БЯГСТВО ОТ РАЯ
Все сънувам, че нейде из топлия юг, край вълните
с теб се любим в най-синия час на следобеда късен.
Ала сутрин сънят избледнява и дълго се скитам
из безбрежната пустош, додето денят се навъси. ...
Разказвах с фрази страсти и неволи,
рисувах разцъфтяла нежна пролет.
Слова превръщах в парещи куршуми,
в красив романс, пропит със страстни думи.
Въпроси ви задавах – риторични, ...
Тази нощ, във дванайстия час,
ще танцуваш ли с мене, Любими?
Чуй капчука с дъждовен глас,
как тактува, едва доловимо!
Чуй сърцето ми, тих метроном – ...
Здравей, очаквана пролет!
Сънувах те дълго и търсех следи.
Бродих по заснежените хълмове
с надеждата да се появиш.
А после небето разголено, синьо, ...
Понякога стоя сам със себе си
и се чудя кой съм всъщност.
Не онзи, когото другите виждат —
не силният, не спокойният, не този,
който уж знае накъде върви. ...
Мъжете на шейсет са кавалери,
изваяли от огъня слънца.
Те от живота сладостта са взели
и сбъднали са детската мечта.
Мъжете на шейсет са благородни, ...
В този свят от лъжи изтъкан,
вярата вече е чиста илюзия -
падаш и ставаш, и вечно си сам,
сянка сред душите премръзнали.
Търсиш искра в уморения път, ...
От лоши вести, политика, кърви,
на времето започва да му писва
и уж бе ден и пролетен и първи,
дърветата навън не се разлистват.
От атентати, машинации мръсни ...
В мига на непорочното зачатие
почувствах се отново Младенец,
докоснат от божествено обятие
и с пъпна връв от снежнобял конец,
сред свят зловещ на сатанински хора, ...
Манто. Вечерно. И една цигара
Градът си има собствено лице
и кървав, залезът едва догаря –
съвсем по френски е това клише…
Съвсем по френски, като Мона Лиза, ...
Ще ме напуснеш. Знам и как ще стане.
Но чувствата към теб не ще изтлеят.
И в мене ти докрая ще останеш -
макар че да го кажа не умея.
Ще ме разлюбиш - знам го това отдавна. ...
Вдъхновено от Swallow the Sun
Ти питаш – преживяхме ли нощта,
или пък беше сън – кошмар – на мрака?
Ръцете майчини останаха в прахта,
защото тебе никой не те чака. ...
Поети се раждат, стареят, умират,
оставили ранима душевност в творби.
В реката житейска от чувства наситена
своенравно изпяват своите съдби.
И някой разчел ги, друг преживял ги, ...
ПРОЛЕТНА ПОЕМА
Скитник тъжен ли иде по пътя – несретен, безкнижен,
със солчица поръсил комата на хлебеца лунен?
Знам – росата верижка от перлени брънки ще ниже,
щом зората се пукне зад хълма и нейде се сурне. ...
Да, още съм жива. Мерси, че попита.
Тъгата ми сива - зад усмивка е скрита.
За теб не говоря и даже не мисля.
Защо ми припомни с това, че ми писа?
Добре постара се - стопи любовта ми. ...
Знаеш ли, чужденецо...
Добре дошъл си чужденецо в България,
знаеш ли ти историята на тази страна?
Аз ще ти я разкажа в думички и рими,
ти слушай човече внимателно, запомни ги! ...
Не е любов, ако се бориш с ветровете.
Не е любов, ако вървиш по пътя сам
с въпросите, притихнали в сърцето
безмълвни, неизречени от срам.
Една любов не трябва да е пропаст, ...
За да разбереш, какво се казва „Нирвана“
отвъд Битието и отвъд Балкана –
трябва да се когнитивираш на всяка цена!
Трябва да се мултиплицираш!
Няма значение, дали си Алфа или Омега. ...
Не съм там, където ме търсиш —
аз съм на разстояние една педя
от косите ти, където кръжа и живея,
за да откъсна още малко от теб
в една спокойна неделя. ...
Аз искам да си моето момиче…
Тази, която аз обичам със душа…
Която ме побърква и ме връща…
И идва в сънищата ми в нощта…
Аз искам да си моята надежда… ...