Ще сплета малко снопче от хмел,
по реката след туй ще го пусна...
Как желая да бъдеш тъй смел
щом застана пред тебе изкусна...
Ще разпусна коси в абанос, ...
Какво е любовна лирика без Луна,
както и звездни букети в небето?
Задължително присъстват и цветя,
плюс в добавка... нещо за сърцето...
Ухаят римите със аромати тайни, ...
Добрият дядо Добри
Защо си го взе при тебе мили Боже,
нима не виждаш,няма като него друг.
Той казваше че с вяра всичко може,
надежда даваше ни, забравихме какво е плуг. ...
Сърцето ми, което бе студено като камък
И обгърнато от снежни ветрове
С годините прекарани сред тях все повече
Покриваше се със дебели ледове
Забравило какво е истинската обич ...
научете ме, госпожице, да чета
научи ме, госпожице , да пиша
за да мога величествено да изкалиграфиша
онова нещо, на което му викат, обичта
и аз ще стана ненадминат учен ...
Дъбът откъсна от своите жълъди,
за да посрещне пъстрата есен.
Изсвири симфония ято от гълъби,
която паркът превърна в песен.
Нямат ноти, а свирят птиците, ...
Днес ще пиша аз за есента,
напук че всички все я подценяват,
докато страдат по отминали лета...
И не дочуват на Октомври песента.
Той е нежен, пъстър и омаен. ...
Хей, време чуй горещата молба и за миг поне поспри се
и ти стрелката жестока, неуморна на живота,
укроти се защо свежестта на лицето ти така безмилостно ограби
да заличиш кръговете тъмни под очите ти така забрави
Но време знай, че сърцето съхранило е красива младост ...
Удари гръм, небето се разцепи,
изплака си очите и притихна,
залута се, в прозорците ми слепи
и в локвите притворно се усмихна.
Мъглата, с белезникавите дрипи, ...
Нахоках здраво лошата съдба...
и вяра сложих в празната торба.
През рамо метнах я и тръгнах сам
по пътя неотъпкан, ала зная
зад планините синьобели, там, ...
Ако Те нямаше, животът щеше ли да има смисъл?
Да влизаме в света през стонове и писъци на майки?...
Порой от бясна надпревара да ни влачи и замайва…
когато любовта, незабелязана, ще ни отмине?…
Ако Те нямаше, кой би изваждал всеки път стрелата, ...
Стига с тази тъга! Съблечи я от себе си вече.
Виж дърветата вън как поклащат листата си есенни.
Някой своите летни илюзии гони далече.
Друг складира си радост попътьом - усмихнати кестени.
Стига с тази тъга! Виж децата във двора на знанието. ...
Зеленият залез...
В моряшките кръчми до днес се разказва
легенда красива за Залез зелен:
веднъж на хиляда години той блясва
подобно на Божият Гняв – мигновен... ...