Трябва да е тъмно,
за да видиш как свети луната,
как блестят звездите,
да можеш да чуеш с душата
и да видиш не само с очите. ...

"Ако обичаш малко пате,
пусни го да плува и да се отдалечи...
Ако то не се върне,
това не означава,
че не те обича, ...

Жената, само по престилка,
мъжът, само по точилка...
15.02.2022.

Искахме си политическа класа млада,
имаме я вече, но каква полза от тях?
Поредният "спасител" дойде от Канада,
щеше да ги чегърта, но стана за смях.
Народе, не се унасяй в дрямка, ...

В изсушителния зной на хиляди идеи,
понесли в себе си прикритата лъжа,
със сърцето си гласът Ти търся, без предели
да разлей, прохлада съживителна в моята душа.
Жадува трепетно сърцето да Те следва ...

Мълчи, търпи, рисувай слънчогледи,
представяй си ги хиляди слънца.
Отново давай шанс след шанс, не гледай
към побеляващата ти коса.
Остава още малко, потърпи, ...

Бях дъждовна гора сред зелените скути на юни,
непокорно море – от нахален бръшлян и тинтява.
Приютих те – бездомник, из моите дебри изгубен.
И копнея за досега с твойте ръце оттогава.
Не разбрах как успя подранилия здрач да измолиш ...

Не ме сричкувай в думи,
непонятни за твоите уста.
Отдавна зее бездна помежду ни
и душата ти е дребна за мойте чудеса!
Не стъпвай в моите обуща, ...

Имало едно време една китна и зелена горичка. В нея всички живеели тихо и спокойно, докато един ден не се появил огромен бодил. Израснал бързо, само за една нощ, както се случва често в страшните приказки. Нямало да го забележат, ако бодилът не решил да промени животът в гората. Всички трябвало да с ...

Кипяща черна кръв
тече през неговите вени,
търсейки ме с поглед пръв,
краката ми поддават уморени.
Треперя - свобода в глава се мярка. ...

"Slow Dance" от Иван Дракалиев
19/05/2022г.
г.Москва

Дъждът дето вали през зениците ми
и излиза през порите ми
се стича в краката ми
на мънички капчици.
В дъждовната си рокля, ...

Боли ме, защото не си до мен,
душата ридае от мъка по теб,
очите се пълнят със сълзи...
стичат се, но когато са сами.
Времето сякаш е спряло.Няма те! ...

Няма "нас", няма нищо такова,
щом по изгрев си тръгваш на пръсти.
Самотата досущ, като нова
се сгодява за мене без пръстен.
Няма "нас", няма даже причина ...

Подобно птица пъстра пърха,
пак пролет в моите нозе.
И перуника златовърха,
дъха ми за секунда взе.
Помислих си и в сетен час, ...

Във този свят на глупост и измама,
как бих желала малко да остана
аз насаме със някой
тих, смирен и кротък
и на любов от него да се уча. ...

Дните и нощите се нижеха спокойни, унесени в работа и отдадени на ново начало...
И една вечер звъни мобилният ми,.. я, Валя..направих знак на Зои за тишина,..Включих на високоговорител
- О, Вале, какво става бе душа,.. изчезна изведнъж, .. не се обади толкова време,... Как си..
- Петро, любов моя,.. ...

Когато пристигнахме в София, останахме за малко вкъщи, а след това реших, че аз ще откарам Светлин в клиниката.
- Много е хубаво, че си се научила да шофираш. – рече ми той. – Аз така и не взех книжка.
- Можеш да вземеш на по- късен етап, ако искаш.
Той замълча, вероятно мислейки си за всичките важн ...

"Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи."
Умберто Еко
На ъгъл между петък и неделя,
където в капка време е земята
направило си щастие постеля ...

Когато луната в червено блести,
навява за спомени в летните нощи,
в жарава любов пламтяха звезди,
когато със тебе живеехме още.
И нашата обич прерастна в пожар, ...

Днес ми е вино
И не ми е никак криво!
Утре може би ще ми е ракия…
Но това не предполага мирис на перспектива!
Уиски, ако е след месец, нека е без лед! ...

Едногръден сутиен за амазонки.

Ще ме срещнеш сред "мислите - бродници".
Стиснал здраво "парче" - оптимизъм.
Там где лакеи на "чувствата - сводници",
предлагат по доза цинизъм.
Ще ме откриеш по "стъпките - друмници", ...

Ще бъда любовта, която те докосва,
ще бъда утрото на твоя ден,
сълза от обич – искрена, красива, нежна,
във песен звучна твой любим рефрен.
Ще бъда слънцето, което се усмихва ...

Небе бездомно.
Под хоризонта, ниско,
прелитат птици...

Понякога съм скромна тишина,
а някога съм буря неусетна.
Обичам всяка болка да творя,
която в мен изригва като Етна.
Понякога самотно се руша, ...

/из дневника на Петя Йорданова, пионерка от четвърти г клас/
Ден първи.
Вече съм голяма…
Приеха ме в пионерската организация. Е, всички от класа ни приеха, но мен специално. Другарката дружинна на мен първа върза червената връзка. А после и на останалите.
Синята прибрах грижливо в чантата. За бъдеще ...

След дълги години на поливане
няма цвят.
Зелено листо излиза от земята.
Поливаш го още и след седмици на слънцето
без цвете остава моята градина. ...

– Ще раздаваш ли сега картите, или да те пращам в парното да риеш кюмюр? – кресна капитанът на превиващия се стюард и удари с юмрук по масата. Половин дузина чаши звъннаха, една празна бутилка се търкулна и аха да падне, но се спря в главата на дремещия върху масата боцман.
– По полека, капитане, ще ...

Намерих си малък прозорец,
с гледка към малка поляна.
"Малко" тъжно ми стана
а можех,
да виждам "малко" ...... ...