Един ден през пустинята Гоби
Ще стъпвам с уморени крака.
И само сянката ми ще ме следва.
Ни гарван ще се вие, ни лешояд.
Някой ден в пустинята Гоби ...
Прости ми ти.
Нараних те аз жестоко и не мога да те върна.
Болката в сърцето ме пронизва и света ми отново се преобърна.
Не искам аз да те ранявам но кажи ми как да го направя?
Тежки думи аз изрекох съжалявам,поуката научих за което. ...
В един дом, отпред с цветна градинка
живеело момиче на име Латинка.
Работна, грижовна към всички била,
Запеела ли, сякаш златен лъч светлина
огрявал пътя, градинката, двора, ...
НАЧАЛО
...Изпълзях с пресни белези от разчупената ми обвивка.
Слаба съм, не стъпвайте върху ми!
Грозна съм, като пещерен червей...
Камъкът ме пази, топлината ме възторгва. ...
Когато егото челото ти целува,
ще стъпи и на твоята глава.
Ще рипа, рови там, ще те побърква,
живота ти татално ще обърква.
Самочуствието ти ще скача нависоко ...
Реката - огледало за платаните,
се счупи в песен на самотна птичка.
И вятър с шарени перца по дланите,
небето по носа погъделичка.
Изви се иззад облака сънливата, ...
Скриват се сенките във полумрак,
бавно октомври завесите спуска.
Аз те очаквам на стълбите пак,
знаейки тайно, че ти ме напускаш.
Сливам реалност с мечти и със блян – ...
Събуждаме се с тъжни новини,
че вирусите зли навън върлуват.
Не е кошмарен сън това, нали?
Душите ни от утре се страхуват.
Компютрите жужат като пчели, ...
Бури ме връхлитаха внезапно,
брулеха ме, оголваха душата ми.
Мъчеха се тотално да ме смачкат
и да се порадват на голотата ѝ.
Но аз във девет ризи я облякох, ...
От малък израсна пред очите ми,
обичаше да ближеш ушите ми.
Душица малка - с топчеста фигура,
душица сладка- с къдрава фризура,
пакост след пакост правеше ти, ...
Човекът от забравения ъгъл на града
не се подхлъзва, а върви като неприпознат.
Залутан, кръстосва близкия площад.
По пресеки минава и като отвинтен болт
хлупва в градската дъждовна избуялост. ...
Цветята цъфтят наобратно. Прилича на гробище
двора пред вкъщи, пречупил лъчите на слънцето.
Не, не звучат като бъдеще в ниското нотите-
звук като звън на камбана. Дадено - върнато.
Уж е живот, а се свършва с цената на времето. ...
Не идвай,друмнико*,във моя двор
когато вън е страшна суша
и върлуват болести и мор...
Лошите ти мисли мога като хрътка да подуша.
Не съм ти кладенец,ни извор бял. ...
Последната ми риза избелява,
а втората човек ли я отнесе?
Копривата на плетки се надява,
за лебедите космосът е тесен.
По менците ми кацат пеперуди ...
Огледалце, огледалце на стената, кажи коя е най-красива на земята.
Една-единствена е красотата и на Илона тя принадлежи.
Недей не се срамувай вече, покажи че си специален ти.
Тя неще те теб отхвърли докато ви свързва нещо помежду ви.
Наистина специална е за теб, затуй недей я наранявай. ...
Не се учудвай - вече ме познаваш,
в юмрука стискам капка със отрова,
за всеки случай - залезът е давещ,
а изгревът - заблуда стара, нова.
За влюбването … рядко го описвам, ...
Зелените морави,отдавна
народа наш ги забрави...
отминаха тихо години и време
Народа,спи...на Света не му дреме.
Че ние Народ сме ,от сой сме...велики ...
В лето последно на Търновско царство
орди османски нахлули са там,
каменна крепост да сринат със ярост,
църкви - светини да палят без срам.
Народът сломен от болка зловеща ...