът? Нощ беззвездна? ...

Така се случи с нас. Нали?
И влакът, който все не ще да бърза.
Не стигна град, окъпан в сто мъгли.
А точно там една съдба ни свързва.
А точно там зачена с трепет ти. ...

През нощта си ти красива,
ала денем е обратно.
В тъмно много си те бива,
а по светло-неприятно.
Вечер лягам със Снежанка, ...

Продължение на романа "Лео", част трета
Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите сме сестра и брат /
Лео
/ Роман / ...

Изнежена от ласки,
от думи като пух,
неистинска съм. Маска
над вечно търсещ дух.
От глуми изкривена, ...

Илиян пиеше кафе заедно с колегите си преди работа. Това бе един от хубавите мигове през деня. Идваха един по един. Сядаха и дори не си поръчваха. Сервитьорите знаеха каква ще им е поръчката. Говореха си за всичко, само не и за работа. Оставяха професионалните задачи там, на работното място. Мъже на ...

Съвестта си ли пера?
Да е снежнобяла.
Сбирам ангелски пера,
пиша като хала.
Селфи с елфи сътворих, ...

В Дивата гора – вълк, при демокрацията – господин Вълк…
хххх
- А демокрацията, драги сънародници…
- Искам да живея при демокрацията! Не искам при вас…
хххх ...

ПЪРВОПРИЧИНАТА ЗА САМОТАТА
Раздай на тишината думи –
дълбоко в нея ще потънат.
В мълчанието помежду ни
понякога е много тъмно. ...

Всеки ден минавам по моста на самоубийците.
Вчера от там скочи още едно момче.
Все се чудя кога ли ще ме хване и мене тоя дух или тая мисъл, която броди там, и ще ме хвърли с главата напред.
Мостът е сложно техническо съоръжение, най-голямото родно чудо.
Погледнато отстрани, не е голяма красота. Нещ ...

Кат Русия - друга няма -
тъй могъща на света!
Тя по площ е най-голяма!
С най-велики имена!
С Чехов, Пушкин, Айвазовски, ...

... не съм аз вече вашият Валери,
наместо да ви пиша стих след стих,
в орляк замръзнали пенсионери
пред пощата и аз се наредих.
Ченето си бях лъснал с бленд-а-мед-а, ...

Някой в снега е танцувал, стъпките водят към нас,
сръбнал с черпачето супа, пушил е... ето и фас.
Кой номер вятърът носи, нямам представа, не казва,
гони снежинките боси, хукнал от зимната пазва.
Още гевреците парят, дъ́ха на ръснат сусам, ...

Някой някога каза, Поете
нарисувай с думите жар.
Искам с твоите семпли куплети
да не чувствам в душата печал.
Искам ведрост. Простор. Висините. ...

Все едно я бе ударил гръм. Ушите й пищяха пронизително, карайки я да иска да се свие на кълбо и да стиска главата си. Вместо това обаче Елизабет се надигна на лакти и започна да се оглежда, мигайки на парцали в опит да види нещо повече от бледи силуети на бял фон.
Леглото бе запокитено на една стран ...

На Коледа започва да прилича
и не защото мигат светлинките.
Сърцето ми жадува за обичане,
а само Бог е верен на душите.
Защото, сякаш, земното прощаване ...

Казах ли ти колко те обичам?
Казах ли ти,че животът ми си ти?
Че без теб не бих могла дори да дишам
и сърцето ми не иска да тупти?
Казах ли ти как със теб звездите ...

Пламен Пасков: Бедните ще стават все по-бедни, все по-гладни, все по-болни
Интервю на Стойка Божкова
с д-р Пламен Пасков
За мен е удоволствие да ви представя една ерудирана личност, публициста, политика, кандидат президента д-р Пламен Пасков.Благодаря ви г-н Пасков,че се съгласихте да ми дадете това ...

... с изтънялото връхче на пламъка,
посиняло от пещерен студ,
търся слънце сред купчина камъни,
на големия пише: „За луд.“
С крив дарак влачи зимата нямане... ...

Иванчо: Тате, защо не ни искат в Шенген?
Бащата: Защото нямаме Шен (Дух) и ген.

... не беше орисията ми блага,
додето благи думички редих,
докарах се до просешка тояга –
и ще умра бедняк над моя стих.
Жена и челяд с него не нахраних. ...

И колко трудно. Само как боли.
Сърцето ти разкъсано да стене,
умът ти трескаво да мисли, устните – мълчи...
Това което искаш да си вземеш.
И лудост е. Безумие дори. ...

....Днес ще разкажа една история от местата, където се раждат нестинари, където самодивите обикалят поляните и играят лудешки красивите си хора. И никой, който ги е видял, не остава свободен и обикновен...
...Всички играеха като полудели, празненството беше в разгара си, бяха си пийнали порядъчно, н ...

С една жена сега аз водя борба,
която отиде си, отиде си и любовта.
Ако имало я е при нея или е било лъжа,
отиде си от мен така тя някога пожела.
И започна се една борба с бивша жена, ...

Във хаоса си има стриктен ред.
В безреда само облаците бягат.
Прелита птица. Каца самолет.
Децата скачат конче на тояга.
Добре е, че човек постига мир ...

Нарисувах картина с мисълта,
която ме дебнеше като стражар
на изоставен замък.
Вместо четка - използвах жар
и платно вместо камък, ...

Есен, есен, пееща тъжна песен.
Мъж се пресяга да я улови.
Тъжна е, нищо, нали е песен?
На брат си желае да я подари.
Един срещу друг по пътека забравена ходят. ...

В хоремага влезе дядо Киро,
лакти облакъти на най-близката софра,
па повика някак си сърдито:
„Цекоо! Я, налей ми чаша вино
и дай суджук, ама от оня, убавия!“ ...

Грешна съм рима
и нямам си лик.
Паря в сърцето -
най-жилав камшик.
Нямам и съвест, ...

Стисни зъби човеко, и се дръж!
Зимата все някога ще свърши.
Не позволявай в тишината на света,
духът ти несломим да се прекърши...
Стисни зъби човеко, ...

Земното поле на суетата
шари хората с безсмислен лукс
и с това ветрее им душата,
илюзията ги омайва тук.
Не е лошо да живееш сносно, ...