Той насочи дулото срещу лицето ми.
Аз му изпратих въздушна целувка.
Една война, продължила твърде дълго,
Най-после имаше шанс да приключи.
Чаках този момент години наред. ...
Баба ме е хванала здраво за ръката.
Дърпа ме към себе си, но е в шок горката.
Кучето ни гледа право във очите.
- Скрий се зад гърба ми! Хайде, бързо, Мите!
Чантата отваря тя да извади нещо. ...
Скала ти поиска да бъда висока,
аз бури да спирам и зли ветрове
дъха ти да цепя, когато си вихър
и сам да те чакам със векове.
И извор поиска да бъда кристален ...
Времето разделя ни, но зная
някой ден отново ще ни събере.
Тръгнем ли със тебе към безкрая
под небе от радост и любов - море.
Като птици волно ще летим. ...
Ще се отстраня от себе си, за да полетя на крила – понятие чуждо,
но близко в душата ни свита прибрано мълчи ненужно,
от упрека,
срещнал погледа си в кривото огледало – нали
това е най-близката среща от измеренията ...
На плажа красота, романтика
и жълто-сините нюанси на морето,
а гларусите, с древна тактика,
разбиват тишината на парчета
с гласът си, спомени от древността, ...
Болеше ме, но всичко ти прощавах.
Обичах те! Дали сгреших кажи!
В нощите когато сам оставах
те чаках често буден до зори.
За другия не те попитах. Зная, ...
По улици търсех, по пътеките скитах,
но само пръст и камък намирах.
За няколко стоплящи думи хората питах,
срещнах мълчание, вървях и не спирах.
Ако спра, ще потъне сърцето ми в тиня, ...
Гледам си лятото с най-хвърковатата чета.
Колко е хубаво внуци край мене да шетат!
Палави пръстчета припкат по всички полици...
Много бели се мъдрят в будните малки главици.
Около обед се надявам да има затишие. ...
Сърцето ми затворено с катинар,
криеше се от света в мъката си,
цигулар изкачи се на покрива,
лъкът му галеше струните в минор.
Песента ме спря-обърна ме към него. ...
Буря да бъда - само поискай.
Вихри и прах ще вдигна до Бога.
Спри ме! Опитай, ако ти стиска.
Ще те отвея, където мога.
Огън да бъда - пламвам веднага. ...
Лятото школо̀то, пусто опустело,
затова Иванчо отишъл на село.
Срещат го на двора с радостна усмивка
както дядо Ваньо, тъй и баба Живка.
„ Ха, добре дошъл си, наше внуче мило ...
Живея в свят необясним, свят жадуван, неделим..
Всъщност всичко е толкова красиво, колкото Жена, сияеща от любовта..
И когато всичко уж е "сиво" се появява пролетта, напомняща ми затова, че Животът е сбъдната мечта..
И ето аз сега лежа на поляна с разцъфнали пролетни цветя, слънчев лъч и малко добро ...
Влакът закъснява. Тичам по перона.
- Стой, дете, до мене, няма да те гоня! -
баба във страха си леко се провиква.
После се оглежда стреснато. (Да свиква!
Гладските обноски ще останат тука!) ...
Когато в полунощ ще си заспала,
свалила дрехи... всякаква вина,
отпусната и топла, мека, бяла,
и милвана от сребърна луна...
по лунен лъч при тебе ще се спусна, ...
Аз се казвам Митко. Имам градска баба.
Ходи на прически. Мила е и слаба.
Но обява дадох. Телефон написах.
Търся друга баба. Майка ми се слиса.
Вечер си мечтая как отивам в село. ...
Плътта е като корабно въже,
придърпва ни към земните ни страсти.
Душите ни разкъсват се на две,
когато любовта отпие властност.
Разлюбените винаги мълчат, ...
Моята земя е странник за мен
Аз нямам душа в мен
Ледът на сърцето ми расте
Елементарният въпрос на живота ми избягва
Имотът моето сърце изпада в арест ...