Сънувах лятна нощ —
такава, каквато дори и Шекспир не би могъл.
Бях с ленена риза и с бузи — пепел от рози,
а ти бе галена от светулка и превзета от монолози.
На четири очи, с пресъхнали устни ...
Призрачни истории разказвам,
плаша, даже изразът е, ужасявам,
надеждата, като такава, смазвам,
даже и такава не познавам...
Думите ми са с артериарен вкус ...
Синът на Надежда
Синът на водещата Надежда Иванова
е само на пет, но на сто процента е буден
и да попее, винаги е с радост готов,
но майка си постоянно много учудва ...
В сърцето ми — птиче — се ражда дъгата,
над сънно море засияват мечти.
И вятър, подгонил далеч самотата,
любов залюлява. Докосваш ме ти.
Брегът на душата се къпе в омая, ...
Когато нощният часовник спре
и тишината диша между стените,
светът не е нито стар, нито нов —
а само миг, забравил името си.
На разсъмване душата е прозрачна. ...
Аз съм вълк единак, аз съм белият вълк,
аз съм вълк единак, хапя острия вятър,
не признавам ни чест, не признавам ни дълг,
аз съм този - вечно зад кадър.
Вия срещу тази луна, ...
Изблизал покорно товарите сол,
които съдбата поднесе,
ти взри се в очите си. Искрен и гол,
на прага на своята есен.
Свали ги! До кожа, до кокал свали, ...
Обраснаха пътеки невървяни
и изгрев сви се колкото петак,
срутиха се камъни мълчани...
погина ден в утробата на зрак.
Куршуми за удобството мълчат, ...
Какво е да можеш, когато крак ти подлагат?
Какво е да искаш, до плач да се стягаш,
че неразбран си оставаш, отвергнат
и побелял си от зли хора зачеркнат!
Какво е да искаш да се докажеш? ...
Господ с пролетна хубост зарадва ни,
чудна красота е навсякъде...
Но покрай нас буря смачка цветята,
уви - бяха прелестни, уханни...
С аромата от слънцето - прекрасен, ...
Градът е затвор от бетон и лъжи,
където умът ти в окови държи.
Потоп от лъжи и отрова ни дави в кал,
светът е изстинал, прогнил и заспал.
Издигаш стени от студена бруталност, ...
Един безобиден въпрос
„Щастлив ли си?“ – уж безобиден въпрос,
но всеки изтръпва и сам се оплита…
Години близнаци в познат коловоз –
заспиваш, събуждаш се…, влачиш копита… ...
На търпение учи ме ехото. С него самичка,
бях в пустиня, на ледник и в пусти отколе земи.
На съдбата съм аз благодарна, повярвай. За всичко.
Доземи ме превива, гори ме, но пак не сломи,
тази тъничка уж и изникнала в блато тръстика, ...
Децата мечтаят с цветовете да играят,
безброй усмивки и весели дни,
чудесата на света искат да узнаят,
сред сините морски вълни.
Децата мечтаят за свят съвършен, ...
Спомени общи, така любими,
но защо са толкова болезнени?
Как да се справя с чувствата необясними –
ще си останат в мен копнежите обречени.
Често се сещам за времето наше, ...
С какво ме плашат: смърт, вoйни и глад?!
заси́тих се: дойдох, видях, живях...,
навсякъде едно и също, брат –
световно лицемерие и страх...
Не зная колко лошо е било, ...
Не искам думи. Наслушах се вече.
Мълчи ми се само, да слушам дъжда
как бавно тактува нота по нота.
Да гледам как криволичи по тъжни стъкла.
Не искам спомени грешно създадени ...
Очаквано студен е този май.
Студът от Кремъл взе че ни попари.
И приказките… имат своя край:
на власт дойдоха старите другари.
Наследници на бившия режим ...
Със ярка светлина ме задушаваш,
отровен и двулик - неведом Май...
С нещастията твои ми внушаваш,
че светлината никога не носи рай.
Че Бог чедата свои бързо изоставя ...
Виктория Дара
С Банга Ранга смело през вековете
по път твърдо от Господа начертан,
на Историята през каньоните и върховете
народът ни извайва своята вечна, сакрална съдба. ...
Хочу писать... Сижу, не дыша.
По щекам следы — солёные, сухие.
Ищу слова, а их просто нет.
Растворяюсь в воде... в тишине.
Сижу сейчас... Хочу ответить. ...
Една сълза в очите на несретник
понякога събрала е скръбта
която носи този клетник
в измъчената си, изстрадала душа...
Душа не срещнала разбиране, любов ...
Секси си и те желая до безумие,
не ще използвам сладкодумие,
ще те прегърна и целувам цяла,
в ръце ми ще се гърчиш полудяла
от сластен огън, като лава ...
Изправен над потока от коли и хора
понесли грижите на днешният си ден
стои на паметника Александър Втори,
Освободителят с' забрава обграден.
Сред пропагандната война сега у нас ...
Нито сме честни, нито сме скромни.
Кой ни възпита така?
Смешни, двулични и с маски притворни –
шутове с крива ръка.
Клетвите в хляб наш насъщен са мода – ...
Когато ти е тежко, мрачно и студено,
спомни си дните — всичко преживяно.
Макар и да са носили тъга в сърцето,
не плачи за вчера — то е отлетяло.
Вземи от спомените само светлината, ...