Как тихо е. А нейде трака влакът
отвеждащ в тишината този зов.
И може би припява ми луната,
но може би не пее за любов.
Как тъмно е. В ушите ми нахалост ...
В зори тишината очите отвори,
луната изплака последния страх.
До теб мойта обич смирено говори
и трие от спомена сивия прах.
Ела, любима! –Аз прощавам ти всичко. ...
Днес ми е някакво... иносказателно
щърбаво малко от щ -та.
Ще те намеря и щура съм, щателно,
ще те "обследвам" там в къта.
Днес ми е някакво... свръхзапалително, ...
Не ме наричай мъртъв аз помня.
Във жилите ми спят хилядолетия.
По мене времето е писало без мастило,
а вятърът е чел със босите си пръсти.
Видях как царства ставаха на прах, ...
Монета върху релсите – Луната,
след миг ще се превърне в детска радост.
Премина бързо влакът на Съдбата –
последна гара и последна младост.
Последен изгрев и последни рани. ...
Така ми писна от излишни битки!
Омръзна ми от глупави войни.
Когато мама ми замеси питка,
и каза ми: "Детето си вземи!"
тя нямаше от нас да се откаже, ...
Не ми отнемай онова, което любовта е оставила за мен!
***
Не ми забранявай да мисля за теб.
Да те жадувам и да копнея.
Да те сънувам не ми забранявай, ...
И задълбах сам в спомените здраво
за да открия грешки отпреди.
Подсказва ми туптежът бърз отляво:
" Не се хаби за минали следи... "
Душата ми и тя сега добавя: ...
Приждаха, прииждаха палачи.
Очите ми не можеха да плачат.
Прииждаха с вълните страховити
от хоризонта - рожба на мъглите.
Пастирката на стихове банални ...
Ще боли подир теб... Ще боли ли, или...?
Няма как без да стане да го разбера.
И случайно ще моля да отглеждаш пчели,
че на някоя аз съм самата сестра.
От ужилване страшно ще боли ли, или...? ...
Когато целият свят те притиска напред
и те кара да бързаш в безумен разчет,
притвори за миг уморени очи,
направи пет крачки назад и мълчи.
Движи се назад към изгубения рай, ...
Понякога сме твърде близо ние,
но никой никого ли не усеща?
И гръб към гръб е сляп. Не ще открие
копнежът топлината си с надежда.
Житейското различие отвежда ...
Защо съм се родил, защо ли съм живял!?
Смъртта пристига, знам, в незнаен кобен час.
И с ледения дъх ще помете без жал —
и мен, и моя глас, забравени от Вас...
Във жарък летен зной над селския мегдан, ...
Не всяка светлина е изгрев бял,
понякога е пламък без утеха.
Тя хвърля сянка върху всеки жал,
оставя тишината без утеха.
Видях как денят нощта прегърна, ...
Не харесваш ти мъже с мустаци,
много гъделичкат твоите баджаци.
Същото важи и за тез, с брадите,
същото го правят с дупето, горките...
Не те кефят също и мъжете прости, ...
Тази нощ ще валя. Зад пороите ритъмът скрит е
на сърцето, белязано с думи, с мълчания, с бяг.
И ще стана река, и ще гледам тъгата в очите,
ще отнасям мостове... и в шатри на цигани пак
ще се уча да пея през сълзи тогава, когато ...
Приказна Варна / По случай празника на Варна - 15 август /
🇧🇬
Любимият роден град топли сърцето
и с името Варна се слави навред.
Краси я брега, плажа, кея, морето.
Тук всеки щастлив е и с радост обзет.
Кварталните улици слънце огрява, ...
Сред полето залезът притихва,
денят угасва в алена следа.
Вятър носи шепот на треви и литва
след далечен спомен по мечта.
Небето бавно сваля своя пламък, ...
Там, където мълчанието крещи,
не ехтят слова, а стъпки на души.
Сенките рисуват път без край,
а времето се свива в тих безкрай.
Там няма истина, ни сладка лъжа ...
Един отявлен наш путинофил:
с куп почести от времето на Тато,
навярно грешни хапчета е пил
и чака тука кукувото лято.
Върти и суче все към Магадан. ...
И както ти е писано, така ти е
отдавна някой някъде е драснал,
една любов и тъжна и прекрасна,
перо и лист... и лудост за разпятие.
И както ти е тръгнало, така си е, ...
В ръката си държа бяла птица,
която пускам с мисълта безгрижно да лети,
да кръжи и с полета на мечтите ни
с търпение да ни въоръжи.
Загадките на съвремието си да преоткрием. ...