Старата лодка
Старата лодка закотвена е на брега,
на пясъка мокър заседна с тъга.
Остана сама сега след приказка една
за двама влюбени плавали с нея. ...
По пътя... край Невестино над Струма,
мост ка́менен въздигнал е снага́,
пет свода от колони като струни
подпират го над бистрата река.
За Ка́дин мост /така се той нарича/ ...
Имам малко изхвърлено време, Вехтошарьо.
Запиши ми го есенно.
Нека знаят мъглите,
че под влажни нападали кестени
млади, още нескъсали почернелите люспи, ...
Щом паднах в стих – убоден от тирета,
кажи ми ти, какво ме съхранява?
Дали затвор – издигнат до небето...
Дали мъжът – очакващ да съм цяла...
Той идва тихо, стъпва пред стиха ми, ...
До светлото поточе на птичата душа
се спираш ти като пред огледало.
А то е неподвластно на всяка суета -
политаш, тази истина разбрал си.
Отпил и от водите му светени свобода, ...
Отлитат звездите в ярката нощ...
Застанал в ъгълчето на света тъгувам.
Тъгувам за нашата любов,
която няма пак да се повтори.
Тъгувам за тебе, любима. ...
Във времето вещаещо тревожност,
в минути на несигурност ръждива,
завързани във маската ще се разложим.
Страхът за тялото не ни ли повече убива?
Ще изпреварим ли гнева на идващия Съдия, ...
Бездънна пропаст от мрак и лъжи,
в ъгъла заключена истината мълчи,
коварно слънце отровно кръжи,
безхлебен животът се гърчи в сълзи.
Бездушни, слепи и примирени, ...
Ти не си от онези, които биха ми предложили света,
но и аз не съм от онези, които биха го поискали.
Ти си от тези, които не остават и при мен не би останал - никога.
И въпреки, че сме родени, за да се срещнем,ще се нямаме.
Всички смятат обратното, но само ние с теб знаем, ...
Ще ги изтупам от прахта, макар неясни,
се мяркат и познати личица.
Едното петънце на снимката е бледо –
навярно блик от неуверена ръка.
И точно там съм – с блузка на райета, ...
Задрямал скрежът в повети провиснали,
бълнува приказки, а вятърът го слуша.
Врабец бърбори колко му е писнало,
от зимата - съвсем дошло му е до гуша.
Гугутки късат черните герданчета, ...
Събличам дрехи, късам ги дори,
когато голотата ти ме чака,
когато ти, когато ти, когато ти,
със тялото си озаряваш мрака...
Ръцете ми навсякъде, не спират! ...
А светът се смали, миг преди да изгуби опора,
и застина бездумен сред пустите свои пътеки.
В самотата изплуваха тъжните маски на хора –
пантомима в спектакъла, в който участник е всеки.
Зад декорите бавно угасват звезди и надежди, ...
Вечер гледам към звездите и мечтая за едно,
моето сърце със твоето да станат те едно.
Може би ще се получи,
ако обича, то истински ще се научи.
Звездичка ярка във небето грее, ...
Слепи вървим, в лабиринти житейски се лутаме.
Дори не разбираме как и защо сме се случили.
Дерем се из храсти и тръне, пропадаме в стръмното.
Заспиваме в нечии ръце, но разплакани в тъмното.
От страх и надежда на лудост и скръб се отдаваме. ...