И тъй, мракът пак чука на вратата,
Казвам си ‘Пусни го, нека постои!’.
Трови ли наистина душата или я лекува бавно, с болка?
Отрова ако е ще знам, трябва време, за да разбера,
Колко всъщност черно става във душата. ...
Цветът на лен от о́храта привлечен
въздъхна с лавандула, мед и пръст.
Стрелките в пет издърпваха полека
с най-дългите си пръсти мрака гъст.
Не паднах ничком, ти си тръгна ничий ...
Да бъдеш от кошмарите, събудена!
Наяве да си блага и смирена!
Във мене тъй дълбоко да си влюбена,
обичана със жар и споделена!
Вземи си залъче от обредния хляб, ...
Изобщо не живея в приказка,
но се научих приказно да скитам,
без пътища, без знаци, без пътеки,
където даже птици не прелитат.
Където обитават Боговете ...
Заслужава си да си измислиш лято
и в невъобразимостите с теглилка
да отмериш в обем и протяжност
дали ще възкръсне залогът, или няма.
И колко лета преболедувани на везните, ...
Заровена под пясъчните дюни
до мида с бисер, в бяла раковина
заспала е усмивката на Юни.
И спи така почти една година.
Но утре ще кръстосат ветровете ...
Това е дълга приказка, от безконечните.
От тези, дето се разказват през сълзи.
От нея носи се магия, страст и нежност.
История за мъж и три жени.
Не знам къде ги срещнала Съдбата. ...
Ела, постой до мен на моста,
над шумящата сребърна река,
че зажадня душата ми за гости,
но тях ги няма, една ми ти остана,
моя неведома съдба в тъмни нощи ... ...
Обичам те с любов необяснима.
И нямам оправдание в това.
Знам - не помислих колко си ранима.
Бях егоист, мечтател твърдоглав.
Как вярвах дръзко, че ще сме щастливи - ...
Ах, сладко е..., когато здрач е вън
и лирата на Еос трепка в сън...
Косата ми разплетена е вече,
а утрото пред нас е тъй далече.
И носи се от чашите ни звън... ...
Въздигам в култ всемирен тишината,
и времето - поспряло на каданс.
И в дрипи, или в мантия богата,
стихът ми ще ги срещне с реверанс.
Отива й корона - от сълзите, ...
Подобен съм на вчерашното себе си,
различни други минаха край теб.
Но виждаха ли вътре във сърцето ти,
или повтарям, минаха край теб?
Косите ми са леко побелели, ...
Без думи даже знам какво си мислиш,
по погледа познава се добре.
Надявам се обаче да размислиш.
Внимавай някой да не те заподозре!
А интуицията женска ми подсказва, ...
Цялата нежност събрана в ръце,
синьото плаче само безутешно
без палитра в едно безгранично небе.
Пух раздухан във облак се ежи.
Цялата вечност, събрана в сърце, ...
Веднъж, един човек ме заговори,
поиска ми парче от моя хляб.
Смилих се. Съвестта ми проговори.
Отчупих, не парченце, а комат.
Нахрани се човекът и си тръгна, ...
Усещам как витаеш… Конник черен
с оловен шлем. Отвътре - прах и кости.
И чувам как зловещо се кикотиш,
по улиците хора не намерил...
Признавам си, успя да ме уплашиш. ...
Колко болка има на тоя свят,
никой не може от злото да се избави,
даже и ако ти самият си богат,
затуй всеки трябва добро да прави.
Не е достатъчно от грях да се въздържаме, ...
ПРАДЪЛЖЕНИЕ№15/ПОЕМА ЗА БАЩА МИ
2/ Със село контактуваше баща ми.
Но ни веднъж там не отиде!
След всичките семейни драми,
не искаше там да се види! ...
Кафе отново пия с Самотата,
без захар е. Горчиво, но е силно.
Тя влезе без да чука по вратата,
кафе аз пия... тя червено вино...
Мълчеше (пък какво и да ми каже...) ...
Ще изтръгна от вятър мека кръшна походка,
ще подскачам на дама на куция крак
и след девет живота ще съм черната котка
до десетия ти – побелял котарак. :)
Ще преместя житата върху облачни плещи, ...
Мога да правя порядъчен хаос,
мога да скрия очите от теб,
мога да карам студа да гори...
Мога го! Разлика - днес и преди...
Мога да чакам сезоните в мен, ...