Contemporary authors work: literature, music, art etc.
384.6K results
Хвърхрумвания
🇧🇬
Футболистите от националния отбор на Франция наричат „петлите“. Ясно защо…
Тези от нашия отбор наричат „лъвовете“. Неизвестно защо.
Само че футбол играят и жени, и младежи, и деца.
„Малките петли“ звучи интересно и обнадеждващо, разбира се.
Само дето оня ден ни информираха, че женският футболен отбо ...
Прекрачвам линията начертана
от някого в измислен час
изпращам страховете нощни
и усмивката ми появява се завчас.
Далеч остана тъмнината и слънцето проби ...
Ще те чакам на пресечката до нас.
Често мисля как ръцете ти превземат ме в захлас.
Не, не искам да ми сваляш млечните звезди.
Просто с мене тази вечер остани!
Дори и да го криеш знам, че го желаеш. ...
ДЕВЕТА СЦЕНА ( Пред замъка на злата магьосница )
МАГьОСНИЦАТА: ( Гушкайки се с принца на една беседка )
О, Лейзи Принс... целуваш с плам!
Отдаваш страст една до грам!
ПРИНЦЪТ: ...
Остави истината да излезе наяве,
да бъде по-скоро постижима,
да бъде Монблан в пощенска кутия
и тънък звук от песен неизпята,
да бъде най-любим ден от годината, ...
И колко да е трудно да обичаш,
щом носиш от божествения дар?
Един живот живеем, но различни
сме всички хора в този епос стар.
На всекиго е дадено по нещо, ...
В Промяната, настъпиха промени.
И Кирчо вече не е премиер.
Подхлъзнаха го родните хиени,
начело с учиндолския авер.
И усмивката се дръпна от лицето ...
На зелени поляни всред юлския зной
опасани от дивни цветни пътеки,
здрависах се с лятото, в тишина и покой
дарило ме с аромата на билки лечебни.
Свежият бриз ме облъхна с целувка ...
Където в зеленото плачат върбите
приведени ниско и свели ресници.
Където в гайтани се вият реките
и пъстро им пеят най-пъстрите птици.
Където росата тревиците шари, ...
"— Няма да ме загубиш никога — прошепна тя през тясната маска. — А знаеш ли защо? Защото никога не си искал да ме задържиш, както селянинът нивата си. В сравнение с това и най-блестящият мъж става скучен.“
"Нощ в Лисабон", Ерих Мария Ремарк
Предизвикателство е да разграничим собствените си съжаления ...
Щурците пеят свойта лятна песен,
облачета леки плуват в тъмнината.
И слънчоглед в съня си е унесен,
звездите пак се взират във душата.
Повей на вятъра хладен те лъхва, ...
Замисляш ме какъв си всъщност ти отвътре. Заслужава ли да си щастлив за кратко и пак да търсиш съжаления по социалните мрежи, за да си простите отново. Защо продължаваш да я наричаш правилния човек след като се разделяте многократно? Защо искаш да си с човек, носил ти както щастие, така и болка, а н ...
Светът умира... Тъжно е, нали.
Частица малка съм, която я боли.
Загледан в пясъка са хиляди съдби.
Зрънца от горди, непристъпни планини.
Раздухва вятърът в пустинята мечти. ...
(На Иван Чернев)
Понеже сме възраст най-смъртна, понеже
съм, целият, в цайтнот - злопаметно време,
ще катапултирам в стихотворение
и дано смъртта там не ме забележи. ...
ГЛАВА 1.
Ситни капчици пролетен дъжд измиваха умората от дългата зима. През облаците се прокрадваше топлото слънце. То бе нарисувало многоцветна дъга в небето. Червеното лале в градината жадно пиеше от животворния дъжд. Лястовичката се бе скрила под стряхата в гнездото си и наблюдаваше с интерес слу ...
- О, Боби, винаги се държиш така!
- Как?
- Ето така. Използваш ирония, сарказъм и всякакви шегички, когато аз съм сериозна или ядосана. Понякога ми е забавно, но понякога не мога да те понасям.
- Сега забавен ли съм ти или не можеш да ме понасяш?
- От двете по малко. Виж, искам поне веднъж да провед ...
Ламбада си танцуваме на плажа.
Във вихъра на танца сме понесени.
Бъркам стъпките, какво да кажа –
от музиката, явно, сме отнесени.
Страстта кипи във нас, а не вълните ...
Бълбука мъка... плаче ми се... питам
открито: днес къде ли са децата ни?
Защо е призрак българското село?
Велможи като гарванова свита
налитат над трохите от съдбата ни. ...
- Ей ти, с алтавата жена! Кажи на робота си, да включи фаровете на ултравиолетова светлина, за да не ни наплюят или ухапят вараните.- каза Щурачето.
Нямаше нужда да се обръщам към Зиги. Той услужливо включи ултравиолета. Картината беше потресаваща. По тавана и в пролуките на тунела висяха синкаво-пр ...
С топора /кулминацията/
Асен Аговски минаваше за народен човек. Живееше, както казах, в нова къща, но на края на града. Оградата на двора му опираше в гората. А самият двор не беше просторен.
Е, всяка сутрин шофьор с кола отиваше да го вземе и закара в комитета. Заедно с него и жена му Пенка – инстр ...
Когато сърцето ми превръща се в море,
пенливи вълни от него идват на талази.
То връща ми спомените още от дете,
а от небето слънцето жарко пече ли пече.
Ти си в мен мое мило Черно море, ...
Дъхът ми спря пред къдравия здрач
повлякъл се по нишки на звездите,
угасна той – самотен стар ездач,
заседнал там в плиткото на дните.
И страстно ме целуват ветрове, ...