Не, той не те обича и признай че
сега, нелепо късно осъзнаваш –
за него ти си плюшеното зайче,
което още си държи по навик.
Стоиш във ъгъла на паметта му, ...
Каква е тая паника, истерия?
Вирусът поразява белия дроб.
Не става дума за дезинтерия,
но невежият на глупостта е роб...
Аз разбирам, че опасността е голяма, но призовавам към разум и адекватно поведение, а не към паника и хората да не търсят под вола теле.
I asked her,
“Why they send you here?
What do you think is wrong with you?”
and she looked at me with a calm, innocent smile.
“ There is nothing wrong with me. ...
Сънувах те! Сънувах, че си моя!
В чаршафите със черния си хлад...
Долавях на сърцето ти прибоя,
бе само по влудяващ аромат.
Умело преподаде ми урока, ...
Какво мога да направя,
когато се чувствам толкова глупав с теб?
Иска ми се просто да продължа напред.
Не искам да работя повече,
защото понякога просто не мога да игнорирам ...
Каква порода! “Селски бабаит”!
Най-първият левент е на мегдана!
Едва ли ще изчезне като вид,
дори незнаен вирус да го хване.
Екскурзийка сега? Защо пък не! ...
Пълзи финансовият крах,
а зад него маршируват черни ризи.
Зад маската на вируса крещят -
Олигарси, политици и слуги.
И нека в този стар, шаблонен „трак“, ...
Аз с Господа говоря твърде лично...
И без посредник - връзката е пряка.
Да пие попа и пари да сбира...
Но не от мен, макар че съгрешавам.
За изповед не ще да вляза в църква, ...
- Какво ще заповядате, месир? - попита Фагот маскирания. Из "Майстора и Маргарита". М. Булгаков
Дори да не може силите да удвои,
жената е способна рицаря да заблуди.
Наместо устните си да даде
и целувките да попилее, ...
Светът се свива под невидима заплаха,
а колко много видими проспа?
Платнена маска скрива ни лицата,
над друга от двулична суета.
А помня нявга, в по - студени зими, ...
Ти, ти, ти... Една си, а си многолика,
ту тиха си, ту писък в черна буря.
Но винаги променяш мойто сиво
и цветно сетивата ми рисуваш.
Ти идваш непресторено сърдечна ...
От толкова думи забравих да пиша,
надеждата храни ме – залък по залък.
Ни зима, ни пролет е. Трескаво диша
светът ни човешки. И странно е малък.
Дошло ли е време да млъкнем – за малко? ...
В ръцете си събрах частици дъжд,
дали не плаче Господ!? В земни грешки
светът ни бе осеян неведнъж
от грешници със имена човешки.
А Господ пак ли ще ги опрости? ...
Нагоре, нагоре, напред и нанякъде...
Изгубва се бройката. Много етажи.
На "всяко стъпало Дяволът" мярка се
и с чувства човешки си прави колажи.
Изстиваме още преди да е мръкнало. ...
Опряхме пак до попа за молитва
и не, защото много сме набожни,
откраднаха човешката усмивка
и взеха хляба ни и ножа.
Затвориха ни без човек да сме убили, ...
Чувства - бледи, но тъй страстни,
безусловни, скитащи насред тъма.
А след тях остават белези ужасни,
капчица надежда, миг от вечността.
Сгушил се в копнеж лъжовен, ...
Стъпвам утринно и боса по тревите,
до калинките умът ми тихо спира
сред цветята- медоносни за пчелите,
цялата във тая радост да попия.
Пролетна цъфти земята ни, вибрира ...