Седем нощи сатен и такава луна се показа,
не заспиваха седем доволно пияни щурчета
и помислил сънят, че душа оживява за празник,
примири се, когато кълбото магично засвети.
Седем бавни води, седем пъти щастливо преляха. ...
Кафето горчи от недоспиване
и ухае на блян по нощта.
На бавни глътки с теб го изпиваме,
но и за двама ни не е дошла утринта.
Душите се крият под завивките, ...
Задъхани са дългите ни нощи
и многоточия са твоите ръце.
Над теб политам, после падам... още!
И ме настига Седмото небе.
Събирам капките по голото ти тяло, ...
Думи, като люспи на влечуго,
свличат се по път от самотата
към градините с цвета на другост.
И за да запълнят празнотата,
и да облекат телата голи - ...
В очите на врабче е отразен,
светът ни, като житно зрънце малък.
Изплакан от страхливците рефрен -
горчи, засяда - твърд, вчерашен залък.
И джойстик е в ръката на дете, ...
Смълчана, китарата плаче без глас,
потръпват самотните струни.
Отлитна към бенда небесен и джаз
се лее над топлите дюни.
Балади съдбовни повтаря наум, ...
На поета Симеон Аспарухов
Ти помниш ли как ни сграбчи Животът
от лоното на пътя ни непровинен
и как ни предаде в Царството на мигновения,
за да бъдем посветени с доспехи. ...
Принцесо малка, лъчезарна и засмяна,
ти си ни, слънчице, радост голяма,
с късмет щастлив Бог нека те благослови,
усмихнато небе над теб винаги да блести.
Със светли истини живота си да градиш, ...
Безсъницата тихичко въздиша,
рисува златни руни, по тавана.
С носленце мокро бута ме - да пиша,
с перо от сън. Но как ли да го хвана?
Звездите вън са с облачни пижами, ...
Ако някой ден душата ми се скита
по-кървяща от самотната луна,
ако длани нямам, устни да попитат,
а сълзите са в небесната дъга...
Ако не долавяш, че ме има ...
Пътувам по асфалтова пътека
и вятърът е мой единствен спътник,
а щъркели прелитат на отлитане,
оставяйки гнездата си опразнени.
И виждам фаровете светещи, ...
Позорна стяга, вечен кръстопът,
ръждив пирон, одрал до живо грешна плът,
урок-камшик и пляс! по раната на времето,
забит куршум в сърцето на поезията.
Поклон-разпад, отдаване на всичко, ...
„Саморасляк” ме наричахте, хóра.
Днес за обидата не ви коря.
Злата орис така е решила –
саморасляци... безброй навред.
Можех дълго да стена и да плача. ...
Кой от нас предположи, че ще станем големи?
Който може го може и така занапред.
Уж сме в същите кожи, но с различни проблеми
които решаваме за да бъдем наред.
Петдесети звънец огласява простора. ...
ГРАДЪТ ДНЕС - 22 ЮЛИ 2020
Автор – Величка Богданова – Литатру
Гъмжи градът, от нощем та до вечер.
Крещи площадът. Пълни се с народ.
Не се страхува от ковируса вече. ...
Дали на кок или на плитка, в косите си звездите носиш
и лудостта във тебе митка - за нищо няма да се косиш! :)
Щом сгазиш лука без сандали, плети чорапи да ти мине.
Пляс-пляс въртете се педали - това е самодисциплина!
Дъгата нека да си свети, ти чаткай с новите чорапи ...
Защо да мразим толкова е лесно
и повод даже често не ни трябва?
И чуждото нещастие е нещо,
което случва се... да ни зарадва...
На лъжата лесно се попада в плен, ...
Когато небето целува морето,
с милиони искри то любовно трепти,
вълните екстазно примират,
прибоят в скалите утеха намира.
Хоризонтът в безкрайност прелива, ...
Понеже все нанякъде забързана,
разбивах си носа и коленете,
със пъстра прежда, от години, вързани,
виж, зрелостта чорапи ми оплете.
Откъснати нехайно, от дъгата ми, ...
Буден съм, но още май не ми се става.
Мисля си урок че Мери заслужава.
Не да отмъщавам, но пък все вини ме.
Бил съм беладжия! Нямам ли си име?
Чувам лай на куче. Вежен ли ме вика? ...
Разтворих аспирин на морна вечер.
В очите – плувнали пожари.
Да, су́шав юлски ден и крак повлече,
та вятърът я доожари.
Луната пе́ри се. Мурафетлийски ...
На никой никога не завидях,
със свой аршин не мерих чужди сметки
и времето за дишане ценях,
от Хамлет до смеха на Риголето.
Минавах край различни тишини, ...