Poetry by contemporary authors
Защо са ти моите диви светове? 🇧🇬
преминавах през илюзии страстни,
наблюдавах дълго слънчеви брегове
и вървях по пясъчни следи опасни.
Защо са ти моите диви светове? ...
Две много стари притчи за "възрастта" * 🇧🇬
Замръкнали във старата дъбрава
със дядо огън стъкнахме тогава.
Бе малко страшно през нощта в гората,
но дядо смело павкаше с лулата... ...
Той е сигурен 🇧🇬
от празни погледи и криви сънища.
Ръце на подпалвач доливат чашата,
която с много смелост ще погълне.
Не си отивай!-го помолих плачеща – ...
Примерно Петя 🇧🇬
за тъмни реки в гората
и падащи листа,
които ще станат едно със земята
за последно огрени от залязващото слънце. ...
В болницата 🇧🇬
смешно раирана – ризата…
„Тука ще бъдете няколко дни,
дòкато мине ви кризата!“
На стената, естествено, TV-екран ...
Реката на тайните. 🇧🇬
И пръсти от копнеж, нетърпеливи.
Ухаем на любов. На Аз и Ти.
На полъх от бленуваното сливане...
Аз вече знам. Тъгата има смисъл. ...
Ти можеш повече... 🇧🇬
безмълвна част от фона на фасада,
в която лицемерие пълзи
и триумфира подло маскарада.
Махни се в миг от фалша! Потърси ...
И какво, ако се затворят очите ми? 🇧🇬
Ще бъда поредната отлетяла душа.
И защо ще плачете на гроба ми?
Може и на някое красиво място да съм отишла.
Защо ще загърбите лошото? Защо ще простите неправдата? ...
Тръни 🇧🇬
И ме изтръгна от това което ми даваше живот
Да задоволиш егоистичното си желание
Да нахраниш гладните си очи
Сега съм тръните под краката ти ...
Погледни небето 🇧🇬
толкова е тежко, изсмуква очите мои!
В орбитите - кръв, черна, отровна,
има нещо древно, дух несвойствен.
Погледни... Небето сякаш ни поглъща, ...
След прилива на избледнелите блянове 🇧🇬
в подножието на душата ми -
нелеп,
разкъсан,
излишен дъжд, ...
На село 🇧🇬
баба да ме води,
по ливадата да тичам,
в гората да ме поразходи.
Камъчета във реката ...
Не се забравя... 🇧🇬
Светът неизбежно
се върти ли върти.
Някои пътища са тъй
кратки. Кратки са. ...
Всичко е любов... 🇧🇬
Крилата ми са грохнали от полет.
Без друго ти си моята земя,
единствено, където има пролет.
Във тебе се разлиствам всяко утро, ...
Илюзия за време 🇧🇬
събирам отломки за спомен...
Усещам изгубващ се страх,
балон, нереално огромен...
Разкъсана, светлината боли... ...
И ви разбирам...Но погрешно... 🇧🇬
намръщен ден - декор за драма.
Душата мерим, чрез доказване -
мизерни двайсетина грама.
А уж трошим - шаблонът, рамките, ...
На времето 🇧🇬
на болничка аз Главен бях.
И вярно служих, не бях шмекер.
И в „комунизма“ оцелях !
Нещата си като оглеждах, ...
Образцова епоха 🇧🇬
дали в книги, песни, давейки се в алкохол или виртуална такава.
Омагьосвайки ни, надникваме в други светове с пленителни истории,
пропилявайки ценно време грандиозно, какво е важно се забравя.
В настоящето, което е покварено от жаждата за пари ...
Екзситенция...* 🇧🇬
Все още зима е, но вече
и дъх на пролет се усеща...
Навярно нейде отдалече –
Южняка ласкав е насреща... ...
Целувката на Юда... 🇧🇬
Коварен „вирус“ ни доко́па
до всичко наше се докосна,
че е целувката в живота,
като на Юда – смъртоносна... ...
Тяло - имот 🇧🇬
Без предупредителен имейл.
Чрез трепети душата ми измъчиха,
пък нека се дави в грозде и хмел.
Запечатано бе със усмивка. ...