В стаята сами сме, а навън е вече ден,
как неусетно времето минава,питам се аз?!
Навън е вече ден, работа ни чака, а аз тихо сгушена
в теб стоя и питам се: "кога ли ще се събудиш сега?
И изведнъж отваряш очи, каква изненада и бавно потъвам в синия ...
Тишината е скромно момиче. С големи очи.
Всяка вечер пристъпва с лунен впряг от звезди.
И ме впримчва в своите парещи тайни...
Без да иска в замяна сложни фрази омайни.
Понякога е мила, спокойна... сговорчива... ...
Плачеш ли с алени сълзи и ти като мене?
Пламък от свещ аз видях как скръбта приютява.
Може би чувствал си болка в сърцето ранено.
Мъдрият дъжд свойте капки в сълзите вселява.
Знам и какво е с душата да скачате в бездна. ...
Този свят побърка се съвсем!
Всеки гони своята реалност
и попаднал в един абсурден плен
на обсебващата виртуалност.
Обградени от илюзии и от измами, ...
Тишината в разгара на лятото,
изглежда някак така неприсъща.
Няма ли глас и птица от ятото,
сякаш бездомна, без гнездо за къща.
Свирят щурците в акорд от мажор, ...
Душата не познава недоимък,
тя не е неграмотно същество.
Душата не живее в схлупени колиби,
а жадува крайморско блаженство.
Когато стане дума за сърцето, ...
Чувстваш ли ме в тази тъмна нощ,
как сред сенките към теб се приближавам?
Следват ме и демони, най-лошите.
Само мъст и гняв са ми останали.
Бавно се прокрадвам и не бързам. ...
Спи България слаба, обезчестена,
само надеждата духа ни крепи.
Цялата държава е опропастена,
а народът знае само да търпи.
Уви, ще бъде грабен цял живот, ...
Невинна съм, в сърцето си го зная.
Добра до болка е във мен душата.
Но някак си успя да ме омая,
за миг ми завъртя главата.
Не съм си падала по лоши, ...
Свиреше вечер едно голямо момче.
Под една улична лампма. Не много голяма.
От своя акордеон мелодиите сякаш тъчеше
Насред алея, в светлина от лампи обляна.
Тълпата минаваше, някои танцуваха. ...
Лутам ли се между това да бъда горда дама,
която не запълва тази празнота, настанила се в нейната душа,
или да бъда просто щастлива жена,
която неспирно да гледа живота от красивата страна...
Ако мога аз да съм дъжда, ...
На себе си или на друг си верен?
Живееш ли по свои правила?
С пътеки изгревни или вечерни
врати отваряш? Ти ли пожела
с надежда да събуждаш всяко утро? ...
Обичам да гледам слънчогледите
как под ритъма на вятъра танцуват.
Обичам да чувам шумоленето,
когато вкупом със слънцето флиртуват.
Обичам песента на дърветата, ...
Понесена от морските талази
пътувам пак към острова далечен,
от който гледаш изгрева и залеза
самотен, всяка сутрин или вечер.
Пред теб изричам мълчаливи фрази. ...
Животът – илюзии, страсти, страдания,
с ненужни на никого книжни познания.
Светът се променя, към теб е враждебен,
а разумът с мисли доскоро обсебен.
Когато душата тъгува и моли, ...
Виж ти! Сега съвременната Ева,
е с маска, не смокиново листо.
Прилежно всяка сутрин я надева,
дистанцията спазва - сто, на сто.
Адам затъва в битово пиянство, ...