Регенерация
За безсмъртието всичко мисля, не знам,
знам, че можем да бъдем вечно регенериращи се,
всичко това зависи от нас, от нашия план,
но извън емоциите и чувствата е нужно разбиране. ...
Искам просто да я прегърна,
когато се прибере късно и уморена,
за да остави целия свят зад вратата.
Да посегна и с пълно спокойствие да прибера
косата зад ухото ѝ, за да не скрива нищо от погледа ѝ. ...
– Рисувай ме! – изрече тихо тя.
– Не мога! – бе гласът му грапав шепот.
Тогава болката я връхлетя.
Като сърдечен арест. Като екот
от грохота на късен ураган. ...
Куплет 1
Тъмнината пада, а ти блестиш,
Светлина си в мрака — сякаш сама светиш.
Всеки миг с теб е като сън красив,
Искам да остана — твоя творчески мотив. ...
СКИТНИЧКА
Автор: Тоде Илиевски, Р.С.Македония
Не ми трябва разкош за голяма слава
аз съм задоволен и с добро здраве.
Като клошар на път тръгвам в зора. ...
ЖИВОТ ЗАДКУЛИСЕН...
Има живот задкулисен, има и живот сценично реален,
единият е динамичен..., а другият – скучен и тъй банален.
Живота е най-голямата сцена и жадуваме за главната роля,
Но търсим подобния ни образ да изиграем по, и на своя воля! ...
Не ми е нужен поглед на орел
или ръка с точност на хирург,
да те опиша трябва да съм смел
и с усета на драматург.
Прегръщам те, за да усетя твоя дъх, ...
Аз се моля в калта на земята,
на голите клони се клатя увесена,
клюма грозна пред мен красотата,
в крайпътните ъгли разсечена.
Чувам писък на падаща птица ...
Слънцето още преди да изгрее -
птиче цвърчене почти в хор, вчера,
гальовно, съня ми сладък - пресече,
сякаш концерт, слушах унесена...
По-късно гледам, над книгата сведен, ...
Инверсия
Приоритетите ни отдавна станаха други
и не сме наясно какви точно са днешните,
как ни превзеха тия виртуални заблуди,
в които пропадаме страшно успешно. ...
МОКРИ СТЪПКИ ПО ПАВАЖА
Прозорецът е мрежата за улов,
в която пада пламналият изгрев.
Нима си идвал? Как не съм те чула –
навярно от клокочещия извор, ...
РАЗЧУПВАНЕ НА ПЕЧАТА НА КРИПТАТА
Бог навярно е сбъркал неделя с пазарния ден
и без път и посока тълпата в тържището щъка.
Любопитни очи хвърлят погледи празни връз мен,
ала аз съм прикрила дълбоко душевната мъка. ...
Мечтата ми не спря да те рисува
и в мисълта добавя всеки миг
това, което нежността жадува -
усмихнатият и прекрасен лик.
Картините за теб са живи, всъщност ...
Когато мислите тежат като камък,
а времето капе като майски дъжд,
аз питам живота - без вик, без пламък:
живях ли аз, или бях само дъх?
Вървях през години, пътник без име, ...
Отначало те мислех за друго момиче....
Ала после разбрах, че всъщност греша.
Отначало си мислех, че ще те заобичам.
Но след това осъзнах - всичко в теб е лъжа.
Отначало си мислех - чист човек ти си. ...
Сред мрачната градска фасада,
откривам слънце, което обещава
малко топлина, готова да събуди
потънали в летаргия надежди.
И ето, хрумват ми някои етюди ...
Обичах онзи мъж в очите ти преди,
когато ме обгръщаше със нежност и мечти,
когато бях за тебе смисъл, огън, свят,
а не просто тиха сянка - близка, но без плам.
Обичах как ме гледаш - сякаш съм една, ...
Със стъпки леки, боси и игриви,
децата пишат приказни мечти.
Очите им – прозорци живи,
в които всяко слънце по-ярко блести.
Те нямат нужда от карти и посоки, ...
В мастилото на здрача устремен -
към неговата антрацитна същност,
долавям се от мрака прероден,
сърфиращ върху гребен от несбъднатост...
И само тишината ръкопляска ...
Очертания
Нарисувай ме, художнико, в бяло,
вземи бои от мистериозната дъга,
извай богато клавишите на стройното ми тяло
и прошепни с нежност обични слова! ...
Сутрин мама, татко водят ме с усмивка,
в детската градина ме посрещат с книжка.
Учителка ме гушва — чуден е денят,
играчките ме чакат, сякаш ме зоват.
В детската градина “Мая” всичко е красиво, ...